Илия Лазаров, организационният секретар на СДС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
След отказите на ГЕРБ-СДС и на ДПС да подкрепят кандидатурата на академик Николай Денков, видимо е, че и вторият проучвателен мандат няма как да се състои. Остава опитът за трети мандат, който зависи от президента Румен Радев, но шансовете да се реализира не се големи. Ако трябва математически да онагледим ситуацията, пропорцията е 5:1 в полза на предсрочните парламентарни избори. И без да зачеркваме оптимизма, нека да видим какви са нагласите в партийните централи – започнаха ли партиите да се готвят за избори? Наш гост е организационният секретар на СДС Илия Лазаров. Г-н Лазаров, казано е: ако искаш мир, готви се за война. По тази логика, ако искате редовно управление, как се готвите за избори?
По принцип една партия винаги трябва да се готви за избори. И понеже аз съм от много отдавна в нашия политически живот, дето се казва вече над 30 години, много съм видял. Започнах 1991 година в СДС, за втори път съм главен секретар. За мен това е съвсем нормално и ясно, че независимо какво се случва в нормалния политически живот, работата на главния секретар по принцип е да готви структурите на партията във всеки момент те да са в готовност за избори. И при сегашната политическа обстановка това въобще няма да ни изненада. Вчера например бях в Сливен, там първо, че преучредихме нашата структура, защото имахме проблеми с нея миналата година, не бяха плащали членския внос, и не само това, но и се занимаваха с партийно интригантство. И в момента преучредихме нашата структура с много симпатични млади хора, стари седесари влязоха от бившето Младежко СДС от едно време, което го имаше, които всъщност не са вече младежи, така се разпознахме, много симпатични хора, с много дух, били са наши членове, които са изгонени през различните периоди. Дойдоха и нови хора, но най-вече ръководството е от млади хора под 30 години – които ми направи много силно впечатление с техния дух и готовност за това политическа работа. Така че това е рутина, продължаваме да се стягаме за кампания. Не е лесно, защото в момента хората са уморени от поредицата от избори. И да накараш някой за пети да отиде да гласува, и да му обясняваш колко е важно това нещо – чудя се как по-меко да го кажа, това доста несериозно поведение в парламента на част от парламентарните групи в лицето на „Демократична България“ най-вече, която не би трябвало да се държи толкова безотговорно, както го прави в момента, понеже те все пак в коалицията са 3 партии, които имат някакви традиции, някакъв опит, ако приемем, че примерно „Продължаваме промяната“ е политическо формирование, което още не е станало реална партия. Тя се формира миналата година и се базира само на ръководство грубо казано, няма стъпки в страната, и липсата на опит ако при тях може да послужи до известна степен за оправдание, то за „Демократична България“, за това, че те не подкрепиха Кабинета „Габровски“, няма оправдание тяхното поведение. А Кабинетът „Габровски“ беше много добър опит да се намери временно решение на кризата, докато се постигне по-трайно решение в едно бъдеще време. Големият проблем на нашата политическа система е, че в момента всички са фокусирани върху местните избори, които са догодина октомври месец, те са си фиксирани в края на октомври-началото на ноември, това е интервалът, в който ще се проведат. И в тази връзка, това е другото, за което ние се готвим от СДС, тъй като това ни е една от най-големите сили – ние най-добри резултати постигаме на местни избори, докато имаше периоди, когато БСП нямаше нито един кмет на областен град, ние имахме двама кметове на областни градове. Участвахме в други комбинации в различни областни градове, където печелихме заедно с наши партньори. И на местни избори СДС дава най-висок резултат – между 150 и 180 хиляди гласа се получават, тъй като хората са силно вкоренени в местните проблеми, в местната власт, и там се стараят. Примерно, ако на едни европейски избори СДС генерира не повече от 70 000 гласа, както беше на последните избори, то на местните избори, последните, които бяха преди 3 години и половина, ние изкарахме около 180 хиляди гласа по наши изчисления в различни комбинации. Постигнахме много добри резултати със съветници, включително във Видин в двубоя ни с ГЕРБ, джентълменски двубой бих казал, нашият кандидат победи, а примерно БСП въобще не можа да стигне до втори тур. Така че имаме своето самочувствие на сериозна партия, особено за местните избори. И смятаме, че това не трябваше да бъде фокусът на политиците, а да се даде шанс да има едно правителство, което да управлява България в периода на криза, в който живеем в момента. Тя е не само икономическа, имаме войната в Украйна, която съвсем не е затихнала и съвсем не е пред свършване. Нашите политици в общи линии повечето забравиха за този казус, освен че от време на време говорят на тема, какво оръжие ще дадем или няма да дадем, и го сведоха въпроса до някакви такива тривиални пазарлъци. Смятам, че много по-важно е ние да сме лоялен, коректен партньор, защото ако има нещо, което да пази нашата държава в момента, това е членството на България в НАТО, което постигнахме преди малко повече от 15 години.
