Преди да продължа с прегледа на направеното от коалиция ОДС с основен носител в лицето на СДС, с премиер Иван Костов в периода 1997 – 2001 г., ще си позволя да кажа няколко думи за приватизацията. Причината да наблегна върху този процес е, че през 1998 г. той набра скорост за първи път след като БСП стартира неудачната масова приватизация още през януари 1996 г. Наричам я неудачна не само по своя замисъл и реализация, която ОДС не припозна, а най-вече по своя резултат, който е видим към ден днешен, а именно – всички приватизационни фондове се разпаднаха, а активите им в по-голямата им част са ликвидирани. Някои от олигарсите създадени с този вид приватизация днес са под ударите на закона, но за сметка на това, през изтеклия период от време поживяха охолно.
По същество, обаче, приватизацията беше част от процеса на икономически реформи и създаването на пазарна икономика. Много хора се питат – защо да е необходима приватизация, не беше ли по-добре държавата да управлява предприятията, които бяха раздържавени? Отговорът е преди всичко политически – ако искаме всичко от държавата, за да ни даде нещо същата тази държава най-напред трябва да ни вземе всичко. 100% държавна собственост раждат 100% комунизъм и ако не бяхме направили приватизация щеше да сме все още в бедния и тоталитарен социалистически „лагер“, а не в ЕС. Икономическата свобода е част от свободата въобще и без нея бихме били частично свободни, да не кажа несвободни.
По това време, през 1998 г. България едва се беше съвзела от икономическата катастрофа, която ни причиниха левите партии начело с БСП, бяхме в процес на преодоляване на международната изолация, в ликвидна криза, която изискваше да се осигурят средства за текущите разходи на държавата и за другите реформи. Ето защо стенд-бай споразуменията с МВФ за осигуряване на финансови средства и заемите по проекти за преструктуриране със Световната банка бяха ключови за излизане от икономическия крах. Въвеждането на пазарна икономика беше основния инструмент за впрягане на потенциала на всеки предприемчив българин, както и условие у нас да влязат чуждестранни инвеститори, така че да не разчитаме само на заемен капитал, а и на външни и иновативни корпорации. Всеки приказливец може да говори каквото си иска за това, че процеса бил едва ли не криминален вкл. и неизгоден, но е факт, че почти всички ключови приватизационни сделки минаха през съдебни процеси и закононарушения не бяха установени. Факт е също така, че сред управляващите държавата в онзи момент, днес не виждаме олигарси, за разлика от левите партии, които във времето показаха, че голяма част от състава им се състои от сериозни капиталисти. Като пример ще посоча самия себе си и целият ми немалък екип – нито един от нас не участва в нито една приватизация и до момента продължаваме да се издържаме не от капитал и активи, а от частни предприемачески инициативи и свободни професии.
И последно за приватизацията и икономическите реформи, които станаха основа за последвалия икономически растеж до наши дни – техният резултат се доказва само от прегледа на две числа касаещи БВП – през 1997 г. заварихме БВП в размер на около 17 млрд. лв., а през 2021 г. БВП е 124 млрд. лв. и това се дължи основно на пазарните реформи и раздържавяването. Те са и в основата РБ да бъде оценена като страна със функционираща пазарна икономика, което беше условие за интегрирането ни в ЕС.
Основно през 1998 г. подготвяхме законодателните основи на голяма част от реформите, които в следващите години влязоха в етап на пълноценна реализация и даване на резултат, но повече за това ще прочетете в следващите редове.
1998 г.:
· М. януари – започнахме с решение на НС за вземане на кредит от ЕИБ; постигат беше добър резултат в строителството на Софийското метро и бяха открити линиите по трасето Сливница_Люлин_К.Величков.
· М. февруари – закипя активна законодателна дейност, която подготви последващите ефективни реформи в социалната, икономическата и политическата сфера.
· М. март – СДС стана пълноправен член на ЕНП на знаковата дата трети март; МС създаде Съвет по европейска интеграция, който започна активна дейност почти веднага и осъществи подготовката по присъединяването към ЕС. Беше подписан и нов, по-изгоден договор за доставка и транзит на газ за и през РБ.
