Илия Лазаров, началник на кабинета на президента Петър Стоянов, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: На 25 май Петър Стоянов навършва 70 години. Годишнината съвпада с 25-годишнината от встъпването му в длъжност и с 25 години от трите знакови събития, които в най-голяма степен промениха новата история на България и за които той изигра ключова роля, а те са: разрешаването на политическата криза на 4 февруари 1997 г., когато Петър Стоянов отказва на БСП да състави нов кабинет; подаването на българската кандидатура за членство в НАТО на 17 февруари 1997 г. по настояване на президента и подписването на споразумението между всички политически сили за сключване на споразумение с Международния валутен фонд и въвеждането на Валутен борд в България на 18 март 1997 г. Защо наричаме тези събития „знакови“ и защо винаги ще бъде необходима фигура като тази на Петър Стоянов? Наш гост е началникът тогава на кабинета на президента Петър Стоянов Илия Лазаров. Илия Лазаров днес е главен секретар на Съюза на демократичните сили (СДС).
Илия Лазаров: Здравейте, г-жо Събчева, чест е за мен да съм при вас.
Водещ: А за нас е гордост да бъдете наш гост. Г-н Лазаров, можеше ли тези събития да не се случат? Можеше ли България да тръгне по съвършено друг път?
Илия Лазаров: Как да ви кажа, можеше, естествено. Можеше да не е Петър Стоянов президент. Като се замисля, 1996 г., когато стартира кампанията по издигане на кандидатури вътре в СДС, след това първичните избори с д-р Желев, имаше най-различни кандидатури вътре в СДС. В крайна сметка, стигнаха три кандидатури до гласуване на Националната конференция на СДС тогава – през март мисля, че беше, 1996 г., на която Петър Стоянов събра над 70% от гласувалите на конференцията за неговата кандидатура, защото хората бяха убедени, че това е човекът, който си представяхме тогава като наш президент. След това беше много важна и отговорността на д-р Желев, който също пое тази хвърлена ръкавица, така да се каже, да се участва в едни първични избори между двамата кандидати. Искам да ви кажа, че съвсем не беше ясно това, че президентът Стоянов към април-май – мисля, че на 1 юни бяха първичните избори, съвсем не беше ясно в началото на кампанията. Защото Петър Стоянов не беше толкова популярен и известен, а д-р Желев все пак вече беше доста време, цели пет години беше президент на България, шест даже – с първата част, която беше по старата Конституция. Така че той беше известна фигура в нашата страна и уважаван в десницата. И независимо от противоречията, които имахме с него, но той прие тази теза. Ръководството на СДС тогава също успя да приеме тази теза. „Народен съюз“ в лицето на Стефан Савов и на Анастасия Мозер приеха това нещо. И ДПС също участва тогава под ръководството на Ахмед Доган в тази първична надпревара. Така че с гласовете на „Народен съюз“ и на ДПС не беше ясно, но имаха право да гласуват всички граждани на България. Мисля, че гласуваха над 1,5 милиона или около 2 милиона души гласуваха тогава на първичните избори, за да излъчат кандидата на десницата. Отсреща имахме първоначално една силна фигура в лицето на Георги Пирински. В последствие вече се оказа, че и те не са си преценили чисто формално, конституционно, юридически. Вътрешните битки в БСП вече бяха много сериозни. Все още кризата не беше назряла по този начин, по който в последствие назря. Така че спокойно можеше да бъде друга кандидатура, приета от СДС. Можеше да бъде д-р Желев повторен като президент. Имаше, исторически беше възможно да бъде друго. Ние имахме изключителен късмет с личността на Петър Стоянов, който тогава беше на 45 години, много активен, със своето чувство за историческа мисия, за изпълнение на тази историческа мисия и още преди да стъпи за президент, през декември месец имаше доста голяма международна дейност. Преди това, по време на кампанията той се беше срещнал с Ханс-Дитрих Геншер, с канцлера Кол тогава, беше се срещнал с Джон Маккейн, имаше среща с Абел Матутес – министъра на външните работи на Испания. Говоря за по време на кампанията и след избирането му. И беше доста добре приет в света. А