Ползвам възможността, че сте наш гост, вие сте и един от добрите експерти по външнополитически проблеми – генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг тези дни предупреди, че войната от Украйна може да се разшири в Европа. Тези дни четох, че в Полша хранят един сериозни притеснения и започват да се готвят много стабилно, тъй като имат известни очаквания, че първите, към които ще тръгнат руснаците, ще бъдат те. Изобщо, връща ли се призракът на Втората световна война?
Аз лично не смятам, че това е сериозна заплаха в момента. Да, щеше да има такава по-сериозна заплаха, ако Русия беше провела една успешна военна кампания в Украйна. Никой не очакваше, че Русия ще затъне в тази война, в която влезе в Украйна. И сериозният анализ показва, че на Русия в момента й липсват войници, жива сила. Те имат ракети, имат най-различни видове съвременни, по-съвременни, или по-несъвременни оръжия, дронове, прочие, и прочие, могат да съсипят цялата икономика на Украйна, но когато ти направиш тази офанзива с тези модерни оръжия, ракети, самолети, и прочие, и прочие, в крайна сметка трябва да вкараш вътре Сухопътните войски, пехотата, както я наричаме на жаргон, която да влезе и да стъпи във всяко едно населено място – село, град и т.н. В най-малките села примерно трябва да има по 5-10 войника, плюс някакъв вид администрация, която да наложиш, за да задържиш тази територия. Другото е сватбарско гърмене. Съсипваш икономиката, нанасяш много щети, така е, вярно е, но реално не постигаш целите на тази както те я наричат „операция“, а ние я наричаме „война“, защото това си е истинска война, де факто. Така че този регрес във войната, който се наблюдава, това отстъпление на Русия, беше голяма изненада за всички анализатори. И показа, че именно живата сила на Русия, хората, войниците нямат морала, нямат желанието, високия боен дух да се бият, защото каузата не е тяхна. Освен това, те само допреди 30 години са били една държава, имат роднински връзки, имат най-различни общи емоции и дела. Де факто това е завоевателна война към техни близки. Докато украинците се бранят, бранят своите домове, своята територия, и затова се справят доста по-успешно. Така че аз лично не вярвам да се стигне до следващ инцидент с Полша. Това не би донесло нищо на Русия. Аз съм противник на идеята, която се опитват да изкарат, че се взимат фриволни решения от руското ръководство. Те имаха някакви планове, бяха стъпили на грешни данни, които им се подаваха, защото при тях има тази склонност да се докладват на началниците само хубавите неща, да се скриват лошите, и в един момент до президента и до тези, които вземаха решенията в Русия, достигаше само това, което те искаха да чуят. Това е грешката на много управляващи, и в историята на човечеството много големи империи и държави са загинали именно заради слугинажа около властващите. И в конкретния случай наблюдаваме подобна ситуация. Освен това, елитът там в момента се чуди как да запази това, което има. Едно разширяване на войната, първо ще доведе както вие казвате, до война между НАТО и Русия, което на практика означава световна война, тази война е много лесно да ескалира в ядрена война, и това не би донесло нищо нито на Русия, нито на руското ръководство, освен гибел на света и на съвременната цивилизация. Аз лично не го вярвам това нещо. Столтенберг е задължен да създава едно такова напрежение, за да може съюзниците да поемат своите ангажименти. Защото е много лесно да се осланяме на т.нар. „американски ядрен чадър“, но истината е, че трябва да си имаме своите ангажименти. Примерно и при нас в България армията не е в добра кондиция. Ние говорим за 6-8-12-15 самолета, но ключовото е, че ние имаме липса на недокомплект, на жива сила, както се знае официално и се докладва за това нещо. Трябва да си потегнем нашата армия, нашите структури, да вложим усилия в този размирен свят, в който живеем, и да си изпълним ангажиментите, които се изискват от нас като партньор в НАТО, а не само да го караме декларативно.
