Ало, ДБ, от кого чакате подкрепа?!
Днес в Европарламента приехме с много голямо мнозинство резолюция с която призоваваме за незабавното и безусловно освобождаване на Алексей Навални, и на всички лица, задържани във връзка с неговото завръщане в Русия, независимо дали са журналисти, сътрудници на екипа, или граждани, демонстриращи подкрепа. С Резолюцията осъждаме най-категорично действията на Руската федерация. Считаме, че опитът за убийство на Навални и задържането му сега имат за цел да възпрепятстват по-нататъшното разкриване от него на сериозната корупция на кремълския режим. И което е особено важно: призоваваме всички страни членки да разработят нова стратегия за отношенията си с Русия, съсредоточена около подкрепата на гражданското общество в нея. Настояваме всички европейски държави да направят критичен преглед на сътрудничеството си с тази държава. И един важен акцент: призоваваме за незабавно прекратяване на проекта“Северен поток 2″ и други подобни проекти с руско участие.
Излязоха и резултатите от гласуването на Резолюцията. Българските евродепутати от ЕНП сме я подкрепили. Но евродепутатите от БСП: Станишев, Христов, Витанов, Йончева и Пенкова не са участвали в гласуването. Скатали са се. Избягали са от отговорността да заемат позиция. Ясно защо. Защото това е резолюция, която осъжда поведението на руските власти. А за бесепарите е известно, че кършат винаги гръбнак пред Кремъл. Но в тази връзка бих искал да запитам Атанас Атанасов и Христо Иванов, лидери на „Демократична България“, още ли желаят и очакват подкрепа от БСП? С тази прокремълска партия ли ще се гушнат зад кулисите? А и на сцената, може би!
Господа Атанасов и Иванов, българската демокрация може да има много кусури, но е безспорно, че има един обет: никога да не се прекрачва линията, която ни разделя от БСП. Никога! От тази партия да не се желае нито „меда“, нито „жилото“. С изявленията си в последно време вие прекрачихте тази граница. Не знам дали вече не сте водили тайни договорки с Корнелия Нинова и компания. Такива с лидери на БСП осъществяваше Иван Костов през зимата на 1996-1997 година, далеч от хорски очи под витошкия връх „Копитото“ и затова в страната ни нямаше реална декомунизация чрез лустрация на номенклатурните кадри на БКП и на ДС. Предложи ни се „национално съгласие“. Сега вие очаквате проруският ни президент да ви връчи мандат за съставяне на правителство, макар че на изборите ще заемете задна позиция или с други думи – ще понесете поражение. И подготвяте новото съгласие с БСП. Та нали, ако тази партия ви подкрепи ще означава, че сте се цункали в мрака. За да стане мрачно и в България. Крайно недостойно поведение.
А любопитна подробност от днешното гласуване на Резолюцията, относно задържането на Алексей Навални е, че против нея е гласувала и лявата евродепутатка Клеър Дейли, същата, която подкрепяше активно акцията на Радан Кънев и Елена Йончева за оклеветяване на България чрез печално известната антибългарска резолюция. Дейли дори се дотътри у нас, за да участва в т.нар. протест – ляв метеж, част от руската хибридна война срещу нашата страна. Още тогава писах колко е нефелна тази ваша „фенка“. И днешното й гласуване го доказа. Впрочем, ще ползвате ли отново услугите й?
21.01.2021 г., Фейсбук
……………………………………………………………………………….
Пембено-зелената коалиция има мерак за властта
Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов бе повече от ясен: пембено-зелената коалиция „Демократична България” има мерак да получи управленски мандат след редовните избори в края на март и преследвайки тази цел още отсега подава ръка на партиите на Слави Трифонов и Мая Манолова, както и на шашкънското „Отровно трио”. Но какви са вариантите това да се случи, т.е. Атанас Атанасов и Христо Иванов да гушнат управленски мандат? Те клонят към нула. Но, както неведнъж съм обръщал внимание, флиртът на ДБ с Трифонов и Манолова е задкулисно протегната ръка към БСП и Корнелия Нинова. Затова е и наблюдаваното от години десебарско снишаване пред Румен Радев. Без подкрепата на БСП няма как меракът на Атанасов да се реализира.
