thumb

Божидар Лукарски в Русе: Трябва да сме обединени, казват ни го над 300 хиляди избиратели

Когато става дума за обединение и отговорност пред избирателите ние трябва да сме ясни по темите, важни за обществото

thumb

Лукарски: На 10 ноември вярвахме, че тоталитарната система бързо ще бъде разградена, но сме били млади и наивни

Комунистите се превърнаха в социалисти и после в капиталисти. Трансформираха политическата си власт в икономическа

thumb

Честит Ден на народните будители!

Те живеят в пантеона на сърцата ни

thumb

СДС кани ДСБ на разговори за общи действия

Божидар Лукарски заяви, че традиционните десни партии извън парламента, трябва да започнат разговори за общи действия...

След евроизборите, но все още преди изборите...

10.06.2014

І. СЛЕД ЕВРОИЗБОРИТЕ

 

1/ СДС и ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

          След Евроизбори-2014г. ръководството на СДС, малкото останали негови членове, симпатизантите му и другите интелигентни граждани на България получиха искрица надежда. Коалицията „Реформаторски блок”, в който СДС влезе последен от съставляващите го партии, успя да изпрати един свой депутат в Европейския парламент. Малко или много е това?

          От гледна точка на мястото на СДС в най-новата българска политическа история от последния четвърт век това е обидно малко. Политическата сила, която при разпадането на съветския блок от 1989г. успя чрез масовостта си и чрез оползотворения устрем на целия български народ да преведе през най-бурните години българите към обединена Европа, днес участва с 1/6 до 1/5 от единствения депутат в парламента, представян като еманация на европейския дух на демократизъм и единствен от общите европейски органи, избиран пряко от населението на Стария контитент. Не дори цял депутат, а 1/6 идеална част от него...

          Оправданието е библейски традиционно и логично – Господ не дава дори на водача на евреите Мойсей да влезе в „обетованата” (обещаната) земя, а само на родените не в робство...

          От друга страна, резултатът, сравнен с парламентарните избори от 2013г., е направо пробив, почти връщане от „задгробния живот”, както го „оцени” с учудване един мой приятел.

          Като знаем старата максима, че избори се печелят с политически действия, извършени между 6 месеца и 1 година преди изборния ден, очевидно за СДС този резултат е пряко следствие от иначе механичния сбор в „Реформаторския блок” през 2013г. Така че, за резултата следва да поздравим настоящето национално ръководство на СДС – честито! То прокара новото коалиционно участие пряко желанието на по-голямата част от своите членове и симпатизанти и това се оказа правилно. Решението бе рационално, не емоционално и Председателят и изпълнителното ръководство могат да бъдат поздравени за политическия кураж, който волю-неволю проявиха! За сведение - в София „РБ” е трета политическа сила – само на 2,52% след втората – БСП. Първа е ГЕРБ.

          Но – дотук с хубавите новини!

          Дали това е добро или лошо за СДС ще видим след време, така както днес и след съответното време „виждаме” защо е била необходима например „Синята коалиция” – за да легитимира личния политически проект на Иван Костов, който и днес се опитва да задава тона в т.нар. „дясно политическо пространство”. „Животът предстои”, както го е казал дълбокомислено Остап Бендер...

          От друга страна, анализът на изборните резултати има своя смисъл, ако служи за поуки и мерки за следващите избори. Прочее, какво можем да маркираме при това условие в нашия опит за анализ?

          Вътре в коалицията „РБ” на първо място е ясен „големият губещ” – това е Меглена Кунева. Не оглавяването все още от нея движение „България на гражданите”, а тя персонално! Защото движението така и не се прояви, но тя очевидно изгуби.

          На пръв погледголемият печеливш” е другата лидерска партия - „Демократи за силна България”. Тя успя да мобилизира целия си наличен фанатичен ресурс и чрез открит призив за „преференция” успя да изпрати Светослав Малинов в Брюксел (както и в Страсбург – да не забравяме как функционира Европейския парламент!).

          Къде е СДС в тази коалиционна рулетка?

          Внимателният прочит на ситуацията, както и на резултатите, показват една доста по-диференцирана картина обаче. По думите на почти целия софийски актив на партията „СДС” подкрепата на Малинов масово е била единствената преференциална алтернатива на малкото излезли да гласуват седесари, независимо от личната им мотивация – по-младите, защото е бил преподавател на някои от тях, а по-старите – защото никога не биха подкрепили „снахата на Политбюро” каквито и сини дрехи да наметне. Това първо.

