През 1999 г. законодателните основи на реформите вече бяха положени, основните нормативни актове по приложението им бяха приети, така че скоростта им се увеличи лавинообразно. Успоредно с икономическото преструктуриране и политическите преобразувания на публичния живот започнаха своята мащабна реализация административните, здравните и социалните реформи. В следващите редове ще се постарая да изложа накратко хронологията на цитираните процеси като ще наблегна на сферата, която беше моя отговорност – здравеопазването. Там мога да описвам събитията от първо лице единствено число, поради което тази материя ще бъде по-застъпена в текста, но всеки от моите колеги министри е давал своите описания на своя ресор и текстовете им са достъпни.
1999 година:
М. януари – въведе се ново административно-териториално деление на страната на 28 области; решен беше езиковия спор с Македония и бяха подписани 23 двустранни спогодби; учредено беше Събранието на представителите на НЗОК, избрани бяха Управителния съвет и Контролния съвет; учредени бяха законовите съсловни организации на лекарите и стоматолозите като партньори на НЗОК по Националния рамков договор за здравеопазване.
М. февруари – Надежда Михайлова беше избрана за вицепрезидент на ЕНП; за главен прокурор ВСС избра Никола Филчев; 23-ма български медици бяха арестувани в Бенгази, а през март към 6-ма от тях бяха предявени обвинения за заразяване със СПИН на либийски деца – започна сагата със активната държавна защита на нашите сънародници в юридически и политически план; приет беше Закон за деноминация на лева и продължиха активните действия по оздравяване на финансовата сфера на икономиката.
М. март – НС декларира отказ от участие във военните действия в Югославия, направи и декларация за кризата в Косово, беше дадено транзитно преминаване и тилова подкрепа на поддържаща мира операция „Съвместен бранител“ и беше потвърден избора за членство в НАТО; подписано беше Споразумение с Македония за свързване на ЖП-мрежите като част от транспортен коридор №8; в началото на март подадох оставка като зам.-министър на здравеопазването, както и от всички други публични длъжности които заемах, явих се на конкурс вследствие на което на 15 март 1999 г. станах първият директор на НЗОК и от абсолютната нула стартирах окомплектоването на институцията с персонал, инфраструктурното изграждане, изграждането на функционален капацитет и инсталирането на административните и информационни системи.
М. април – Иван Костов обяви в НС, че затваряме границите на РБ за нови бежанци от Косово; РБ и НАТО сключиха споразумение за транзитно преминаване на самолети на НАТО в рамките на операцията „Въздушна сила“; на Вашингтонската среща РБ беше обявена за реален кандидат за членство в НАТО.
М. май – през м. май беше предоставен въздушен коридор на НАТО, за да бъде спряно депортирането на албанците от Косово, а през юни НАТО получи транзитен коридор през РБ в рамките на операция „Джойнт Гардиън“ и станахме участник в Многонационалните сили за поддържане на мира „КФОР“.
М. юни – приет беше Закон за държавния служител с който продължи административната реформа в държавната администрация; приключи структурната реформа за изолация и ликвидация на нежизнеспособните предприятия.
М. юли – на 01 юли 1999 г. започна ефективното въвеждане на новия модел за финансиране на здравеопазването освен чрез данъци и чрез събирането на задължителни здравноосигурителни вноски в размер на 6% от доходите, управлението на акумулирания паричен здравноосигурителен ресурс беше поето от НЗОК; приет е Закон за лечебните заведения; приет беше Закон за допълнително доброволно пенсионно осигуряване; създаден беше Евро-български културен център; влязохме в Пакта за стабилност на ЮИЕ – 40 държави; премахнато беше платеното образование в държавните висши училища; прие се изучаването на майчин език в училищата; регламентира се 20% от пенсията на починалия съпруг да се получава от другия – в резултат около 550 000 души се възползваха от тази нова придобивка.
М. август – взривен беше Мавзолея – един от най-ярките комунистически символи в самото сърце на София.
М. септември – до НДК беше открит паметник на жертвите на комунизма с имената на 7 526 души; МВФ ни отпусна 5-ти транш от 72 млн.$ в подкрепа на продължаващите икономически реформи.