ДВА СА ВАРИАНТИТЕ „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ” ДА СТИГНЕ ДО УПРАЛЕНСКИ МАНДАТ
Първият е очевиден. „Демократична България” печели парламентарните избори с разгромяващ резултат и получава самостоятелно парламентарно мнозинство, т.е. управленският мандат й е в кърпа вързан. Тези, които вярват, че това ще се случи могат и да не четат по-нататък. Но в такава победа не вярва дори самият Атанасов, затова и отдавна е завръткал очища към Трифонов и Манолова с надеждата, че заедно ще формират мечтаното парламентарно мнозинство и управленският мандат ще падне в кунките му.
Вторият вариант предполага, че ако партията спечелила изборите не успее да състави правителство и неуспехът в това начинание сполети и заелата второ място партия (според социологията се очертава това да бъдат ПП ГЕРБ и БСП), то президентът ще връчи мандат за съставяне на правителство на някоя от следващите парламентарно представени партии. На този конституционно гарантиран „благороден” президентски жест разчита отсега „Демократична България”. Но с надежда за същото зее ката вечер Трифонов, а Манолова се щура протестърски по улиците. Кого ли ще ощастливи проруският ни президент?
Впрочем, ген. Атанасов пръв се изпъчи и ревна гороломно: нас, нас! И поясни, за да няма изненадани в последния момент, че още отсега ДБ протяга трепетно ръка към Трифонов и Манолова. Та ако случайно мандатецът гушне бившият омбудсман или шоуменът, то пембено-зелените да не бъдат „забравени”…случайно. Мога да ги успокоя. Няма да бъдат забравени. Нужни са те на Сценария. Без тях той няма да се реализира. Дори бих похвалил Атанасов затова, че най-накрая изплю камъчето. Така е по европейски. Избирателите още преди изборите трябва да са наясно техните избраници с кого след изборите смятат да се чифтосат, за да стигнат до управленския мандат. За да го няма познатото: едно говорим, а друго правим. Сега поне е ясно – Атанас Атанасов и Христо Иванов желаят да управляват заедно с Мая Манолова и Слави Трифонов.
Пред този вариант пречката е очевидна. Но ще я поясня за несхватливите. Трите формации едва ли ще достигнат заедно парламентарно мнозинство от 121 депутати. Т.е. едва ли ще успеят да оставят в опозиция едновременно ПП ГЕРБ, БСП и ДПС. Социологията към днешна дата – само около 120 дни преди изборите, казва, че няма шанс това да се случи. Следователно проектираната мераклийски нова тройна коалиция трябва да разчита на подкрепа или на ПП ГЕРБ (вероятно в коалиция със СДС), или на БСП, или на ДПС. Но поне до днес от ДБ твърдят, че са противници на ПП ГЕРБ и на ДПС. Така че при евентуално обръщане на политическата палачинка ще гледаме голям сеир. И тогава остава вариантът да получат подкрепа от БСП срещу….? Наистина, какво ще получи БСП, ако подкрепи нагиздените отсега за годеж и сватба дори, Атанасов и Манолова, Трифонов и Иванов? Впрочем не само БСП, но и ДПС имат политически опит от подобни задкулисни договорки и подкрепи, от участия в подобни комбинации. Ако БСП загуби отново изборите от ПП ГЕРБ, ( към момента няма друга партия, която да може да победи БСП!) то Нинова и съпартийците й са в състояние да отговорят позитивно на мерака на ген. Атанасов. Но…при определени условия, още повече, че в червената партия вече са се побъркали само от мисълта за европейските пари на хоризонта. А и флиртът на тяхната Елена Йончева с Радан Кънев в Европарламента – инициатори на антибългарска резолюция, показа, че щом е да се стори зло на България, допирни точки винаги могат да се намерят. Защо не? Хем социалистите няма да носят пряка отговорност за управлението, хем тяхното няма да се загуби. Формулата е „програмно-експертно правителство”. Това е позната мечта на политическото задкулисие, защото при такова правителство „куче влачи, диря няма”. Подкрепилите го не носят отговорност. Но получават всичко, което желаят. „Върховенството на закона” при такива кабинети спи непробуден сън.
