Румен Христов е лидер на Съюза на демократичните сили. Той е бил съветник на президента Желю Желев по аграрните въпроси. Два пъти е бил министър на земеделието – в служебните правителства на Ренета Инджова (1994 – 1995) и на Стефан Софиянски (1997). От 1997 до 2002-ра е главен секретар в администрацията на президента Петър Стоянов, депутат в 43-то Народно събрание от Реформаторски блок. Actualno.com го потърси за интервю по повод обявените от СДС програма и приоритети за управление.
Г-н Христов, вече обявихте програмата си за изброите през пролетта. Сякаш бързате, защо?
От една страна би могло да се каже, че бързаме. От друга – останаха само няколко месеца и е хубаво през тези предизборни месеци, когато ще тече кампанията, политическите сили да дебатираме какво виждаме за следващия парламент като основни приоритети, кой как си представя управлението на България, как ще излезем от кризата. В този смисъл аз смятам, че и останалите политически сили трябва да започнат да обявяват своите приоритети, за да стане дебат и в крайна сметка избирателите да направят своя избор информирано.
На първо място поставяте ускорен икономически растеж – 6%, и удвояване на Брутния вътрешен продукт (БВП) за следващите 10 г. Постижимо ли е това намерение и ако да – как?
О, да. На първо място наистина поставяме увеличаването на БВП, но тук е необходимо съгласие между основните политически сили или още по-добре между всички политически сили, защото с усилията само на една партия няма да се случи. Ускореният икономически растеж е в основата на удвояването на БВП. Това е изключително важно за България, защото е на последно място по почти всички икономически показатели. Тя е догонваща държава и ако допуснем, че за в бъдеще също имаме растеж в рамките на 2-3%, а страните, които са пред нас, задържат това ниво на растежа си, означава, че ние винаги ще стоим на мястото, на което се намираме.
Защо сме на последно място обаче?
Нека да спрат да ни упрекват, че все търсим вината в миналото, но тя е много важна, защото базата, от която тръгва България, бих казал е нулева. България загуби 7 години, през които се направиха реформи в Централна и Източна Европа. Спомняте си драстичните реформи, проведени в Полша от Балцерович, от Вацлав Клаус в Чехия. Спомняте си, че приватизационната агенция на Германия приключи с този процес за 1,5-2 години до края на 1992-ра. Всички тези страни превключиха на пазарна икономика много по-рано, проведоха реформи и затова тръгнаха напред. А ние до 97-ма година, с едно малко изключение при Филип Димитров, но твърде за кратко – една година, буксувахме на едно място. 97-ма година бяхме на кота 0 – с хиперинфлацията, със заплати от няколко долара, с пенсии от няколко долара. И имаме основания да твърдим, че тръгваме от много ниска база, но това трябва да ни стимулира да търсим ускорен икономически растеж, защото иначе доближаването до тези, които са преди нас, няма да се случи.
Но чрез какво ще търсим ускорен икономически растеж?
Има няколко варианта – създаване на благоприятни условия, бих казал супер благоприятни условия за всички инвеститори – родни и чуждестранни, облекчаване на бизнеса, намаляване на бюрокрацията, премахване на този безкраен лабиринт от разрешителни, лицензионни, съгласувателни, уведомителни и какви ли не още режими. Ние сме за намаляване на данък дивидент от 5 на 2%. Убедени сме, че увеличаването на данъците, за което се заговори, ще изиграе обратен ефект, а намаляването винаги води до повишена събираемост. Ние сме за запазване на корпоративния данък печалба в рамките на 10%, както и на дохода за облагане на физически лица в рамките на 10%. Спомняте си, че когато те бяха въведени, се увеличи сумата, която се събираше от тези два вида данъци. Моделът, който ползва България вече 30 години, разбира се, с не малки различия при управлението на левица и десница, но като цяло той очевидно не дава този старт, от който имаме нужда. И тук трябва да се търсят по-нетрадиционни методи – да се подпомогне икономика, да се даде път на предприемчивите, на знаещите и можещите, тотална подкрепа от страна на държавата, по-малка бюрокрация, по-малка намеса на държавния чиновник, за да може потенциалът на България да бъде реализиран.
Казвате, че ще работите за удвояване на доходите в следващите 4 години, но тази цел без увеличаване на данъците дали е възможна?
Според мен и според нас – да. Ако погледнете нашата програма, ще видите, че ние настояваме, и то от десетилетие, брутният вътрешен продукт, който се заделя за републиканския бюджет, да бъде в рамките на 37-38%. За 2021 година той е 42,2%. Тоест 42,2% от това, което се произведе от гражданите, фирмите, от държавата като цяло, се изземва за нуждите на бюджета ни. Това освен, че нарушава Закона за публичните финанси, иззема и една част от средствата, които повярвайте ми, фирмите и гражданите биха преценили много по-добре как да ги ползват. При груби сметки, ако намалим само с 2% разходите, ще оставим около 1,5 милиарда у гражданите и фирмите, които могат да ги реинвестират, да стартират някакъв собствен бизнес. От друга страна, ускорен икономически растеж, освен оставянето на по-голяма част от средствата в гражданите, дава възможност за увеличаване на заплатите. Това означава разкриване на нови работни места, търсене на пазара на труда и естествено повишаване на заплатите. Сега е тежка ситуацията с Ковид-19, но малко преди това безработицата в България беше на много нисък процент – имаше търсене на работници. Както виждате, стъпка по стъпка, доходите се увеличават. Според мен, ако си поставим цел и работим усилено в тази посока, средните доходи могат да бъдат удвоени в рамките на 4-годишния мандат.