М. октомври – приети бяха в пакет 20 закона за хармонизиране с правото на ЕС вкл. за малки и средни предприятия; стартира План 2004 за реформа в армията; представен беше първия План за действие за членство в НАТО; приет беше Национален план за икономическо развитие до 2006 г.; получихме безвъзмездна помощ от ЕС за извеждане от експлоатация на 1 и 2 блок на АЕЦ Козлодуй и заеми за модернизация на 5 и 6 блок; проведени бяха местни избори – ОДС спечели в 11 областни града, вкл. Стефан Софиянски спечели втори мандат в София, но бяха загубени ключови сини градове като Варна, Габрово и др.
М. ноември – приета беше първата Национална здравна карта на РБ; в София дойде президента на САЩ Бил Клинтън и публично призова за инвестиране и доверие в България; приет беше Данъчно процесуален кодекс; приет беше Национален план за регионално развитие до 2006 г.
М. декември – ЕС покани България за преговори за присъединяване – бяха изпълнени критериите от Копенхаген за напредък в демократизацията, политическите и икономическите реформи; приет беше Кодекс за задължително обществено осигуряване, който влезе в сила от 01.01.2000 г.; Рупърт Мърдок спечели конкурса за първата частна национална телевизия – бТВ, която започва да излъчва на 01.06.2000 г.; след 11 г. прекъсване автомагистрала „Хемус“ премина през Стара планина; построени бяха 5 регионални депа за депониране на битови отпадъци, инвестирано беше усвояването на минерални води по 12 концесии; уредени бяха всички висящи задължения на РБ, а именно – 1 200 млн. д.м. търговски дълг към ГДР, 950 млн.$ към две бивши банки на СИВ срещу 160 млн.$, разменен бе дълг срещу собственост с Испания, Австрия, Холандия и Италия. На 21.12.1999 г. Иван Костов направи ремонт на кабинета като смени 10 министри без да дава публични обяснения за причините.
Обяснения за смяната в министерството на здравеопазването сега ще дам лично аз, но това ще бъде в последния параграф на това описание. Преди това ще разкажа малко по-подробно относно работата за реализацията на здравната реформа по линия на НЗОК, за да е ясно какво съдържание се крие зад станалия вече тривиален термин „реформа“, който се използва „под път и над път, за щяло и нещяло“.
НЗОК беше основната институция, чрез която се извърши функционално преструктуриране на целия сектор „лечебно здравеопазване“ на първо място чрез обособяването на законово регламентирана задължителна здравна вноска – така беше заменен принципа за „остатъчно бюджетиране“ на здравеопазването, характерно за модела „Семашко“, със солидарно здравноосигурително финансиране характерно за модела „Бисмарк“. На второ място стои промяната на принципа за заплащане на лечебната дейност, която се характеризираше до 1999 г. с фиксирани щатни таблици определени от държавата. НЗОК замени този модел със заплащане по договорени цени за извършена медицинска дейност там, където пациента е избрал да я получи.
Началото на физическото изграждане на НЗОК като най-новата обществена институция в здравеопазването и стартирането на нейната ефективна дейност започна на 15 март 1999 г. Тази дата, обаче, е предхождана от множество подготвителни дейности, свързани с изграждането на концепцията за здравно осигуряване в България, както и с обличането ѝ в законови текстове. Важни за отбелязване са няколко по-ранни дати, между които са представянето и стартирането на дискусията по концепцията за здравното осигуряване в България, което се проведе на 25 – 26 септември 1997 г. Юридическият „рожден ден“ на НЗОК е на 19 юни 1998 г., когато в брой 70 на Държавен вестник беше публикуван Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В качеството си на зам.-министър на здравеопазването и ръководител на работната група създала закона, още на 1 юли 1998 г. започнах подготовката за социални избори, които трябваше в продължение на следващите 3 месеца, да определят членовете на Събранието на представителите на НЗОК (общо 54 човека – по 18 представители на осигурените с квота от 6 човека за синдикатите, 18 – на работодателите и 18 – на държавата), а в следващите 5 месеца СП да проведе конститутивното си събрание, да приеме правилник за дейността на НЗОК и други устройствени документи, да избере Управителен съвет и Контролен съвет, след което УС да проведе конкурс за Директор на НЗОК. След като ми бяха представени избраните членове на СП, насрочих и проведохме първото му заседание на 06 януари 1999 г. На 08 март 1999 г. УС проведе конкурс, на който бях избран за Директор на НЗОК, подадох оставка като зам.-министър и на 15 март 1999 г. бях назначен, с което стартира физическото изграждане на институцията, както и подготовката за въвеждане във функция на здравното осигуряване в РБългария.