Манолова е известна червена кукла на конци, а за Трифонов това ще е само нова шоу програма. Пука му дреме на него, че всяко връщане на БСП на власт – на сцената или зад кулисите, носи само беди за България. Впрочем, ако горе долу сме наясно кои граждани Манолова се кани да направи депутати от своята партия, то за Трифоновата партия ще се гласува на сляпо. Ще бъде гласуване от типа: „леле мале, що стана”, т.е. нещо като гласуването за Румен Радев.
За „Демократична България” подкрепата от страна на БСП няма да е драма, защото е очевидно, че пъпна връв свързва част от подкрепящите ДСБ, „Зелените” и „Да, България!” граждани със старата комунистическа партийна номенклатура. Таткото бил номенклатура на БКП, а синът или дъщерята днес са либерали. Или зелени. Между тях един да имаше поне като Адам Михник, бих го разбрал. Но няма такъв.
Още от момента на акцията на Христо Иванов в Росенец и от началото на уличния метеж в София, стана ясно, че целта на „Отровното трио”, на Атанасов и Иванов, на Манолова и Трифонов, на Румен Петков и Костадин Костадинов, е да върнат по някакъв начин БСП на власт. Естествено, те това така открито няма да го кажат, няма да го признаят, но целта им е тази. Впрочем с БСП и с издигнатия за президент от тази партия Румен Радев, ДБ, „Отровното трио”, Манолова, Трифонов, Петков, Костадинов и прочие мераклии за управленски мандатец си взаимодействат отлично. БСП и ДБ дадоха взаимно рамо в София на Мая Манолова и макар бившия омбудсман да не е от паметливите, едва ли това ще забрави. Подкрепиха се ДБ и БСП и в изработването на клеветническата резолюция на Европарламента срещу България.
Споменах в началото, че вариантите да се сбъдне Атанасовият мерак са два. Обективността на този анализ обаче изисва да опиша и вариант при който меракът не се сбъдва. Така ще бъде, ако ДБ решат ( примерно на съвещание в предпочитания от тях Спа комплекс „Сънсет ризорт” в Поморие) да останат в опозиция. Така постъпиха ДСБ преди няколко години и с това си решение разбиха успешния дотогава Реформаторски блок. Но опозиция на кого? Нима отново на ПП ГЕРБ? Това ще означава, че „Демократична България” са се провалили. А може би опозиция на БСП? Но как тогава БСП ще стигне до властта без тяхна помощ? Ще бъде доста перверзно, не че и сега не е така, да не искаш да бъдеш с ПП ГЕРБ на власт, за да реализираш идеите си за промяна, а да останеш заедно с Бойко Борисов в опозиция. Възможно е да обяснят подобно решение на „умно-красивия” си електорат като „принципен саможертвен подвиг”. Но ще бъде пълен цирк.
Дали с или без управленски мандат „Демократична България” е вече част от Сценария на злите сили в българското общество. Но този Сценарий може да бъде нарушен! И трябва да бъде нарушен. За доброто на България!
……………………………………………………………………………….
Възможно ли е в следващия парламент БСП и ДПС да направят управляваща коалиция? Отговорът е ДА! Правили са го многократно и няма логика да не го направят отново. Ще я нарекат социал-либерална, защото БСП е член на семейството на европейските социалисти, а ДПС – на общността на европейските либерали. Възможно ли е друга партия да се присъедини към тях? Отговорът е също ДА. Коалицията може да стане тройна и дори четворна. БСП и ДПС вече са правили тройна коалиция, а сега е възможно да опитат и четворна. Мераклии има.
На каменистия черноморски бряг в Росенец Христо Иванов и приятели разговаряха дружески с привърженици на ДПС и дори заедно с тях изпълниха националния химн. Сценката бе трогателно патриотична. Впрочем патриотизмът е политическата ниша, която т.нар. градска десница преди много години изостави и тя бе запълнена от „Обединените патриоти”. И към още едно характерно „оръжие” посегна Христо Иванов – популизма. Направи го, защото както той, така и голяма част от привържениците му не са с десни убеждения. Нахалос в медиите ги наричат десница. Самият Иванов казва, а такава е и програмата на партията му, че в политиката няма дясно и ляво. Това е популистко мислене. Показната му акция в Росенец бе изпълнена по всички правила на популизма, с отправяне на ярки леви революционни послания, с лепене на етикети по комунистически образец. Те много напомняха на следдеветосептемврийските призиви на комунисти и отечественофронтовци за разправа с „недоубитата и незаконно забогатяла буржоазия”. И в случая нямам предвид потеклото на самия Иванов и на неговия масивен другар протестър. Твърдя само, че левичарството е по-опасно от коронавирусната зараза.
