thumb

СДС иска оставката на директора на Агенцията по безопасност на храните

БАБХ се държи като наказателен отряд за бърза екзекуция на животни, а не като агенция, която трябва да се грижи за з...

thumb

Писмо на председателя на СДС до структурите и националното ръководство

Да си пожелаем успех и единство в нелекия път, който ни предстои!

Парламентарен контрол

Въпрос от народния представител Лъчезар Тошев относно: контрол на Министерството на околната среда и водите върху сондажите за петрол и конвенционални находища на природен газ чрез метода на хидравлично разбиване (фракинг) в България

22.05.2012

Insert thumbПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с въпрос от народния представител Лъчезар Тошев относно контрол на Министерството на околната среда и водите върху сондажите за петрол и конвенционални находища на природен газ чрез метода на хидравлично разбиване (фракинг) в България.

Заповядайте, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаема госпожо министър, известно е и то от становища на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” от 3 февруари 2012 г., което съм Ви предоставил, а също и от писмо подписано от акад. Никола Съботинов – председател на БАН, от Геологическия институт „Страшимир Димитров” и неговият директор доц. д-р Карастанев, че методът хидрофракинг, за който спорихме, когато се обсъждаше мораториумът за добив на шистов газ, се е използвал десетки години в България при добив на природен газ от конвенционални находища, също така при някои петролни сондажи, дори при добив на сол, тоест този метод се използва досега в България. След като той се използва, би трябвало да си зададем въпроса: има ли от този метод някакви неблагоприятни последици и какви са те, ако има?

Аз се обръщам към Вас със следния въпрос: извършени ли са изследвания досега от органите на Министерството на околната среда и водите на ефекта от прилагането на технологията на хидравлично разбиване в България при конвенционалния добив на природен газ? Ако да, какъв е резултатът от тези изследвания? Ако няма такива изследвания, ще се ангажирате ли с цялостно проучване на ефекта от прилагането досега на тази технология в България за резултата, от което да уведомите Народното събрание? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, госпожо Караджова.

МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, господа народни представители, уважаеми господин Тошев! В Министерството на околната среда и водите няма данни в България да се прилага технологията хидравличен разрив или хидрофракинг при конвенционален добив на нефт и газ. Поради това министерството няма наблюдения от ефекта на прилагането на тази технология. Ако в министерството бъде представен проект и ако бъде одобрен в съответствие с екологичното законодателство, за осъществяването му ще бъде изискано и прилагането на подробна програма за мониторинг и Народното събрание ще бъде информирано редовно за резултатите от този мониторинг.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Тошев, имате думата за реплика.

            ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.

Уважаема госпожо министър, не мога да приема това за отговор. Вие може би се оказвате единственият човек в България, който не знае, че се използва тази технология. Защото дори и в момента предстои да се гласува една промяна в проекторешението за Мораториум върху добива на шистов газ, за да се разреши използването на тази технология за конвенционалните находища на природен газ. Това, както Ви посочих, е становище на БАН и на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. Това е известно на министъра на икономиката, енергетиката и туризма – предишният и сегашният. Известно е дори на министър-председателя, който не е длъжен да бъде запознат с всички тези детайли в технологиите по добив на природни ресурси, но се оказва, че точно Министерството на околната среда и водите няма информация, че се извършва добив с тази технология на обикновен природен газ в конвенционалните находища на природен газ и на други такива природни богатства. Това е страшно изненадващо за мен, защото точно Вие – аз може да не знам, господин Иванов там може да не знае или някой друг тук присъстващ в Народното събрание или отвън, но Министерството на околната среда и водите трябва да знае, че използва тази технология и трябва да има данни какъв е ефектът – има ли лош ефект или няма лош ефект. За нас това е важно, когато вземаме решения как да постъпим, когато обсъждаме дали да добиваме своите природни ресурси с тази технология, или не.

Ето сега предстоят отново дебати по този въпрос и Вие трябва да дадете отговор в Народното събрание. Така че не приемам това, което казахте, за отговор и продължавам да очаквам Вашия отговор, когато имате данни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика, госпожо Караджова?

Заповядайте!

МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Тошев, още веднъж потвърждавам най-отговорно, че такъв проект в Министерството на околната среда и водите не е входиран, не е разглеждан и не е бил предмет на екологични оценки.