Г-н Лазаров, да ви върна пак към темата за СДС. Станимир Илчев каза, че НДСВ се завръща, СДС трябва да последва примера му. Какъв пример от НДСВ се очаква СДС да последва?
Бях малко така, честно да ви кажа, изненадан от тази фраза. СДС за последните 33 години само в един парламент не е бил представен със свои народни представители и на практика не е напускал политическата сцена, за да се завръща. СДС е голяма кауза, голяма емоция, тя започна със смяната на системата, която в последствие ние постигнахме. Смяната на системата се свежда до смяна на собствеността, което е най-важното, защото разликата в основата между пазарната икономика или капитализма, както го наричаме, и социализма и комунизма, е именно кой притежава средствата за производството. Това го знаем базово, всичките сме го чели. Ние това направихме, и то го направихме със закъснение в периода 1997-2001 година. Правителството на СДС извърши тази промяна и плати своята цена, загубвайки популярност, плюс вътрешните интриги, плюс всичките тези истории, и станахме неголяма партия, но си имаме своето присъствие, влияние и в местната власт, и в централната власт, и ние си присъстваме постоянно навсякъде именно в последните 33 години, които сега чествахме – от създаването на СДС нас ни има. Така че г-н Илчев най-вероятно нещо се е объркал. НДСВ е продукт само и единствено и то е еднолично дружество, което се дължи на Негово Величество Симеон II, който го създаде, това е и заглавието НДСВ. И когато царят се оттегли от това движение, което прерасна в партия, тя загуби своя смисъл на съществуване. Така че не знам, как ще се завърне. Единствено той, ако отново оглави или даде своя патронаж на тази партия, би имало някаква емоция за хората, които вярват в него. Всичко друго е: едни стари симпатични хора се събират на едно място. Имаше такъв опит наскоро с ветерани от БСП да направят и различни раздробени структури, събраха се, малко се поизпокараха, поговориха си и си тръгнаха. Нищо не направиха. Същото ще се случи и тук най-вероятно.
За изборите, все едно кои ще преварят, предсрочни или ще успеем да дочакаме местните, СДС пак ли ще продължи в коалиция с ГЕРБ, и всъщност вие не се ли притеснявате, че големият мастодонт малко хвърля дебела сянка върху вас?
Зависи, кой как го разглежда. Аз не смятам така. Ние сме основно коалиция, която се базира на идеологическа основа. ГЕРБ е голямо формирование, по-центристко, център-дясно, тип народна партия. СДС е по-консервативна дясна партия в много отношения. И постепенно ние се утвърдихме като по-консервативна дясна партия в нашите политически възгледи. Така че се получи нормална дясна коалиция. Но по никакъв начин не се обезличаваме, защото хората, които гласуват за СДС, го правят емоционално. Това са хората, които са били на 25-30 години преди 30 години, които са влагали своите надежди в СДС, които изповядват идеите за пазарна икономика, за по-малко държавно регулиране, и които в момента са между 50-70-80 години, и плюс техните деца, които те са възпитали и ги насочват да гласуват за СДС. Така че няма обезличаване в този смисъл. В много случаи ние играем, аз не обичам думата „коректив“, но партньор, който допринася за допълнителното идеологизиране в ГЕРБ, защото когато една партия е доста по-широка, идеологията е малко по-малко. Така че нашето партньорство е ползотворно, то е осъзнато партньорство и дава своите плодове, както виждате, независимо от атаките, независимо от това, което се случва, ние постигнахме на последните избори първото място. Може да не ни стигнат да направим самостоятелно правителство или в някакъв коалиционен формат, но резултатът е факт. И ако има сега предсрочни избори, пак ще бъдем на първо място, може би с по-добър резултат. Така че това е осъзнато сътрудничество, коалицията ще продължи да си върви напред, и нямаме идеологически различия. Има тук-там личностни търкания в някои наши структури, където местни структури не се разбират с ГЕРБ, но те ще имат възможност на местните избори да докажат, кой колко може поотделно.