В Росенец Христо Иванов влезе в дружески разговор с привърженици на ДПС, а лидерът на тази партия Мустафа Карадайъ буквално повтори неговите публични тези: „виждаме, че държавата липсва”, „това, което се случи да се смесят различните потоци го направи изпълнителната власт, направи го жандармерията, направи го кмета на общината, който е заместник-председател на ГЕРБ. За нас това означава, че ГЕРБ го направи”. И Карадайъ обвини директно ГЕРБ, че те са тези, които са „търсили провокацията”, защото има ред проблеми в страната. В такива случаи се казва, да ме прости доц. Мангъров, че Карадайъ и Иванов са си плюли в устата. В подтекста на изреченото от Карадайъ бе ясното послание, че ДПС е политически противник на ГЕРБ и протяга ръка за приятелство към БСП.
Повече: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=3159123760833091&id=100002064935050
„Между нас и Великобритания тепърва ще има проблеми. Вече е ясно, че те ще проличат още в преговорите за търговското споразумение. Но те не трябва да се отразят на общите интереси и политика в сферата на сигурността и отбраната. Необходимо е да засилим сътрудничеството си в рамките на НАТО, като единствената в момента организация гарант на европейската, а и на световната сигурност. Трябва да координираме позициите си с Великобритания по отношение на външната политика – имам предвид съществуващите горещи или замразени конфликти като руската агресия срещу Украйна, кризата в Сирия, напрежението в Близкия изток, политиката на Иран, тероризма.
джонсъновци и фараджовци на мястото им – извън политикатаНо новината, която привлече вниманието ми е, че депутатите в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с гласуване на втори тур, с обикновено мнозинство, са избрали за заместник председател Пьотр Олегович Толстой – ръководител на руската делегация и заместник-председател на руския парламент. Той е печално известен у нас. Българомразец е и е антиевропеец. А парадоксът е, че е избран да ръководи институция, която има задължението да отправя препоръки в областта на човешките права и да защитава основни демократични ценности. Каква е обаче „препоръката“ от избора на руския депутат?
През юни миналата година депутатите от ПАСЕ разрешиха на руската делегация да се върне обратно в Асамблеята, т.е. възстановиха нейното членство. А тя бе отстранена от работата й преди пет години, когато по заповед на руския президент Владимир Путин бе осъществена военна инвазия срещу Украйна и анексирана украинска територия – полуостров Крим. ООН осъди тази агресия. Осъдиха я Европейският съюз, САЩ, Канада и всички останали демократични държави. Въведени бяха санкции на „ръководителите“ и ятаците на агресорите. Но и до днес в Донбас и Крим, окупаторите нарушават човешките права и свободи. Същото е и в самата Русия, където нарушаването на гражданските права и свободи е ежедневие, включително правото на опозицията да участва в избори. В Русия се преследват и задържат без причина представители на граждански организации, задушава се гласът на медиите. Това е същата Русия, която от десетилетия
изпраща у нас свои шпиони и организира шпионска мрежа от българи, готови да предадат отечеството ни
И го предават. У нас, за тази им антибългарска дейност вече открито се пише и говори. Но и трябва да се противодейства. Тия шпиони един по един трябва да ги изхвърляме от държавата си. Правим го напоследък, но е необходимо да продължим да го правим, както се изразяват дипломатите, със завидно постоянство.
С говореното си днешният руски заместник-председател на ПАСЕ срами знатен род, ако е вярно, че потеклото му отвежда към световноизвестния руски писател Лев Н. Толстой. Почти всяка негова публична проява е скандална. Едно от последните му изказвания доведе до реакция от страна на посолството на Държавата Израел. Защото бе възприето като антисемитско. Последва опит за обяснение и извинение. Куриозен бе случаят, когато през април 2018 г. в разговор в студиото на телевизионния канал „Русия 1“, Пьотр Толстой препоръча на руснаците вместо да купуват „скъпите“ американски лекарства, да си поддържат здравето с родния „боярышник“. Точните му думи бяха: „Варете дъбови кори, пийте глог“. Какво разбраха руснаците от това послание не знам, но е факт, че сума ти народ се изпонатрови, а имаше дори и смъртни случаи от пиене на евтиния козметичен лосион „Боярышник“,съдържаш „безплатен“ метанол. Което пък ни припомни трагичната съдба на 190-те съветски окупатори, надигали в Бургас през септември 1944 г.бидон с метилов спирт. Тогава 42 от тях обръщат петалата. Но дори и
на тези пияндури сме издигнали паметник и ги броим като жертви на войната
Което ме кара да повторя за кой ли път, че е време да се освестим.