непосредствено декември месец, вече като избран президент, имаше среща с Йоан Павел ІІ, папата. Имаше среща с Романо Проди – тогава премиер на Италия. И на срещата, между другото, с Романо Проди беше много интересно, защото самият Романо Проди каза тогава „Вие нямате друг вариант, освен първо да станете членове на НАТО, за да може да се гарантира вашето бъдеще, и след това вече може да кандидатствате за Европейския съюз“. Така че това бяха ключови решения, аз ги помня и до ден днешен. Януарската криза, нашата, която се реши на 4 февруари, тя не беше краткотрайна. Демонстрациите бяха започнали още декември месец, защото това си беше обективно погледнато истинска революционна ситуация. БСП искаше да управлява на всяка цена, те имаха своите 135-136 народни представители, т.е. абсолютно мнозинство, никой не можеше да вземе някакво друго решение в парламента, а народът не искаше да живее по този начин. Инфлацията беше неразумна, решенията, които се правеха в икономически план, бяха убийствени за българското население и за българската икономика. Доларът беше минал 3000 лева – беше нещо страшно. И на 4 февруари просто президентът беше длъжен да не приеме подготвения кабинет, който беше. Аз само един от министрите помня в подготвения кабинет – беше генерал Сава Джендов, бившият шеф на УБО, който беше предложен за вътрешен министър от покойния Николай Добрев. И тогава на Консултативен съвет се взе това решение съвместно и се изготви вече формално юридическия отказ и то беше благодарение на това, че президентът отказа да приеме първата папка, както се казва, нямаше втора папа сутринта.
Водещ: Много, много се говореше за тези папки.
Илия Лазаров: Ами, в крайна сметка няма никакво значение. В крайна сметка това беше. Факт е, че имаше доста сериозно притеснение и в Георги Първанов, имаше доста сериозно притеснение и в Николай Добрев. От тяхна гледна точка това беше тежко решение, което те взимаха, и си поеха своята отговорност за това, което се случваше. И това решение на кризата беше безкръвно, беше консенсусно и тук се показаха медиаторските способности на президента Стоянов. След това вие много справедливо казахте, на 17 февруари – това е по-малко от две седмици след 4 февруари, когато вече бяха върнати мандатите, имаше указ за разпускане на парламента и беше назначено правителството, служебното правителство на Стефан Софиянски, първото му заседание, редовно, първата му точка беше именно да се подаде нашата молба за членство в НАТО, защото Мадридската среща беше през юни месец 1997 г. и ако ние бяхме изтървали този срок тогава за подаване на тази молба, ние щяхме да останем в една следваща партида. Румъния влизаше в първата група, а ние оставахме да висим заедно с Македония, Албания, което доста навежда на съвременната ситуация – да си представим къде щяхме да бъдем. А без НАТО ние нямаше да бъдем в Европейския съюз по никакъв начин. А освен всичко друго, някой ще зададе въпроса, защо се е бързало, като април месец щеше да има нов парламент. Защото когато се конституира един парламент, докато се изберат комисии, докато се избере ръководство, това и онова, минава май месец. За да се вземе такова решение от парламента, минава доста време, докато минава през отделните комисии, през отделните министерства за съгласуване и т.н., и можеше да изпуснем срещата в Мадрид. Изпуснехме ли срещата в Мадрид, България днес щеше да бъде в коренно различна ситуация. Големият късмет беше именно в тази напористост и тази сила на президента Стоянов тогава да взима решения, да ги отстоява. И първата точка на това заседание се поведе именно на „Дондуков“ 1 в присъствието на президента, предните дни се редактираше точно как да се напише текста на решението на Министерския съвет за подаване на молбата – всичко беше под неговата пряка диктовка. Вече после нататък те си продължиха да си водят заседанията и срещите на „Дондуков“ 1, Министерски съвет. Защото не всички, които участваха и в правителството, и в рамките на СДС, от политическото ръководство, не всички бяха убедени, че това е важно. А това беше жизненоважно. Сегашните събития показват, колко е било правилно