thumb

СДС: Поставяне на пречки за цитиране на новини може да ограничи свободата на словото

Поставянето на пречки за цитиране на новини може да доведе до ограничаване свободата на словото, невъзможност за навр...

thumb

Честит светъл празник!

Да си пожелаем с вяра, надежда и любов да вървим към мъдрост в делата и решенията ни!

thumb

СДС: Арестът на журналисти е срамно петно върху образа на България

Главният секретар на МВР да даде публично информация с какви аргументи и при какви обстоятелства са задържани

Парламентарен контрол

Въпрос от Лъчезар Тошев относно: направен ли е анализ от органите на Министерството на околната среда и водите на появата на нови биологични видове във водните екосистеми на територията на България и, ако да, какви според Министерството на околната среда

01.10.2012

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с въпроси и отговори към Нона Караджова – министър на околната среда и водите.

Тя ще отговори на първия въпрос – от народния представител Лъчезар Тошев, относно действията, предприети от Министерството на околната среда и водите по повод пренасянето на нови за екосистемата биологични видове в басейна на река Дунав.

Господин Тошев, имате думата да развиете въпроса си в рамките на две минути.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.

Госпожо министър, и от нашите медии научихме, и много хора забелязаха, че в река Дунав се появяват едни големи миди в последно време. Ето тук няколко екземпляра, които съм събрал от района на Свищов. (Народният представител Лъчезар Тошев ги показва и оставя един на банката на министър Нона Караджова.)

Появиха се хипотези, че това може би са мутанти или миди, които са се хранили по-добре от другите, което не е вярно, разбира се. Има публикации в „Acta Zoologica Bulgarica” отпреди няколко години от доц. Здравко Хубенов. В друго научно списание има описание на нови видове миди, които са се появили в басейна на река Дунав. Те са нови за нашата екосистема.

Тази огромна мида, която се различава от традиционната речна мида, която е малка, е Китайска блатна мида. (Показва я.) Тя е пренесена по някакви неясни начини от Китай.

Един от вариантите е, че това е станало чрез зарибяване с Черен амур – китайски вид риба, пренесена в България да се бори с друга такава мида, пренесена също от Китай, която създава големи проблеми на водните съоръжения. Това е Бугската дрейсена или Черната странстваща зеброва мида – видове, които попадат в нашата екосистема не по регламентиран начин.

Не е ясно какво ще се случи утре. Тези миди в момента се размножават бурно и създават големи проблеми. Не е ясно утре какви други видове могат да бъдат пренесени в нашата екосистема и какви ще бъдат последиците. Още повече, че при такава трансгранична река, като река Дунав, това засяга не само България, но и другите страни, които са разположени по течението на тази река. В Румъния и Унгария също се появяват тези големи миди, пренесени по неизвестен начин в нашите екосистеми. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Затова моля да ми отговорите на въпроса: направен ли е анализ от органите на Министерството на околната среда и водите на появата на нови биологични видове във водните екосистеми на територията на България и, ако да, какви според Министерството на околната среда и водите биха били последиците от инвазията на тези нови видове?

Осъществен ли е контакт със съответните институции на съседните страни – Румъния, Унгария, Гърция, за обсъждане на този проблем? Какви са намеренията на Министерството на околната среда и водите по този въпрос?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, госпожо Караджова.

МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Тошев, Вие поставяте една тема, която не само за България, а за всички страни по света е изключително предизвикателство за биоразнообразието – това е темата с инвазивните видове. Неслучайно една от основните цели, която беше приета през 2010 г. на Конференцията на страните по Конвенцията за биоразнообразието, беше именно справяне с тази много тежка задача – инвазивните видове във всички страни.

Какво прави България по конкретната тема, в частност Министерството на околната среда и водите? Ще Ви дам следния отговор.

Целенасочено Министерството започва да работи по темата още от 2004 г., когато осъществява два проекта за оценка на чуждите за българската флора и фауна видове и тяхното въздействие върху естествените видове и местообитания, с което се поставя началото на тази дейност.

В резултат на направената оценка са подготвени списъци на инвазивните и потенциално инвазивни видове животни, растения и гъби, представена е информация за пътищата на проникването им на територията на страната, за тяхното въздействие върху природата на България, както и препоръки за намаляване и премахване, където е възможно, на тяхното въздействие.

През последните години са изпълнени или се работи по над 20 проекта в различни научни центрове в България – както университети, така и институти на БАН, и са направени десетки публикации.

Ние работим много тясно с учените, тъй като това е изцяло научноизследователска дейност.