На 19 декември 2016 г. Пьотр Толстой, тогава все още кандидат за депутат от партията на Владимир Путин „Единна Русия“, в отговор на репортер на Българската национална телевизия, пожелал му да води „доброжелателна политика към България“, отвърна цинично и нагло:
„Разбира се. Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме“.
По този повод тогава „Зюддойче цайтунг” коментира: „Проблемът не е, че някой иска да купува България. Проблемът е, че има кой да я продава. При това евтино.” И направи извод: „Превземането на България е в напреднал стадий“
На скандалното изявление на Пьотр Толстой реагира министърът на външните работи Даниел Митов. Но руският политик всъщност само повтари традиционна за руснаците
реч на омразата срещу България
Тя се съдържа още в известната руска поговорка за кокошката, която не е птица, както и България не е чужбина за руснаците. Да ни сравняват с кокошка си позволяват само те – „братушките“. Но нима има разлика между търговския подход спрямо нашата страна на депутата Толстой и написаното от руския историк и дипломат Алексей Татищев преди близо 130 години:
“ Цел на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна“ България, а разделяне даже на днешното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ШИРОКАТА ПОЛОСА ОКОЛО ЧЕРНО МОРЕ, КОЯТО РУСИЯ МОЖЕ ДА НАСТОЯВА ДА ОСТАВИ ЗА СЕБЕ СИ. С други думи, ние сме в правото си да постъпим с България…така както постъпихме с Полша, да я разчленим, разграбим, да я изтрием от лицето на земята, за наказание на всички племена населяващи Изтока…“
Пьотр Толстой преди три години демонстрира антибългаризъм, който е традиционно присъщ на руснаците. И също традиционно е съчетан с антиевропеизъм. Макар че прапрадядото, когато остава за известно време в Париж, пише в едно от своите писма: „главното е социалната свобода, за която в Русия нямах даже и понятие“. Какво „понятие“ за Европа има днес депутатът Толстой, според когото тя все „не разбира Русия“? Но какво по-точно ние, европейците, трябва да разбираме на тая Русия? Нали виждаме, че отново е зинала срещу нашия свят. Явно пак не и стига територията, та затова и на нашата българска земя е хвърлила зъл поглед?
Руското мислене не се е променило след „промените”. За руснака България продължава да бъде задължена му с нещо територия. В масовото руско мислене
ние не сме европейска държава, а „тяхна”,
както „техни” са Украйна, Беларус, Молдова, Армения и Грузия. Това неоимперско мислене е отвратително. Но за съжаление то владее не само кремълските управници. Има го в главите на милиони обикновени руски хора. Защото именно те подкрепят агресивната днешна политика на своя президент. Те го крепят на власт. И така сами се изолират от нормалния свят, от света, който още преди век и половина е впечатлил другия Толстой. Но не спират да ламтят за българска земя, за български имоти. Защото сме европейска земя. А руснаците, които много любят своята „широка страна моя родная“, както се пее в песента, мило и драго дават да избягат от нея, до Лондон, Париж и Ню Йорк да стигнат, че и в България да се заселят. И политиците им са същите. На думи много патриотично го раздават, а на практика гледат колкото се може по-скоро да измъкнат децата, родата и парата от Русия. И да ги пренесат нейде там, в „лошия Запад“.
Новината, която коментирам, е наполовина добра. Българските представители в ПАСЕ не са взели участие в гласуването на кандидатурата на Пьотр Толстой за заместник-председател на тази престижна парламентарна институция, в която е представена т.нар. Голяма Европа. Много по-добре би било да бяха гласували против кандидатурата му, но приемам и неучастието им в гласуването за правилно поведение.