          Слава Богу, никой от присъствалите на заседанието на Софийското ръководство на СДС на 5 юни 2014г. над 80 души не „похвали” ДСБ за „хитрия” предизборен призив за преференциално гласуване за Светослав Малинов! Напротив – единодушно, макар и с най-разнообразни конкретни аргументи по райони в София това бе оценено като нелоялна коалиционна политика. Това второ.

          СДС чрез своя Председател Божидар Лукарски, който съвместяваше и ролята на шеф на Предизборния щаб на „РБ”, по една или по друга причина, също не последва този неморален пример, запази мълчание и не призова да се гласува изрично за третия в общата листа – т.е. – за самия Б. Лукарски. Сега можем прокоалиционно да кажем: „Мъдра постъпка”! Това трето.

          Истината обаче винаги е една, а само стремящите се към нея са много. Да го кажем ясно -за членовете и за симпатизантите на СДС нямаше мотивация за подкрепа на листата на „РБ” – не само защото техният лидер бе едва трети, но и защото водачът М. Кунева не би могла да вдъхнови който и да е седесар. Ето защо според мен бе изключително трудно да се убедят да отидат до урните и да гласуват дори и най-заклетите ни поддръжници. Всичко това - при липсата на самостоятелни средства, при сериозно финансово наддаване за гласоподаватели, за застъпници и за наблюдатели от всички парламентарно представени партии, при къса и късна кампания и при почти пълно „медийно затъмнение” на „РБ”. Да не забравяме и провеждащите се по същото време абитуриентски балове, както и т.нар. „електорална инерция”, по силата на която се гласува само по листи и без „новото чудо – преференция”, да не пропуснем и прословутия вече ефект на презастраховането (станал болезнено популярен за БСП като „ефекта 15/15”, а за нас – като ефект 10/10, макар и в далеч по-малка степен...) и т.н. Но интересно е и съотношението на записаните преференции по партии вътре в „РБ”  - след Св. Малинов следват тези за М. Кунева и на трето място са тези за Б. Лукарски – далеч напред пред дугите коалиционни участници.

          Така че – подкрепата за „РБ” от иначе вътрешно блокираните и обезверени членове и симпатизанти на СДС не само е била решаваща за сегашния изборен резултат от един евродепутат, но на фона на представянето на останалите коалиционни партньори в „РБ”, очевидно е заредена и с огромен потенциал. Няма логика ДСБ и ДБГ да имат такъв потенциал – на 25 май те гласуваха мотивирано и компактно - според възможностите си.

          А потенциал за СДС има и той е не само електорален (външен), но и вътрешно коалиционен. Да видим дали ще се използва от нашето ръководство! СДС следва първо да осъзнае, че Господ му даде още един шанс, като вдъхна живот на „РБ”. Даде му го и за морално позициониране вътре в „Реформаторския блок”, защото от използването на иначе законното право на преференция от поддръжниците на Иван Костов всички партньори и гласоподаватели останаха с горчив вкус в устата... Предстои да видим дали позицията на СДС на „морална алтернатива” вътре в „РБ” е само шанс или шансът ще се капитализира. А Господ е милостив и даде и още един знак – независимо от фанатичните „костовисти”, които не пропускат да се декларират като такива под път и над път, даже и на митингите на коалицията „РБ”, вътре в редиците на ДСБ очевидно вече има и обособена подкрепа за новия им лидер Радан Кънев – поне 14-15 % в София гласуват преференциално за него независимо от личния призив на Иван Костов.

          Но народът е казал – „Господ дава, но в кошара не вкарва!” За СДС изборите болезнено показаха и отдавна станали очевидни постулати, като например:

          1/ Избори се печелят от партии, способни да мотивират своите структури – СДС не успя да мотивира своите. Тук очевидно предстои дълбочинен анализ;

          2/ Избори се печелят с идеи – „РБ” не поднесе никакви свежи идеи, а СДС – още по-малко. Най-слабо коментираните теми на тези евроизбори бяха стратегическите общи европейски проблеми. Казвам най-слабо, а не никакви проевропейски теми, защото, отново слава на Бога, имахме безумното, но външно за България поведение на руските лидери (същите да не се бъркат с Русия и руския народ!), които с хазартните си ходове в украински Крим все пак ни „помогнаха” и мобилизираха немалка част от нашите „твърди” избиратели.

