Много добре си спомням събитията от началото на 1997 година, когато Петър Стоянов стана президент, защо бяха най тревожни и драматични събития и за мен, като негов началник кабинет.
След като разреши политическата криза и не допусна съставяне на втори кабинет на БСП на 4-ти февруари, той назначи служебния кабинет на Стефан Софиянски на 12-ти февруари.
Бяхме в тежка криза, икономическа, зърнена, хората бяха докарани до ръба на пропастта и затова се учудих, когато още на 15-ти февруари, той ми каза, че е възложил на кабинета да подготви и приеме молба за членство на България в НАТО. Възложи ми да проследя процеса, за да няма протакане от администрацията на външно министерство и министерски съвет, така че да бъде първа точка от дневния ред на заседанието на министерския съвет на 17-ти февруари.
С колегата Владимир Филипов / външно-политическият секретар / разбрахме, че практически не е започнато да се работи и му докладвахме за това.
Президентът свика заседание на „Дондуков“ 2 на 15-ти следобед с премиера Софиянски, външния министър Стоян Сталев, зам.- министри, директори от външно министерство и експерти.
Част от чиновниците започнаха да обясняват, че нищо не налагало да се бърза, трябвало да се обмисли, координира, съгласува и тем подобни. Петър Стоянов беше категоричен и затова на 17 февруари държавният глава събра кабинета на „Дондуков“ 2 и така бе написана и приета молбата ни за НАТО.
Президентът бързаше по две причини:
Първо, молбата трябваше да бъде подадена преди срещата на на върха на НАТО в Мадрид, в началото на юли същата година. Ако изпуснехме този срок, изпадахме извън кръга на държавите от Източна Европа от първата вълна / Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния / и щяхме да бъдем пакетирани с Македония и Албания. А без НАТО за нас нямаше да има и Европейски съюз.
Второ, защото знаеше, че в едно бъдещо Народно събрание молбата за НАТО щеше да се прехвърля от комисия в комисия и щяхме да изпуснем всички срокове.
Освен това, беше напълно убеден в правотата си, защото през цялата кампания обещаваше точно това: членство в НАТО и ЕС, а победата му беше своеобразен референдум за този път на България.
Между другото и в служебния кабинет и в тогавашното ръководство на СДС имаше хора, които не споделяха това решение на президента, не защото бяха против нато, а защото мислеха, че не му е времето.
Спомням си посещението на президента при тогавашния премиер на Италия Романо Проди, който в приятелски дух го запита коя от двете организации би избрал. Стоянов категорично каза НАТО, защото без НАТО няма ЕС. Проди се засмя и каза : “Абсолютно сте прав, г-н президент, това е единственият път пред България.”
Друг важен спомен е първата среща между президентите Клинтън и Стоянов в Мадрид, 1997-а година. Клинтън беше очевидно силно заинтригуван от възгледите на Стоянов, защо веднага след срещата изпрати военния министър на САЩ, Уилям Коен, да посети България. Срещата с президента Стоянов продължи над два часа.
Уилям Коен очевидно е бил впечатлен, защото след като загубихме изборите през 2001-а година, покани Петър Стоянов в Борда на неговата организация “Световни лидери”.
Сега като си мисля, ако не беше тази решителност на Петър Стоянов, кой знае къде щеше да бъде България днес. Вероятно щяхме да се борим за начало на преговори за членство в Европейския съюз.
Илия Лазаров, началник на кабинета на президента Петър Стоянов
Източник: 24 часа