Владимир Кисьов в интервю за вестник „Златна възраст“.
Владимир Кисьов една от най-разпознаваемите политически и обществени фигури у нас от квотата на СДС. Той е бил два пъти зам.-министър, главен преговарящ при присъединяването на България в ЕС, бивш председател на СОС. Също така 12 години представлява България в Комитета на регионите към ЕС, бил е директор на Европейския институт и е заемал и други важни обществени постове. Питам го за „черния печат”, който ни поставиха две държави от ЕС за Шенген, дали сме готови за еврозоната и Шенген, както и за драматичния съседски „диалог” с РСМ.
Лично аз смятам, че сме готови и за Шенген, и за Еврозоната.
А претенциите, които други държави изразиха, че имат към нас, можеха да се поставят като задачи за свършване в най-кратки срокове. Част от тях трябва да се работят съвместно, защото става въпрос за обща ни граница в ЕС. Нашите граничари пазят тази бразда с телата си като съвременни „Опълченци на Шипка”. Изглежда не си дават сметка в тези две държави, които ни критикуват, какво би се случило, ако на линията ги нямаше самоотвержените български граничари.
Според мен, основните причини за недопускането ни в Шенген, са вътрешно-политически – както за Холандия, така и за Австрия.
Чисто формално ние сме изпълнили необходимите изисквания и критерии. Смятам, че без отлагане в рамките на политиката на евентуалното следващо правителство, каквото и да е то, влизането ни в Шенген, трябва да е приоритет, наред с Плана за устойчиво развитие. В противен случай, ще пострадат само българските граждани.
По повод на драматизмите около болезнената за много българи тема с приемането на РСМ в ЕС, мисля, че отново се видя отсъствие на добра комуникация с ЕС. Явно през годините така и не успяхме добре да обясним българската позиция, историята на взаимоотношенията между нашите две страни. Това е слабостта в българската позиция. Разбира се, смятам за важно да се припомни и дългата ръка на Москва, която иска нестабилност на Балканите, заедно със сътрудничеството на Сърбия, които успяха по великолепен начин, чрез слагане на съчки в огъня, да доведат до резултата, който виждаме. Той безспорно е от изключително значение за геополитиката на Русия.
Аз продължавам да се занимавам с европейските въпроси, председател съм на УС на Европейския институт
и на фондация „Лале” – за проблемите на хора в неравностойно положение. Работя като доброволец, без възнаграждение. Смятам, че е важно човек да работи за каузата, животът на българите да стане по-добър и стандартът