          Но без нови идеи никоя партия не може да претендира за интереса на избирателите към нея!

          3/ Избори се печелят и с морал. След публичния предизборен призив на Иван Костов към поддръжниците си да подкрепят „преференциално” неговия кандидат, предстои да видим развитието на най-малко две тенденции вътре в коалицията „РБ”:

          А/ Последиците от отлива на илюзии у коалиционните партньори;

          Б/ Дали СДС ще успее да се позиционира като „моралната алтернатива” в коалицията „РБ”, за да я запази поне до следващите избори, които вече „чукат на вратата”, след като от морална гедна точка костовистите се „простреляха в крака”, образно казано;

 

 

ІІ. ЗА т.нар. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ”

          Традиционно, за повечето хора в морално издържаната политическа позиция на партията, която подкрепят, влиза и характеристиката партията да е последователна и предсказуема в поведението си!

          И тук СДС има насърчение от Всевишния (колко много знаци от Бог!) – чрез днешното актуализиране на дискусията за т.нар. „задължително гласуване”. Да припомним – още в края на 2012г. и в началото на 2013г. пръв СДС призова за въвеждане на „задължително гласуване”, водещо до рязко намаляване на познатите ни до болка етнически вот, контролиран вот и корпоративен вот.

          На 6 февруари 2014г. СДС-София принципно подкрепи инициативата на Президента на Република България за референдум по въпросите за „задължителното гласуване”, като призова това да бъде и споделена позиция от останалите партньори от „РБ”.

          Днес, поради свои вътрешно партийни и международни северо-източни ангажименти, както и поради стремеж за личностно оцеляване чрез подмяна на целта, лидерът на БСП предлага нещо като кафе „три в едно”: оставка на правителството, водено от Пламен Орешарски, избори наесен и задължително гласуване. Ако за първите две „съставки” огромното мнозинство в българското общество изразява подкрепа, то за „задължителното гласуване” се чуват полюсни и противоречиви предварителни оценки от всякакви политици – леви, десни, новопръкнали се популисти и прочие „спецове”.

          Според мен, въпросът за СДС стои така: ИМА ЛИ ДЕБАТ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В СДС?

          А отговорът е: „В СДС НЯМА ДЕБАТ, ИМА ОТДАВНАШНО РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО, ИЗРИЧНО ПОДКРЕПЕНО ОТ СОФИЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И ТО ГЛАСИ: „СДС Е ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ”!

          Защо при нас няма и не може да има дебат? Ами защото ние първи в исторически план „сърбахме” попарата на „балансьора” през далечната 1992г. Този същият „политически балансьор”, който впоследствие в продължение на 25 години получи статистически най-много мандати за управление на България и е по дни, седмици, месеци и години най-дълго управлявалия нашата страна мандатоносител! А същевременно пак статистически погледнато традиционно същият получава подкрепата на едва около 10% от българските граждани! Този „скрит дефект” на общо взето младата ни демокрация следва оперативно да се отстрани и да се стабилизира организма на цялото българско общество, като реалната тежест на партиите се съизмерва спрямо цялото население, от една страна, а от друга страна – управляващите, които и да са те по волята на българските избиратели, да бъдат избирани с подкрепата общо на статистически по-голямата част от населението.

          „Днес му е времето” СДС да прояви политическа зрялост и да отстоява последователно своята позиция за задължителното гласуване. Цялата ни политическа вътрешно партийна история ни задължава да осъзнаем, че това би било ход в общонационален интерес, независимо че други го предлагат изкопиран от нас! Копирането само може да ни дава повод за политическа гордост – и това хубаво нещо, както са и малкото други хубави неща, случили се през прехода - все от СДС са - от другите партии хубави неща все още няма, факт!

          Да цитираме отново народния гений: „Не е важно котката бяла, черна или рижава е – важното е да лови мишките”!

 

 

ІІІ. ЗА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ НАЕСЕН

          По-горе вече споделихме, че избори се печелят с наличието на три основни продукта от партиите: СТРУКТУРИ, ИДЕИ И МОРАЛ.

          1/ Изминалата кампания за евроизборите показа, че за разлика от СДС, ДСБ може да разчита на структурите си – това е очевидно за всеки в страната днес.

          Изводът за ръководството на СДС е предлагане на правилен подход за мобилизация на структурите и кадрите на СДС, структурите на останалите коалиционни партньори са мит!