Една по-твърда и категорична позиция проявена днес спрямо Русия утре ще бъде, сигурен съм в това, оценена положително от руския народ. Защото и той мечтае за свобода, и той иска да живее нормално. Но милиони руснаци не смеят да кажат това открито. Още е силен споменът за царящия и унищожаваш човека
страх по време на болшевишкия режим
Руските управници от векове не могат да му осигурят свободен и достоен живот за руския народ. И все някой друг им е крив. Все им пречи международното положение. Дори и днес, когато светът е толкова близо, че чрез интернет влиза буквално във всеки дом, отново към винтовките посягат, както се пее в популярната им песен: „само с винтовка в ръка руснакът може да види чужда страна“.
Време е толстоевците да се кротнат и да не продумват срещу България. Отдавна е време руският президент да се извини на България и на българите за злото, което ни е сторила съветската армия през миналия век, за окупацията на страната ни. Владимир Путин трябва да го направи, защото Русия е наследник на Съветския съюз. Останалите бивши съветски републики, днес независими държави, изобщо не се гордеят, че са били такива републики. Те са осъдили болшевишкото време в своята история. И тъй като сега гледам, че отново пушилка се вдига около българския президент, е добре той добре да размисли и да не хуква към Москва за 9 май. Не му ли стигат „домашните“ проблеми, че „парад на победата“ му трябва?
На 9 май на Червения площад сюрия толстоевци ще дрънкат парадно оръжие, забравили най-важното, а именно, че войната носи само страдания. И не е за парад. Щом са загинали хора няма победа. Няма мъртви победители. Смъртта е загуба, а не победа. И не се ходи на парад на смъртта. А се пали свещ в църква, на гроб.
Утре е 1 февруари, Денят за почит и памет, за признателност към жертвите на престъпния комунистически режим у нас, наложен в условията на съветска окупация. Искрено се надявам, че най-после президентът ни ще се сети да почете паметта на мъчениците „осъдени“ от незаконния т.нар. Народен съд и избити на тази дата преди 75 години.
Склонете глава, Радев! На колене!
И знайте, че за комунистическите престъпления няма давност и прошка. И най-малкото което утре можете да направите е да строите своите гвардейци пред Мемориала на жертвите на комунизма в столицата. Венец да поднесете. Чест на достойните синове на България да отдадете. Така се прави в Европейския съюз, в демократичния свят. И тогава такива като депутатът Толстой или „оня“ Решетников, ще стоят далеч от България и няма да смеят да гъкнат дори.
Публикувано във Фактор бг
МОИТЕ АКТИВНОСТИ 24
Колкото и да звучи странно, но е факт: когато самолетът закъснява, денят е успешен. Такъв беше вчерашният ден за България в Европейския парламент. А самолетът за Брюксел наистина закъсня с близо час, но българските евродепутати, с малки изключения, бяха навреме на работното си място. Предстояха две важни заседания. Първото бе Конференцията посветена на механизма за сътрудничество и проверка за България, който в доклада на Директора на Генералния секретариат на Европейската комисия Уилям Слийт, се препоръчва да бъде преразгледан. За участие в нея в Брюксел бяха пристигнали вицепрезидентът Илияна Йотова, настоящият и новоизбраният главен прокурор – Сотир Цацаров и Иван Гешев, Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков и съдията от Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев.
Конференцията бе организирана от колегата от ГЕРБ Емил Радев, залата бе препълнена, интересът, включително и на медиите, бе голям. Имаше достатъчно време за дискусия, така че всеки който желаеше можеше да зададе и най-неудобните въпроси особено на тези от участниците, чиито имена всекидневно се спрягат в България, а срещу някои от тях имаше дори организирани протести. Но каква бе моята изненада, когато констатирах, че точно критиците на Цацаров и Гешев не се явиха на конференцията.
