Мисля, че той много трудно ще бъде убеден, казва в интервю за „24 часа“ главният секретар на СДС Илия Лазаров, народен представител в 45 НС. Началник на кабинета на президента Петър Стоянов (1997-2002)
Господин Лазаров, вчера подписахте споразумение за общо явяване на
следващите парламентарни избори с ГЕРБ. По-добър или по-лош резултат
очаквате?
Да, вчера се регистрирахме за втори път като коалиция за парламентарни избори с
наименованието ГЕРБ-СДС. Това всъщност е естествено обединение на двете основни
десни партии в България- най-старата партия член на ЕНП и най-голямата българска
партия от това политическо семейство.
На предишните избори, бяхме първа политическа сила, но за съжаление Парламентът
бе силно раздробен и не можа да излъчи правителство. Сега се надявам да се
представим по-добре и което е по-важно: в следващия парламент да има повече
национално отговорни политически сили, с които да излъчим правителство. България
има нужда от стабилно и национално отговорно управление.
А има ли шанс това споразумение да се запази и за президентските
избори? Възможно ли е, Петър Стоянов да се яви като кандидат на една обединена
десница?
Не сме водили разговори за президентските избори, защото в момента, цялата ни
енергия е насочена към парламентарните. Така че нито ние от СДС, нито пък от ГЕРБ,
са говорили с Президента Стоянов по този въпрос, а и той винаги е отказвал разговори
на тази тема.
Но ще бъда съвсем честен: въпросът не е дали ГЕРБ и СДС ще застанем общо зад
Петър Стоянов, въпросът е дали той изобщо ще се съгласи. Т.е ние сме в ситуация, в
която не Петър Стоянов трябва да моли за евентуална наша подкрепа, а ние трябва да
го молим него да се съгласи.
Какво имате предвид?
Имам предвид, че настоящият президент Румен Радев съсредоточи голям ресурс в
ръцете си и това го прави много силен кандидат на левицата за предстоящите
президентски избори. Това трябва да се признае.
Българската десница, а това включва не само ГЕРБ и СДС, много трудно може да
намери печеливш кандидат срещу него. Затова и много хора неизбежно си спомнят за
Петър Стоянов. Спомнете си, как той влезе с летящ старт на Дондуков 2: успя с
твърдост и политически такт едновременно да разреши политическата криза на 4
февруари 1997, отказа да даде мандат на БСП за второ правителство, но същевременно
ги накара да седнат на една маса с другите политически сили, за да осигури
политическия мир в страната. Тогава много хора го убеждаваха „да довърши БСП”, но
той смяташе, че една реваншистка БСП ще попречи на основната му цел- членството ни
в НАТО и ЕС. Тогава си спомням, че един западен посланик ми каза, че в България,
най-после се е появил политик със стратегическо мислене.
Така и се случи. При липса на Парламент, Петър Стоянов беше този, който пое
отговорността за подаването на молбата ни за членство в НАТО, той беше
единственият политик, който можеше тогава да даде гаранции за въвеждането на
Валутния борд в България и го направи по категоричен начин. Знам това, защото
присъствах на срещите с шефовете на Международния валутен фонд и Световната
банка.
Разбира се, правителството на Иван Костов след това направи много, а и другите
правителства след него също имат заслуги, но Петър Стоянов беше първият, който
категорично не само с думи, но и с действия обърна посоката на България, а затова се
искат и прозорливост, и кураж. Ето защо, като чуя някой да говори, че Президентът е
само формална фигура, даже ми става смешно.
Това е така, но днес нещата много се промениха, от тогава минаха
повече от 20 години …
Така е, но през тези години, Президентът Стоянов натрупа още много опит и
международни контакти, знаете че е член на най-престижни международни
организации, канят го навсякъде по света. Така, че в международен план той може би
си остава най-силно разпознаваемата фигура от България. На всичко отгоре, остана
един от много малкото политици, не само в България, но и в Източна Европа с
ненакърнена репутация- нулева толерантност към корупцията и никакво участие в
бизнес-активности. Хората знаят това и продължават да го спират по улиците и да му
се радват- виждал съм го с очите си.
Вие вече го описахте като идеалния кандидат.
Не, не, аз бях длъжен да припомня това, защото е част и от моята биография, като негов
началник кабинет, но дали той изобщо ще приеме да води такъв разговор, било с ГЕРБ
и СДС, било с други десни формации, не е никак сигурно. Всъщност мисля, че много
трудно ще се навие за това. Освен това смятам, че е и твърде рано. Нека първо да минат
парламентарните избори.