Продължавате да сте против диференцираните ставки на ДДС, защо?
Категорично, и то от много години. Диференцираните ставки водят до изкривяване на пазарните отношенията и до злоупотреби, особено за страни, които не са чак толкова финансово дисциплинирани, каквато бих могъл да определя и България. И още нещо, намаляването на ДДС не означава намаляване на цените. Давам пример с държавата Израел често пъти. Там ДДС за хранителните продукти е нулев, но храните са едни от най-скъпите.За този ДДС в България, който от 20 се намалява на 9% за ресторантьорите, ще бъде в тяхна помощ. Това обаче никога не води до ефекта, който се очаква. В същото време това е важен данък, който акумулира основната част от средствата в републиканския бюджет. Ако преценим като общество и политическа класа, че размерът на ДДС би могъл да бъде намален, то нека ставката да бъде единна! СДС е за 18- процентна ставка за всички стоки и услуги. И ако трябва да бъдем честни, в известен смисъл ДДС е справедлив данък.
Защо?
Защото този, който консумира по-скъпи продукти, плаща повече. Примерно сирене от 15 лева е с ДДС 3 лева. Сирене от 10 лева е с ДДС 2 лева. Има някаква доза справедливост. Разбира се, хората, които са в затруднено положение трябва да бъдат подпомогнати, но не чрез намаляване на ДДС. За това има социално министерство, социални програми. Допуснатото намаляване през последните години на ДДС е грешка, да не говорим, че веднъж постигнато, то трудно може да бъде върнато назад. В момента правителството договори въвеждане на диференцирани ставки за някои услуги и дейности до края на 2021-ва година. Отсега Ви казвам, че тяхното връщане на 20% ще бъде много трудно.
Прогнозирате протести ли?
Завоювани блага трудно се отнемат. Ще има всякакви опити това, което е постигнато, да бъде запазено.
СДС отдавна настоява за намаляване броя на общините. Толкова ли е важно това?
Наистина отдавна отстояваме тази теза. Имаме общини с по 500-600 души. Очевидно е, че те не отговарят на съвременните изисквания. България е вече член на ЕС. Много от принципите и законите, които важат в България, са в голяма степен в унисон с европейското законодателство. Знаете за икономическото райониране, за което от Брюксел настояват. От друга страна тези общини са много немощни. Ако върнем историята назад, ще видим, че преди 9-ти септември у нас е имало около 135 околии – една нелоша форма. Ние не казваме, че трябва да са толкова, но е време да се седне и да се помисли могат ли тези общини да бъдат окрупнени. Една по-голяма община не само има по-голям финансов ресурс и може да осъществява проекти, включително и по линия на ЕС, тя ще може да си позволи архитект на 8-часов работен ден, ще може да съкрати и средства за кметове, за персонал, техника и т.н. Окрупняването на общината я прави по-стабилна икономическа единица, която би могла да предприеме по-солидни действия и по отношение на инвестиции, образователни и културни програми, инфраструктурни проекти и всякакви дейности за подобряване стандарта на живот, защото бюджетът ще е по-голям. При такова окрупняване съответната община ще разполага с по-голям бюджет и ще може да събира повече приходи. Това е рационално предложение. Разбира се, местните шовинистични интереси ще бъдат много силни и ще има сигурно мощен отпор. Общините с малък брой население са отживелица.
А свързано ли е това ви намерението ви с финансовата децентрализация на общините или това са две, независими една от друга цели?
Всъщност, ако има политическа воля за финансова децентрализация, тя би могла да стане и при този брой общини – 265. Но ефектът й ще бъде по-голям при редуциран брой общини, след окрупняване и оставяне на част от корпоративния данък печалба на фирмите, работещи на територията на общината. Ние предлагаме 25% от него да остава в общините, плюс данък общ доход на физическите лица. Така общините стават по-самостоятелни, събират по-голям финансов ресурс, за да кандидатстват по-лесно с проекти, тъй като по всяка програма се изисква съфинансиране. Вярно е, че има помощ от държавата, но би било добре вместо да се централизират тези средства и после да се разпределят обратно към общините за изпълняване на определени проекти, те да остават при тях и те да си преценяват кое е най-важно за съгражданите им.
Вие сте за ускоряване на реформите във всички сектори, където това е необходимо, с приоритет в здравеопазването – в каква посока смятате, че то трябва да се промени?