и исторически необходимо това решение, което ние на времето взехме, България взе, както се казва, именно под настояването на президента Стоянов. Това беше ключово нещо. След това, вие много справедливо напомнихте икономическата криза – нямаше зърно, нямаше жито, в магазините беше кошмар. Трябваше да се вземе решение как да се излезе от тази икономическа криза. И тогава, на 18 март имаше пак Консултативен съвет, на който се взе консенсусно решение между всички политически сили, да се подготвят проектите за закони за въвеждане на Валутния борд от самия служебен кабинет, че всичките са съгласни, че в следващия парламент ще се въведе Валутен борд, и тогава беше назначен от президента Стоянов за служебен министър на икономиката – имаше отделно и министър на промишлеността, Сашо Божков – Красимир Ангарски, който основната му задача беше да подготви всичките закони през Министерски съвет, да бъдат готови при редовно правителство да бъдат внесени, за да минат бързо и да се гласуват, както и да се подготви споразумението, за което пък отговаряше Сашо Божков заедно с Ан Макгърк, за Валутния фонд. Това всичкото беше свършено в рамките на тия три месеца на служебния кабинет. Виждате каква огромна работа беше свършена, исторически важна за България, и от президента, под негово настояване, и от правителството.
Водещ: Слушам ви и се питам, каква би била България днес, ако фигура като Петър Стоянов заема ключова позиция в държавата?
Илия Лазаров: В момента също е такава кризисна ситуация, не само в икономиката, но и в международен план. Ние наблюдаваме всичките неща – и войната в Украйна, общите проблеми, които ги имаме в Европа, в световен мащаб, отделно икономическата криза, отделно пандемията. Исторически е важно да се появят фигури, които могат да взимат адекватни решения, но които да имат и необходимата подготовка. И това, че се казва, че сегашните управляващи са млади – те не са млади, това са хора над 40 години. Президентът тогава беше на 45 години, друга част от министрите бяха също между 38 и 45 години. Това е една зряла възраст в политиката. Въобще не трябва да се говори сега, че това е млад екип. Напротив, той си има своите отговорности и трябва да си носи отговорността, да взима решенията и да управлява България. Това е, което ние тогава, на времето свършихме, именно това ръководство. Иван Костов, който беше един от най-старите така да се каже, нямаше 50 години по това време.
Водещ: Г-н Лазаров, кои са другите ключови събития от мандата на Петър Стоянов? Вие сте бил началник на неговия кабинет, наблюдавали сте работата му буквално от педя разстояние.
Илия Лазаров: Истината е, че по време на целия мандат – неговият мандат беше изключително интензивен в международен план, беше много активен. Имахме и много посещения зад граница – и в Испания имахме държавно посещение, до ден днешен няма такова посещение, нито обратно в България, нито към Испания извършено, има само официални посещения, които са на малко по-работно ниво да ги наречем. Имахме посещения във Франция с Ширак, имаше още в самата 1997 г., май месец мисля, че беше. Изключително много интензивни, в Белгия, в НАТО бяха редовни посещенията на президента, в САЩ серия от посещения, в Далечния Изток – имахме държавно посещение в Китай и то се постигна… Между другото, нещо много интересно с Китай – ние сме единствената държава, която получи на практика одобрение от петте постоянни члена на съвета за сигурност за нашата кандидатура за НАТО, включително Китай и Русия. Президентът Стоянов имаше среща с президента Елцин, на която президентът Елцин не възрази на нашата кандидатура за НАТО. И това излезе по медиите тогава – именно, имаше разговор. Даже президентът Стоянов тогава му обясни – вика, „Какви са вашите отношения с Полша?“ – „Прекрасни“. „Какви са вашите отношения с Франция, Германия?