          2/ Идеите за парламентарните избори следва да са традиционно десни, но и свежи, свързани с „дневния ред” на обществото ни за следващите 5-10 години! Необходимо за успеха е творчески да се потърсят алтернативите на статуквото, иначе ще го възпроизведем! Иска се майсторлък в изкуството на политиката, с други думи!

          Изводът за ръководството на СДС е да се търсят хора със свежи идеи!

          И друго – да не забравяме, че най-големият провал на ГЕРБ беше именно в липсата на идеи за справяне със световната икономическа криза! Да им се помогне с идеи ще бъде добре за цялото българско общество! Ако ръководството на СДС успее да капитализира и подобна своя помощ чрез „РБ” – „ех, какъв живот ще настъпи тогаз”, както се пееше в една стара песен на Б. Карадочева!

          3/ Най-сложно е с морала!

          У нас традиционно понятието „морал” е разтегливо понятие поради исторически причини. Българската православна църква наистина ни е представлявала и ни е опазила през робските векове, но също така е сигурно, че не е насадила особено дълбок християнски морал в душите и в сърцата ни. За социлизЪма да не говорим – неговите представи за морал бяха изначално дискредитирани при налагане на новата власт чрез убийствата без съд и присъди след 9.ІХ.1944г., както и чрез лагерите в Белене, край Ловеч и къде ли не в страната. А когато това стана известно на обществото ни, моралната оценка бе еднозначна – социалистическия морал не може да е българския измерител за морал.

          И въпреки тези исторически обременености, българският народ има тънко чувство за моралното и неморалното в живота и в политиката. СДС би следвало да е най-запознат с тази вътрешна склонност на българите първо да кредитират морала на политиците, а после да си искат кредита с лихвите. Изборните ни резултати от 2013г. бяха своеобразно изплащане на „лихвите” от кредитите, давани от избирателите на СДС през 1992г. и през 1997г.

          Изводите за ръководството на СДС тук са няколко и отдавна се набиват в очите ни:

          А/ Морално е извинението пред избирателите за персоналните грешки, допуснати през годините, довели до дискредитиране на „Синята идея” за справедливо прозападно европейско модерно българско общество. Настоящето ръководство на СДС има шанса да не е пряко свързано с голямата част от тези наши бивши „персонални грешки” и едно негово такова действие само ще бъде акламирано от многобройните протестиращи по улиците на София и в страната, останали без водачи и без алтенратива в своите справедливи протести.

          Да не забравяме, че извинението е винаги проява на зрялост – извинява се не задължително виновния, но задължително по-умния!

          Б/ Морално е СДС да заяви пръв от реформаторите с кои политически сили в бъдещия парламент няма да се коалира! Така ще се предпазим от евентуални „мръсни сънища” на коалиционни партньори сега и за в бъдеще!

          В/ Морално е СДС принципно и конкретно да настоява неморалните прояви у който и да е политически коалиционен партньор да бъдат отразени в неговата коалиционна политическа тежест. В подготвяното бъдещо коалиционно „Споразумение за парламентарните избори” на „РБ” това следва ясно да е отразено – който е бил некоректен не може да иска да черпи права от неморалното си поведение! Дори това да е било формално в рамките на закона!

          Г/ Морално и силно е да се състави след широко вътрешно партийно обсъждане и да се подпише час по-скоро публично това коалиционно „Споразумение за парламентарните избори” на „РБ”, както го предвижда първоначалното споразумение за създаване на „РБ” от 2013г. Например, както в Германия повече от три месеца се обсъждаше пред очите на цялото общество и накрая се подписа „Коалиционното споразумение за управление на Германия” миналата година.

          Абсолютно сигурен съм, че това ще бъдат измежду най-силните мотивации на нашите активисти и избиратели да гласуват за нас на следващите избори! Ако искате – да се обзаложим?

 

 

 

08 юни 2014г.

София                                                                                                                      Марио Топчийски

 


Tags: Марио Топчийски

Още по темата

thumb 23.06.2013

Формулиране на аксиомата „Я...

Анализ „в движение” по площадите на София късно следобед в края на ...

thumb 26.04.2013

Марио Топчийски: Приветства...

Водачът на СДС за 24 МИР – София – град в интервю за 19 минути

thumb 19.04.2013

Марио Топчийски, СДС: Липса...

Липсата на системен подход е една от причините нещата в България да...