Тази криза ни показа, че има доста неща, които не сме свършили, по които трябва да работим и надграждаме. Като че ли това, от което имаме най-голяма нужда, е медицински персонал – лекари, медицински сестри и помощен персонал. За да запазим тези кадри, тъй като държавата отделя средства за тяхното обучение, а и това са млади, интелигентни хора, според нас трябва да има стартова заплата за лекари 2000 лева, за сестри – 1000 лева. Разбира се, с придобиване на специализация да се увеличават възнагражденията. Видяхме, че проблемът с инфекциозните отделения е много важен. Без значение дали ще успеем да овладеем тази пандемия, на което аз много се надявам, тя ще отшуми, но човечеството винаги може да бъде изправено пред такъв риск. Смятаме, че трябва да има изградени самостоятелни и обособени инфекциозни отделения във всеки областен град, а там, където не са подходящи – да бъдат изградени нови. В такава посока трябва да се мисли – най-вече за хората, които оказват медицинска помощ на гражданите плюс материална база, за да се постигне очакваният ефект.
Но нали във всички областни болници има инфекциозни отделения, май с едно изключение?
Да, но често те са в сградите на съществуващите болници. Много трудно бяха отделени потоци и т.н. Ние затова казваме физически обособени инфекциозни отделения. Ако не са с достатъчен капацитет, да бъдат разширени или построени нови. Тоест, да има сигурност, че всяка област би могла да поеме съответен процент от заболелите на нейна територия.
Вие първи излязохте с тезата за свикване на Велико народно събрание (ВНС). Кои са най-важните неща, които трябва да бъдат променени, ако се свика, независимо кога ще стане това?
Сега имаме конституция, наложена от БСП-БКП през 90-та година. Аз съм свидетел на тези събития. Още от тогава съм активен член на СДС. Истината е, че ние не бяхме готови за тази конституция. Бяхме млади, наивни романтици, мечтатели и бяхме подлъгани да влезем в капана на Велико народно събрание. Голяма част от Централноевропейските държави много по-късно си промениха конституциите. С мнозинството си във Великото народно събрание БСП-БКП заложи модел за трансформиране на политическата власт в икономическа. Ако погледнете т.нар. олигарси, ще видите, че всички са с червен произход. Аз трудно бих посочил някой, който е искрен привърженик на СДС и е олигарх. Вижте, там има противоречия, които трябва да бъдат решени. България се води парламентарна република, но дефакто е премиерска от гледна точка на конституционните правомощия на изпълнителната власт. За да се засили ролята на парламента, според мен е добре да бъде въведен двустепенен парламент – долна и горна камара. Могат да запазят същия брой депутати или да бъдат намалени, като горната камара ще има по един представител от всеки избирателен район без значение колко е броят на населението, за да са с една и съща тежест и гласът на Силистра, и този на София. Това е един допълнителен филтър, който гарантира, че ако примерно политическа сила има мнозинство в долната камара, в горната може да го няма и това е една гаранция за качество на законите. Нещо друго, което отстояваме, е за президентската институция, която аз много уважавам – пет години съм бил главен секретар на президента Петър Стоянов. В нея има несъответствие между прекия избор и правомощията на президента. Сред промените в конституцията ние предлагаме изборът на президент да се осъществява с 2/3 от списъчния състав на долната и горната камара, а не пряко, за да няма тази колизия между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2, между изпълнителна и президентска институция. Разбира се, във ВНС ще говорим и за промени в съдебната система, които са изключително важни, за мястото на прокуратурата. Там ще говорим за районирането на страната, за броя на общините, за финансовата децентрализация, изобщо неща, които през годините и новото състояние на държавата, като член на ЕС, изискват. Свикването на Велико народно събрание трябва да даде възможност този институт да бъде разпусната. За мен тя е анахронизъм, няма го никъде в Европа и промените в конституцията в бъдеще да стават от обикновено народно събрание, при много тежка процедура. Примерно с 3/4 от гласовете или с 2/3, но на долната и горната камара, за да бъдем по-гъвкави. Животът е много динамичен и понякога се налага да се правят промени, каквито бяха необходими във връзка с приемането ни в ЕС.
Кои са най-ярките белези на тази наивност и романтика, за която споменахте, в сегашната конституция?
В конституцията има много добри и много прогресивни текстове, които очевидно трябва да бъдат запазени. Тезата на СДС е, че има нужда от промяна на конституцията, не от чисто нова. Това, което касае правата на гражданите, на индивида – трябва да се запази. Трябва да се променят преди всичко нещата, които касаят управленския модел. Знаете, че тези, които протестираха, искат да се смени модела. Моделът обаче е закован в конституцията и ако тя не бъде променена, той няма как да бъде променен. Ние ще продължим да възпроизвеждаме това, което сме имали до момента. Така че взаимоотношенията между отделните власти, съдебната реформа са свързани с промяна в конституцията. Относно наивността – 39-те народни представители се „усетиха“, напуснаха парламент, не я подписаха. Всъщност още няколко депутати се присъединиха впоследствие, но това не стигна да се попречи на тази конституция да влезе в сила.
Интервю за Actualno.com