“ и с други държави, които са членове на НАТО. И президентът Елцин вика „Прекрасни“. „И аз затова искам, вика, и ние в България също да сме в НАТО, за да имаме прекрасни отношения с Русия“ – това беше в кръга на шегата. Но самата подготовка на посещението в Русия беше много интересна, защото тогава – Бог да го прости – Крикор Азарян помогна много с руските интелектуалци, с които поддържаше много добри контакти, именно за срещата първо с интелектуалния елит на Русия и в последствие вече, когато стана самата среща с президента Елцин, президентът Елцин каза „Вие покорихте първо нашия интелектуален елит, така че аз не мога и се предавам, и съм очарован от това“ и се получи един много приятелски разговор между тази фигура, която беше Борис Елцин – тя е колосална фигура за руската история, независимо от оценките, които се дават за прехода, който той извърши, и президента Стоянов, и неговото невъзразяване на нашата кандидатура за НАТО. В нашата съвместна българо-китайска декларация пък залегна именно текст, в който пише, че Китайската народна република приветства стремежа на България за членство в НАТО като стабилизиращ фактор на Балканите. Това е единственият случай в историята на Китай може би, в който има позитивна фраза за НАТО, в един такъв двустранен документ. И това беше плод на седем-осем месеца работа и едно прекрасно извършено посещение, държавно, в Пекин, в Шанхай и в Хонконг. Така че просто дейността на президента беше уникална. В България дойдоха принц Чарлз на посещение, английският престолонаследник, датската кралица Маргрете, холандската кралица Беатрикс. Бил Клинтън – беше историческо посещението в България, когато той дойде с дъщеря си Челси. Той остана цели три вечери в София и едната вечер, след официалната вечеря бяхме по инициатива на президента в клуб „Стъргалото“, бившия „Севастопол“, който се намира на „Раковски“ до площад „Славейков“. „Сикрет Сървиз“ се бяха побъркали, защото това е едно мазе, през което се влиза само през едни единствен вход и няма втори вход, но президентът Клинтън си взе решението, присъства и някъде около два часа наши музиканти – Сашо Петров беше вътре, най-различни други наши музиканти свириха, той самият свири на саксофон. Беше нещо уникално, което показва едно лично отношение, а не едно photo opportunity, както се казва.
Водещ: Кои са най-ярките качества на Петър Стоянов?
Илия Лазаров: Изключително добър медиатор, комуникативен и човек, който има огромни познания за историята на света и за историята на България, и оценяваше своята роля на президент на България именно в рамките на историята. И държеше да бъде добър президент, който да направи максимално за България. Той постигна невероятни неща. Той е човек, с който аз съм бил на най-различни международни срещи – това ми е работата, на различни формати, с различни хора, никога не съм се срамувал от него. Той беше политик на световно ниво и световните лидери го приемаха за равен и се чувстваха комфортно в неговата компания.
Водещ: Не мога да не ви попитам, сега на тържеството на 25-и какво ще направите? Разбрах, че ще има кръгла маса?
Илия Лазаров: Да, това е по инициатива съвместна на група интелектуалци, оглавявана от Стефан Цанев. Вътре са и Ириней Константинов, Георги Господинов, Богдана Карадочева, Стефан Димитров и много други, мисля, че са 70-80 души, няма да ги изреждам да не изпусна някой, както и на Атлантическия клуб и на серия такива атлантически организации. Ще има кръгла маса, на която ще се направи нещо като ретроспекция на извършеното от Петър Стоянов през неговия мандат, на която да си спомним, и след това ще има чаша вино, ще се почерпим, както се казва за негово здраве за рождения му ден и за тези 25 години от началото на неговия мандат.
Водещ: Вие какво бихте му пожелали за тази годишнина?
Илия Лазаров: Аз бих му пожелал да не мисли за себе си в историческо време, а да мисли за себе си като човек, който още може да даде на България.
Водещ: Защото България има нужда от Петър Стоянов.
Илия Лазаров: Да, г-жо Събчева. Благодаря ви за извода.
Водещ: Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, че ни върнахте към онези изключително важни, ключови за страната ни събития, чиято огромна значимост през годините оценяваме до ден днешен и ще продължим да оценяваме. И дай Боже повече такива държавници като Петър Стоянов, защото сега имаме нужда от тях.
Илия Лазаров: Благодаря ви още веднъж.
Цоня Събчева