Едно от изследванията, което се провежда и в момента, е свързано с оценка на инвазивните видове миди по река Дунав.

По отношение на зебровата мида Дрейсена например, която е силно инвазивна и нанася големи щети на водни обекти и технически съоръжения, направената оценка на риска от разпространение показва, че в Северозападна България наистина водоемите са подходящи за нейното разпространение.

Отново искам да подчертая доброто сътрудничество, при това от години, на Министерството с екипите учени в България, работещи в областта на инвазивните видове. Наши учени и експерти участват в работни групи на европейско и на глобално ниво чрез предоставяне на информация към специализирани бази данни или по изпълнение на специфични задачи, в това число – оценка на риска, оценка на най-инвазивните видове, разработване на стратегии и законодателство на Европейския съюз, което се подготвя в момента, предприемане на мерки за ограничаване на преноса на тези видове, използвани включително като домашни любимци, аквариумни видове, жива стръв и така нататък.

По отношение на регионалното сътрудничество бих искала да Ви информирам, че срещи от различен характер, свързани с инвазивните видове, има почти всяка година. Последната значима среща се осъществи през 2011 г. с участието на осем страни от Югоизточна Европа и се взе решение тази мрежа, която се създава като регионално сътрудничество от БАН, съвместно с Министерството на околната среда и водите, да бъде в България. Така че имаме солидна основа.

Темата е тежка. В новия Национален план за биоразнообразие тя ще бъде една от основните. За краткото време това мога да Ви отговоря. Имам и по-подробна информация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Тошев, имате думата за реплика.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.

Госпожо министър, благодаря за този отговор.

Специалистите са на мнение, че един от начините да се появяват такива нови видове е зарибяването с други видове, например, както казах, с Черния амур, който е въведен в басейна на река Дунав и на други места, за да се бори с Черната странстваща зеброва мида Dreissena polymorpha или с Бугската дрейсена. Тук има и друга мида – Азиатската корбикула, която е дошла по някакъв начин.

Начинът на размножаване на мидите е такъв, че те могат да бъдат пренасяни от риби. Затова би трябвало да има по-строг контрол, когато се внасят риби за зарибяване от други страни. Известно време да има карантинен период, за да не може да се случи това, на което сме свидетели днес – мисля, че пет нови видове миди. Освен миди, може би и други неща.

Ние би трябвало да обърнем внимание на контрола при зарибяването. Това беше причината в Южна България, Пловдивско, край „Марица изток” да се появят Бугската дрейсена и Черната странстваща зеброва мида, които няма как да стигнат по друг начин в изолирани езера, освен чрез зарибяване.

Това означава, че контролът върху зарибяването с риби от други басейни не е достатъчно строг. Министерството на околната среда и водите има отговорността по отношение на биоразнообразието да осъществява този контрол.

Обръщам Ви внимание на този проблем, той е съществен – създаде тежки проблеми в района на „Марица изток” например, в язовирите около Монтана и на други места, където бурното размножаване на тези нови видове миди запуши тръби, водни съоръжения и така нататък. Не е безобидно това, което се случва.

Въздействието върху биоразнообразието в българската екосистема, изместването на нашите традиционни видове от новите, които идват – това е проблем, на който трябва да обърнем внимание. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо министър.

МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Прав сте, господин Тошев, че това  е един от начините за разпространение на инвазивните видове, в частност във водната среда. Действително водните екосистеми са най-застрашени от тези чужди за българската флора и фауна видове. Повтарям, че това важи и за другите страни.

Искам само да Ви информирам допълнително, че в момента се водят разговори на международно ниво за сключване на споразумение и за баластните води, тъй като чрез тях по същия начин могат да се внесат в България от другите страни инвазивни видове с оглед възможно най-далеч от съответните региони да бъдат изхвърлени този води.

Наистина на вниманието ни е този проблем. В момента сме в процес на програмиране по Оперативна програма „Околна среда”. Както министерството, така и неправителствените организации изцяло подкрепят в Приоритетна ос „Биоразнообразие” на тази тема да бъде отделен специален финансов ресурс. Наистина това е заплаха за много чувствителни екосистеми и в България, и по света.

Ще Ви информираме своевременно. Ако желаете, заповядайте и при нашите обсъждания.

 


Tags: Лъчезар Тошев

Още по темата

thumb 22.05.2012

Въпрос от народния представ...

thumb 11.05.2012

Протестна нота до руския по...

Протестна нота до руския посланик в България е изпратило външно мин...