Третият мандат – как го виждате в СДС? Имате ли симпатия към него?
Честно да ви кажа, не е въпрос до симпатия. Президентът Радев почти съм сигурен, че ще го даде на БСП. Поне това е логиката досега, която той показва.
Е, как? „Български възход“ го чака с разтворени обятия този трети мандат.
Как беше старата максима: „гладна кокошка просо сънува“. Нали казват?
Така е, да, много просо се събра.
Мисля по логиката, която сочи, президентът Радев е много добър политически играч, доказа го за тази година и половина от негова гледна точка. Друг е въпросът, че на нас не ни допада това нещо, но няма значение, той го доказа, трябва да му се отчете факта, и той има интерес да го даде на БСП, тъй като там имат известни търкания и да им каже: „Ето сега имате мандата, хайде постарайте се да го реализирате“. БСП няма да могат да предложат такъв кабинет, какъвто беше Кабинетът „Габровски“. Ако те успеят да предложат такъв кабинет, такива авторитетни личности, равноотдалечени и т.н., и т.н., могат да имат известен шанс. Но познавайки начина на мислене в БСП, традиционен техен начин на мислене, те ще се изкушат да покажат силно партийно присъствие, силно партийна обвързаност, за да покажат колко кадри и способности имат, което между другото е логично и нормално за една партия. Ние също смятахме, че това трябва да се направи. Това ни беше едно от различията с ГЕРБ. Големият партньор реши да отидем на вариант експертен кабинет с личност като проф. Габровски за премиер. Ние го приехме, нямаше драма в това отношение. И между другото се оказа много успешен политически ход, и не само политически. Показа се, че може да има национално отговорно поведение, което наистина да почне да решава кризите. Ако БСП успеят да направят такъв вариант, мисля че могат да успят. Има опция президентът да даде мандата по номерация: първи, втори, трети – третият е ДПС, с което ще създаде проблеми на всички други, дали ще отидат с него. Ние ще подкрепим твърде вероятно едно тяхно правителство, а ДПС е също отговорна национална партия и най-вероятно тя ще успее да предложи такъв кабинет на личности, национално отговорни. И тук ще бъде разковничето, кои от другите партии ще подкрепят. Ако запазят поведението си от първия мандат, най-вероятно пак няма да има кабинет. Така че аз лично смятам, че почти – как казахте вие – 4/5 отиваме на избори.
Съдейки по драмата в Народния театър си мисля, че ДПС едва ли би получило мандат, или поне президентът Радев едва ли би дал, просто за да не се всява допълнителен шум в системата, която и без това бълбука всекидневно.
Да, това са възможни политически ходове. Казвам, че това е възможен, не казвам, че ще го направи. Моята логика сочи, че почти със сигурност ще го даде на БСП третия мандат и той няма да бъде реализиран.
Г-н Лазаров, вие излязохте вчера с декларация, с която призовахте президента незабавно да поиска оставката на председателя на Агенцията за бежанците, защото е отказал да предостави убежище на руската гражданка Ирина Дмитриева и на нейната дъщеря – детето страда от тежко генетично заболяване. Ирина Дмитриева определя себе си като активен противник на Путин. Не желае да се върне в Русия, където е била арестувана заради несъгласие с агресията в Украйна. Какво може да се противопостави срещу конюнктурното и бездушно функциониране на нашите институции?
