Кратко припомняне за това какъв е политическия капитал, на който е носител СДС, капитал не просто партиен, а за България. И защо СДС като партия-член на ЕНП заедно с другата ЕНП партия – ГЕРБ, в предизборна коалиция имат основателни причини да поискат доверие за дясно управление на държавата.
От Илко Семерджиев_25.06.2021 г._част Първа.
Прави впечатление, че има хора, които въобще не са наясно каква е ролята на СДС и десният начин на мислене в българския преход от тоталитаризъм към свобода; демокрация; политически плурализъм; човешки и граждански права; пазарна икономика и членство в ЕС, и НАТО. Много хора се питат не свърши ли вече този преход? Отговора е кратък – почти свъшва. Остава ни само пълноценното влизане в Шенген и Еврозоната. Ако успеем да „излекуваме“ и конституционната травма, която БСП ни нанесоха с устройството на съдебната система още през 1990 г. във ВНС смятам, че ще можем да смятаме прехода за напълно успешен. Дали ще станем в резултат на това богати? Не знам, зависи дали ще работим умно, качествено, ефективно, резултатно и повече от тези, които искаме да настигнем. Но това е в ръцете на всеки един от нас, а не само на политиците.
Като начало само ще маркирам, че при падането на Берлинската стена през 1989 г. България беше в пълна катастрофа – икономическа, социална, политическа и дори ментална. Като един елементарен пример само ще посоча, че за да купя кофичка мляко за децата си трябваше да се редя на опашка от 4 часа сутринта пред магазин, който започваше работа в 9 часа, а доставките често бяха недостатъчни дори за половината от чакащите. Покупателната способност на лева беше толкова нищожна и икономиката толкова разрушена, че при външен дълг от около 10 млрд.$ имахме БВП в размер на едва около 8 млрд.$ годишно. Поради липса на пазарна икономика външните инвеститори заобикаляха България, още повече, че имаше къде да отидат – например Лешек Балцерович проведе своята „шокова терапия“ в Полша още през 1990 г. и няма никаква логика днес някои да питат защо България не е толкова богата, колкото е Полша. Отговорът е дефинитивен – България изостана с реформите. Чак до 1999 г. се борихме с икономическите катастрофи, които управлението на левите ни причини – от Мораториума по външния дълг през 1990 г., откраднатите валутни заеми на държавата, та чак до хиперинфлацията през 1996 г., когато 1$ струваше 3 000 лв., заплатите паднаха до по-малко от 10$ месечно, а пенсиите се сринаха още повече, някои даже до под 5$ на месец. През 1997 г., когато влязох като зам.-министър в служебното правителство на Стефан Софиянски заварихме БВП в размер на 9.8 млрд.$, 15 фалирали банки, енергийна и зърнена криза, липса дори на хляб. Това бяха вкратце „постиженията“ на правителството на БСП. Само за сравнение през 2021 г. при условия на световна корона-епидемия БВП достигна 124 млрд. лв., а безработицата падна до 5.7%. Впрочем, ние тогава не се оплаквахме въобще – просто работихме, работихме и пак работихме.
Как стана възможен този икономически растеж? Постоянно се появяват манипулатори в публичното пространство, които подменят темата било то с обявяване на приватизацията за престъпна или пък с набеждаване на дясното управление за неуспешно. Всъщност, единствено на успешното дясно управление на правителството на Иван Костов и СДС като основна партия носител на коалицията ОДС, с извършените реформи и раздържавяване, а също така и с успешните пазарни икономически политики и политически инициативи за интеграция с ЕС и НАТО, се дължи възраждането на България от пепелта на „развития социализъм“ и последвалия посткомунизъм.
Ще припомня съвсем накратко какво беше извършено тогава като ще маркирам само важните, а не всички стъпки:
1997 г.:
• М. февруари – президентът Петър Стоянов назначи служебното правителство с премиер столичния кмет Стефан Софиянски, разпусна 37 НС и насрочи изборите на 19.04.1997 г.; създаде се съвет за финансова стабилизация; МС взе принципно решение за въвеждане на валутен борд и заяви желанието на РБ да стане член на НАТО.
• М. март – Съветът на НАТО взе решение за включване кандидатурата на РБ заедно с още 12 страни кандидати за членство; създаде се коалицията ОДС първоначално от СДС и ДП, а след това се включиха БЗНС и БСДП; МС подписа меморандум за финансиране с МВФ и прие програма за поготовка и присъединяване към НАТО; комисарят Ханс Ван ден Брук дойде в София за подготовка на мерките за влизане на РБ в ЕС.
• М. април – МС подписа успешно споразумение с Русия за доставки и транзит на газ, с което бе преодоляна енергийната криза в икономиката; проведоха се изборите за 38 НС.
• М. май – в новото НС бе приета декларация за национално съгласие за присъединяване към НАТО като основен приоритет; гласуван бе кабинета на Иван Костов – председател на СДС; приет бе Закон за БНБ, с който левът се обвърза с германската марка в съотношение 1000 лв. за 1 г.м., който влезе в сила от 01.07.1997 г.
• М юни – въведе се Валутен борд с фиксиран курс лев към г. марка – 1 г.м. = 1 000 лв.; НС прие декларация за присъединяване на България към ЕС, както и на страни от ЦИЕ; сключено беше едногодишно споразумение с МВФ, в резултат на което получихме втори транш след 1996 г. в размер на 140 млн.$; за първи път в българската политика постигнахме обща декларация на НС за национално съгласие; приехме Закон за отваряне на досиетата.
• През м. септември КС отмени текстовете за отваряне на досиетата на президента, вицепрезидента, членовете на КС и на картотекираните сътрудници. През м. октомври беше приет Закон за публичност на кредитните милионери и необслужваните кредити; беше открита и Българска Фондова Борса – София. През м. декември в Люксембург се проведе среща на 15-те страни-членки на ЕС и бяха определени държавите, с които ЕС ще започне преговори за членство – България беше сред тях. В същото време ЕНП даде статут на наблюдател на СДС, Муудис покачи кредитния рейтинг на РБ от най-ниския „Б3 с отрицателни перспективи“ на „Б2 със стабилни перспективи“, а няколко месеца по-късно го вдигна пак до „Б2 с положителна перспектива“. Въведе се патентен данък за малки и семейни фирми вместо данък печалба. Прие се Национална стратегия за борба с престъпността; стартира програмата „Красива България“. За първи път МС беше поставен под административен контрол чрез ВАС.
В близките дни ще продължа с кратката история на управлението на дясната коалиция ОДС с основна носеща конструкция в нея в лицето на СДС и правителство с премиер Иван Костов.
В заключение на написаното днес ще добавя само, че който не познава политическата си история е обречен да допуска грешки, да взема лоши решения, да унищожава съграденото и в крайна сметка да удря държавата в стената – нещо, което БСП направи три пъти докато управляваше в първото десетилетие на прехода и заради което не сме достатъчно богати и благоденстващи вкл. и до сега.
Следва продължение – какво направи ОДС през 1998 година.
И накрая за днес – моля за извинение! Това което пиша е личен разказ за преживяното, вероятно много други важни неща пропускам. Който желае и знае нека допълва и така да обогати разказаното.