· М. април – прие се за първи път в историята на страната Концепция за национална сигурност; въведе се триинстанционно съдебно производство; въведе се 12-класно средно образование и 3 задължителни зрелостни изпита; бяха приети в НС ключови закони като Закон за борбата с прането на пари, Закон за социалното подпомагане и др.
· М. май – скорост набра процеса по административно преструктуриране на паралелната здравна инфраструктура; беше закрито работническото здравеопазване и заместено с модерните и адекватни на пазарните условия Служби по трудова медицина; административното оптимизиране на екстензивно развития болничния сектор достигна до синхронизиране със средните показатели в ЕС.
· М. юни – бяха приети първите два от 12-те ключови закони за мащабната здравна реформа – Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) и Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС).
· М. юли – стартира началото на здравната реформа с процеса по изграждане на несъществуващата до тогава обществена институция НЗОК – този процес започна на 01 юли 1998 г. под мое ръководство в качеството ми на зам.-министър на здравеопазването с провеждането на социални избори за определяне на персоналния състав на Събранието на представителите на НЗОК. Тези избори приключиха през м. ноември 1998 г., след което насрочих първото Събрание на представителите за 06.01.1999 г. и разпратих поканите и материалите по дневния ред (правилник и устройствени документи) преди изискуемия едномесечен срок; РБ бе приета в ЦЕФТА; приет беше Закон за новите документи за самоличност; приета беше първата инвестиционна програма на РБ; отменен беше Закона за цените; въведено беше допълнителното пенсионно осигуряване и частните пенсионни фондове.
· М. август – правителството и БНБ деноминираха българския лев – отпаднаха трите нули в купюрите на националната валута.
· М. септември – след съответните мисии за установяване на напредъка МВФ одобри 3-тото стенд-бай споразумение в размер на 840 млн.$.
· М. октомври – беше приет Закон за ратифициране на Споразумение за безвъзмездна помощ между РБ и МБВР (Японско дарение по Проект за реформа в здравеопазването в размер на 479 200 $); беше взето решение РБ да не участва във въздушните удари срещу Югославия, но да се предостави въздушен коридор на НАТО; въведени бяха частния нотариат и алтернативната военна служба; прие се Закон за администрацията и започна мащабна административна реформа на наследената от социалистическата държава администрация, уреди се и статута на държавния служител; на 10-тата си Национална конференция СДС промени Устава си и вкарва в него принципите на християндемокрацията.
· М. ноември – ставката на ДДС беше намалена и от 22% падна на 20%; създадени бяха Многонационалните сили в ЮИЕ с щаб в гр. Пловдив; подписани бяха споразумения с Турция за изплащане на пенсиите на изселените български турци, за събиране на семействата и за износ на електроенергия до 6 млрд. квтч.; за първи път „Стандарт енд Пуърс“ дадоха на РБ рейтинг „Б“.
· М. декември – ставката на данък печалба беше намалена и от 30% падна на 27%; беше отменено смъртното наказание; беше приет за първи път Закон за държавния бюджет на РБ с инкорпориран в него Бюджет на НЗОК за 1999 г.; за първи път държавните служители получиха 13-та заплата, а пенсионерите – коледна пенсия.
Завършвайки кратката справка за направеното през 1998 г. ще отбележа само още едно нещо – за мен остава необяснимо как социалистите от БСП, които съсипаха икономиката на България през 1996 г. и ни докараха до абсурдната ситуация един долар да е равен на три хиляди лева (1$ = 3 000 лв.) успяха да втълпят на хората, че Иван Костов е намалил пенсиите и заплатите в държавата. Точно те „изядоха“ спестяванията в банките, външния и вътрешния дълг, заплатите на работещите и пенсиите на възрастните ни родители, но и до днес подмяната на истината е факт, а в публичното пространство продължават да се чуват тези кошмарни неистини за най-близката политическа и икономическа история на България.
Ето защо СДС се нуждае от реабилитация!
Следва продължение – част Трета – какво направи ОДС през 1999 година.