Продължава на: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2639942742751198&id=100002064935050
МОИТЕ АКТИВНОСТИ 23
Вчера в Европейския парламент се проведоха гласувания по различни въпроси – от положението в Боливия до осъждането на неотдавнашните действия от страна на Руската федерация срещу литовски съдии, прокурори и следователи, участващи в разследването на трагичните събития от 13 януари 1991 г. във Вилнюс; от тревогата за критичното състояние на климата и околната среда до присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола. Гласувани бяха и други резолюции. При всяко гласуване проличават не само партийните, но и националните различия по даден проблем. Депутатите са свободни в акта на гласуването си, но пренебрегването в дадена област или проблем на националната позиция, одобрена от национален парламент или правителство, не прави добро впечатление. Всъщност няма формални гласувания в Европейския парламент. Всяко гласуване е израз на политически светоглед, на партийна ангажираност, на национална позиция. В Европейският парламент няма побеждаващи и губещи. Приетите документи не са закони, но съдържат в себе си възможността на националните парламенти да ги превърнат в закони или да променят националното законодателство според препоръките в тях. С други думи има съществена разлика между правата на депутатите в националните парламенти и правата на евродепутатите. Първите законодателстват, а вторите – насърчават, предупреждават, изразяват тревога, осъждат, обръщат внимание по въпроси, които те смятат, че са важни за всички европейци и изобщо за хората по света.
А СЕГА МАЛКО ИСТОРИЯ.
На 11 януари 1991 г. във Вилнюс, столицата на Литва, нахлу бронирана десантна съветска военна част. Тя атакува телевизионната кула и сградата на Комитета за радио и телевизия. При атаката загинаха 14 души, а близо 800 бяха ранени. Неколцина депутати от СДС внесохме декларация, с която осъдихме съветската агресия. Тя бе обсъдена в Комисията по външна политика и след дълги дебати се постигна съгласие за един „по-мек“ вариант. На 16 януари по време на 82-то заседание на 7-то ВНС в 20:40 ч. Стефан Савов прочете от парламентарната трибуна тази декларация пояснявайки, че тя е израз на постигнат компромис между политическите сили в Комисията по външна политика. От текста бе отпаднал изразът „осъжда агресията“ и бе заменен с „разтревоженост”, „обезпокоеност” и прочие. Парламентът прие декларацията, но 64 народни представители от БСП гласуваха против, а 39 се въздържаха. Те не можеха дори дипломатично да кажат дума „накриво” на Съветския съюз, макар агресията да бе престъпен факт. Тази история има продължение.
През септември 2009 г. литовския парламент одобри поправки към наказателния кодекс на страната, с които въведе наказателно преследване за всички, които отричат или оправдават съветската агресия срещу Литва. Литовското законодателство преследва участвалите в агресията руски и беларуски военни, включително и с европейски заповеди за издирване и задържане. За литовците Съветският съюз винаги ще бъде държава окупатор и агресор. Към политиката на Кремъл те винаги ще се отнасят резервирано. Целта на руския десант на 11 януари 1991 г. във Вилнюс бе да се спре литовската независимост. Агресиите на Москва си приличат,защото се осъществяват по един и същ сценарий, който цели да спре нормалното развитие на страни и народи, да заглуши техния независим глас, да не допусне да се отклонят от съветската (руската) „зона на влияние”. За тази агресивност на Кремъл има различни обяснения – народопсихологически, идеологически, геополитически и стратегически. Обикновено истината черпи аргументи от всички тях. Безспорно е обаче, че руските политици, които не могат да подредят и оправят „като хората”, собствената си държава, обикновено поглеждат с хищни очи към съседни и чужди държави. Това бе специфичен феномен на съветската некадърност, а днес и на руската такава. Все в чуждото окото им е хвърлено. Но пък периодично историята ги сваля на земята. Точно това се случи, когато се разпадна СССР и изчезна от картата на света.
На 27 март 2019 г. Окръжният съд на Вилнюс постанови решение, в което Дмитрий Язов, бивш министър на отбраната на СССР, Владимир Усхопчик, бивш командир на Вилнюския гарнизон на Съветската армия, Михаил Головатов, бивш командващ специалните сили на КГБ, и 64 руски, белоруски и украински граждани бяха признати за виновни за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, заради участието си в съветското нападение на 13 януари 1991 г. във Вилнюс. Подсъдимите получиха присъди лишаване от свобода до 14 години.
Според Русия съдебният процес е бил „политически мотивиран“ и е „опит за пренаписване на историята“, а между юли 2018 г. и април 2019 г. Следствената комисия на Руската федерация започна няколко наказателни производства срещу литовски съдии, прокурори и следователи, участващи в разследването или постановяването на решението по т.нар. Дело 13 януари.
С приетата вчера Резолюция Европейският парламент застана на страната на Литва и осъди образуваното от руските правораздавателни органи наказателно производство и предприетите действия срещу литовските длъжностни лица като незаконни и в явно нарушение на принципите на правовата държава.