Ако все пак Вие имате информация за конкретен проект, очаквам Ви в министерството, ще разгледаме този проект и ще информирам всички народни представители за резултатите, такива каквито са. Но към момента, отново повтарям, не е входиран такъв проект или поне, откакто аз съм министър.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос към госпожа Караджова е от народния представител Лъчезар Тошев относно позицията на Министерството на околната среда и водите по проект на Глобалния институт по улавяне и съхранение на въглероден диоксид в България.

Имате думата, господин Тошев, да развиете въпроса.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаема госпожо министър, в печата от началото на тази година – на 3 февруари (показва вестника) се появи една голяма публикация под заглавие „В Закона за въглеродния диоксид цъка екобомба”, в която се твърди, че има проект за депозиране в земните недра на въглероден диоксид, който е възможен след приемане на закона, което се извърши в началото на тази година, на който аз възразявах, но тъй като публикацията твърди, че всичко това е конкретизирано и се предвижда въглероден диоксид от ТЕЦ „Марица-изток” с инсталация – капацитет 2,5 млн. тона годишно с тръби да се докарва до района на град Павликени, където да се инжектира в земята, по оценка на „Уорли Парсънс” и НИПС-а в изследване, възложено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, цитирано в тази публикация, само за района на Павликени на площ от 800 кв. км и капацитет 460 млн. тона въглероден диоксид ще са необходими 2 млрд. евро; за района на Ямбол и с. Черково на площ 340 кв. км и капацитет 141 млн. тона въглероден диоксид ще са нужни около 300 млн. евро и в самия басейн на „Марица-изток” с капацитет 195 млн. тона въглероден диоксид разходите ще бъдат около 110 млн. евро, без в тези разходи да се включва дългосрочно съхранение за период над 100 години. 

Както Ви е известно, тази технология освен скъпа, е и спорна, тъй като съществува реална опасност пукнатини в скалните образувания да доведат до изравняване на налягането с външното и складираният втечнен въглероден диоксид да излезе на повърхността в газообразна форма, където като тежък газ да предизвика смърт на хора и животни, намиращи се в близост до мястото. Излизането на такъв въглероден диоксид на повърхността от природно находище при езерото Ниос в Камерун през 1986 г. е предизвикало смъртта на над 1800 души. (Председателят Павел Шопов дава сигнал, че времето изтича.) Благодаря, господин председател.

Тъй като теренът край Павликени се характеризира с наличието на така наречения Беленски разлом, по чието протежение в продължение на 40 км се наблюдават 14 вулкански могили, това е един район, който, според мен, не е подходящ за складиране на въглероден диоксид.

Въпросът ми е извършена ли е оценка от Министерството на околната среда и водите на тази технология и какви са заключенията на министерството по отношение на оценката на риска от прилагането на този проект в България? Ако е извършена тази оценка, какви параметри на проекта са били оценени и ако не е, какви са намеренията на министерството по този въпрос? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за отговор, госпожо министър.

МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! В Министерството на околната среда и водите не е представен проект на Глобалния институт по улавяне и съхранение на въглероден диоксид в България, който включва изграждане на инсталация в ТЕЦ „Марица-изток” за улавяне на въглероден диоксид, транспортирането му в района на град Павликени и последващо инжектиране в земята.

При представяне на такъв проект с определени в него параметри и местоположение от страна на Министерството на околната среда и водите ще бъдат дадени указания за приложимите процедури и изисквания по реда на действащото законодателство по околна среда. Поемам ангажимента специално Вас да информирам, тъй като се интересувате от темата, ако бъде внесен такъв проект и ще Ви поканим на всички обсъждания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.

Госпожо министър, мисля да Ви благодаря за отговора на този етап, но все пак имайте предвид, че наистина това, което казах, е сериозно – в района на Павликени минава големия Беленски разлом. По него имаше спорове дали го има или го няма, дали е активен или не, но е факт, че там има толкова много вулкански могили с базалт. Това са били стари загаснали вулкани, това е един много дълбок разлом, специалистите смятат, че достига до 21 км дълбочина. Как в такава зона ще може да се складира устойчиво въглероден диоксид, ми изглежда невероятно. Затова очаквам Вашата покана за обсъждането. Благодаря Ви за отговора на този етап.


Tags: Лъчезар Тошев

Още по темата

thumb 01.10.2012

Въпрос от Лъчезар Тошев отн...

Направен ли е анализ от органите на Министерството на околната сред...

thumb 11.05.2012

Протестна нота до руския по...

Протестна нота до руския посланик в България е изпратило външно мин...