Ние бяхме изумени, когато в нашия Национален изпълнителен съвет се взе това решение да се излезе с този призив към президента, да се обърнем към неговата съвест. Бяхме много изненадани от мотивите, с които от Агенцията за бежанците се отказва. Може да има всякакви мотиви. Една държава си знае много неща, може да има много съображения, но да кажеш, че Русия е демократична държава и въпросната госпожа не е по никакъв начин застрашена – според официалния отговор нейната свобода и права на човека не са застрашени, ако се върне в Русия, това е несъстоятелен отговор, който се дава от Агенцията за бежанците. Не може да се подходи по този начин, няма никакъв шанс. Можеше да има най-различни нюанси на отговора. Оставяме настрана хуманитарния въпрос с детето. Какво да ви кажа, безумно е. Задължително според мен председателят на Агенцията трябва да бъде отстранен и задължително ние трябва да й дадем статут на бежанец или убежище на политически имигрант и т.н., тъй като в Русия всички, които мислят различно от държавното ръководство, са репресирани по един или друг начин. Умопомрачаващо е да се даде такъв отговор. Щом някой е подписал такова нещо, той не заслужава да бъде държавен служител. И тук няма никакво съмнение. Не е въпрос до доверие, това е безумие!
Вие ще продължите ли да настоявате да се реши казусът с Ирина Дмитриева?
Да, СДС в рамките на своята си политическа позиция ще продължи да настоява за това нещо категорично. Но тук казусът е много елементарен. Има два варианта: или Агенцията за бежанците й дава статут, или президентът й предоставя политическо убежище. Това са двата варианта. Няма 56 варианта. Една от двете институции трябва да си свърши своята работа. При президента е въпрос на морал и на съвест, при Агенцията е въпрос на изпълнение на нейните задължения и да не говорят глупости – че в Русия няма политически репресии.
Към края на годината каква равносметка си правите в СДС?
Сравнително доволни се от това, което успяхме да изградим и запазим през последните няколко години, и то след толкова много опити да се разруши СДС. Успяхме да стабилизираме, да възстановим доста от нещата в СДС, доста и в структурите, и с хората. Много стари седесари се завръщат постепенно в СДС, хора, които са напуснали в едно или друго време. Това ни дава сериозна надежда. Хора, които са отишли в ДСБ, в момента част от тях гравитират около нас, други станаха наши членове, което е едно възстановяване на справедливостта след разделението. Най-голямото разделение, което се получи в десницата на времето, беше, когато СДС се разцепи на СДС и на ДСБ при Надежда Михайлова тогава, Нейнски после, и от другата страна – Иван Костов. Беше доста отдавна, но това беше началото на унищожението на класическата десница в България. И в момента това събиране, то няма да даде някакъв грандиозен резултат, но ни дава голяма надежда. Готвим се в момента най-вече за местните избори. Ако има извънреден парламентарен вот, ще се справим без проблем, свикнали сме, доста добри резултати успяваме да постигнем. Нашият председател, проф. Румен Христов на последните избори в 23-ти район постигна впечатляващ резултат – 3500 лични преференции получи, което е изключително много, имайки предвид, че в тозиизбирателен район има само един кмет от коалицията ни с ГЕРБ. В отделните райони, столични, има само един – това е кметът на „Витоша“, който е от ГЕРБ-СДС, от СДС по-точно. Всички други кметове са така от опозицията, предимно от „Демократична България“ и кметът на „Изгрев“, който е от БСП. И това беше впечатляващо като резултат, личен резултат. Това се постига с труд, с обикаляне, с ходене сред хората и с партийна работа. Това е, което правим.
Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, благодаря ви и за времето, което ни отделихте. До нови срещи и Весели празници!
И аз ви благодаря. Весели празници и всичко най-хубаво през Новата година!
Цоня Събчева