Гласувайки за тази резолюция аз изразих солидарност с Литва, с усилията на литовското правителство да разкрие фактите по трагедията от 11 януари 1991 г. Резолюцията призовава руските органи да оттеглят своите обвинения, а държавите членки да повдигнат този въпрос, когато общуват с руски политици.
Това бе важната вчера за мен резолюция и аз, напълно убеден в необходимостта от нея, я подкрепих. Сега чета, че у нас тя не се коментира, а повече се обръща внимание как са гласували българските евродепутати по резолюциите относно критичното състояние на климата и присъединяване на ЕС към т.нар. Истанбулска конвенция. Не одобрявам и двете резолюции.
Първата, за климата, истеризира проблема и го стоварва главно върху нас, европейците. В нея има много зелен екстремизъм, левичарско-либерални деструктивни идеи. Не случайно германските депутати аргументирано възразяваха на понятието „извънредно положение”, с което се описва днешната ситуация с климата в Европа. Положението е тревожно, предизвиква безпокойство, нуждае се дори от спешни действия, но не е „извънредно”. Далеч по-извънредно е то в Китай или Индия, но там такива резолюции няма да приемат и през следващите 50 години. А става дума за близо 3 милиарда население. Има в тази резолюция и безумни текстове от типа на този, който предвижда всички законодателни предложения в областта на климата да целят ограничаване на нарастването на температурите до 1.5 градуса по Целзий до края на столетието. Това са зелени фантасмагории. Пожелавам на днешните депутати да са живи до края на века, за да измерят резултата от гласуването си.
Ние, депутатите от ЕНП, настоявахме в резолюцията основното да бъде необходимостта от спешни мерки за ограничаване на въздействието върху климата на определени дейности, но без въвеждане на „извънредно положение”. Но загубихме гласуването. Същевременно като български евродепутат имам отговорност да не гласувам срещу интересите на моята страна. Затова и не мога да гласувам всяка зелена идиотия, която би създала допълнителни проблеми на българската икономика и респективно на хората в България, само и само след 80-години да спрем термометъра на мистичните 1,5 градуса. Няма да го спрем ние. Китайците могат да го спрат. Но зелените не атакуват комунисти. Не атакуваха те и режима на братята Кастро в Куба, който не даваше на кубинците да карат нови автомобили и старите им таралясници и до днес бълват дим чак до Маями. Чужд ми е зеленият екстремизъм, защото във всяка човешка дейност трябва да има разум и нормалност. Резолюцията бе приета и без моя глас.
Гласувах и против Резолюцията за присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола. Причината е повече от ясна. Тази конвенция противоречи на българската конституция. Българският конституционен съд има решение, в което се казва, че „въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование.”
Това е целият проблем, защото в израза в конвенцията: „идентичност, основана на пола“ („gender identity“/„l’identité de genre“) става дума не за „пол“ като биологична категория, а за „пол“ („gender“) като социална функция. Така тя разделя биологичното и социалното измерение на пола и „излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид”. Но затова вече е говорено и писано достатъчно. Насилието трябва да бъде осъждано не по полов признак, а именно като насилие срещу човек – бил той жена, мъж или „хермафродит”, казано с думите на големия ни поет. Щом е човек и има упражнено срещу него насилие, то трябва законите на страната да санкционират това насилие. В България има такива закони.
СДС има ясна позиция по темата с Истанбулската конвенция и аз се придържах към нея. Избран съм за евродепутат от десни избиратели на които всякакви либерално-левичарски уклони и джендър залитания са им чужди. В случая постъпих според собствените си разбирания и според позицията на своята политическа сила. А те съвпадат и с позицията на България.
Толкова за вчерашния ден. А в понеделник в Европейския парламент ще се проведе конференция относно равносметката от Механизма за сътрудничество и проверка за България. В нея ще участват вицепрезидентът Илияна Йотова, главният прокурор Сотир Цацаров, зам.-главният прокурор Иван Гешев, председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, представляващият Висшия съдебен съвет на Република България – Боян Магдалинчев, представители на Европейската комисия и членове на Европейския парламент. Със сигурност ще има какво да се коментира. Европарламентът работи. Депутатите също. Има гласувана Европейска комисия. България е част от най-добрият възможен днес свят.