На тази дата бях единственият служител на НЗОК с един Държавен вестник в ръка, без екип, без бюджет и без офис за административен адрес на институцията. На следващия ден към мен се присъединиха по моя покана Аделина Заркова и Теодора Христова, напускайки МЗ, както и Деница Сачева, напускайки МТСП. Последваха ги Бойко Пенков, Христо Хинков и Боян Доганов, напускайки МЗ, а впоследствие и Димитър Илиев от НЦФУТЗ, с което първият ръководен екип на НЗОК беше сформиран. Следващата ни задача беше да намерим къде да се подслоним, но това се оказа голяма трудност, защото държавата не ни предостави никаква офис-площ за целта, а без бюджет нямахме възможност да вземем такава под наем. В крайна сметка се настанихме безвъзмездно в МСЦ „Св. Георги“ ООД – малък частен медико-стоматологичен център, находящ се на бул. „Цар Борис III“ №136 ет.12, където ни беше предоставена една конферентна зала обзаведена с офис оборудване, с разкрити 10 работни места и компютри към тях, консумативи и канцеларски пособия. Започнахме да създаваме първите административни и информационни системи, кандидатствахме за проекти, обявихме конкурсите за 28 директори на РЗОК и за персонал в Централното управление на НЗОК. На всички, които кандидатстваха казвахме, че няколко месеца няма да получават заплати, ще трябва да самофинансират дейността си, да ползват импровизирани офиси и личните си автомобили за транспорт. До края на 1999 г. в ЦУ на НЗОК и в 28-те РЗОК бяха назначени 998 човека, 174 от които – в ЦУ. Ентусиазмът и вдъхновението бяха толкова големи, че никой не се отказа заради трудностите и безпаричието (първите си средства получихме едва през август, след като стартира събирането на здравните вноски).
Поради недостатъчна съпричастност от страна на държавата и при многократно нараснал персонал през май 1999 г. се самонастанихме на 11-ти етаж в НЦМЕХ, където се намираше Националния център по финансови и управленски технологии в здравеопазването (НЦФУТЗ). Впоследствие се договорих с министър Петър Бояджиев (с мандат от 21.05.1997 г. до 20.12.1999 г.) да издаде заповед за настаняването ни там срещу ангажимента да преназнача всичкия персонал на НЦФУТЗ към ЦУ на НЗОК.
Междувременно бяхме спечелили няколко международни и европейски проекти с безвъзмездно външно финансиране за обучение в чуждестранни здравни каси и за консултантска помощ основно от Германия, Испания, Франция, Швейцария и САЩ. Наследихме и подготвян от мен проект с японско дарение още в МЗ, управляван финансово от Световна банка (СБ), по който беше ангажирана Австралийската здравноосигурителна комисия като консултант.
Обявихме всички търгове по ЗОП, синхронизирани и с процедурите на СБ, за изграждане на ЦУ и на районните каси, придобихме съответните сгради, обзаведохме ги и ги оборудвахме, създадохме изключително модерна информационна система на национално ниво, при това, без да разполагаме с налични финансови средства – имахме единствено гаранцията на Закона за държавния бюджет от 1998 г., че от 01.07.1999 г. ще започнем да събираме 6% здравноосигурителни вноски, с които ще се разплатим по сключените договори в следващите 3 до 5 години. Разработихме изключително иновативна финансова технология за обезпечаване на договорите с банкови контрагенти и система от банкови гаранции, което ни позволи да изискваме доставките в спешен порядък, като само за 9 месеца успяхме да създадем годна за действие институция в национален мащаб с едва 14.9 млн. лв. реално направени разходи.
Междувременно на НОИ прехвърлихме от натуралните показатели на НЗОК 400 щатни бройки персонал и създадохме методология, за да започнат събирането на здравноосигурителните вноски от 1 юли 1999 г., като се споразумяхме, че в отговор те няма да начисляват в своя полза такси и комисиони върху тях. Същевременно осигурителната тежест бе така преструктурирана, че 6% здравноосигурителна вноска да не увеличи осигурителните вземания като цяло, а поради краткосрочния си характер вноската за здраве като бонус значително увеличи събираемостта на другите осигурителни вноски с дългосрочен падеж (напр. пенсии). През 2001 г. въпреки въвеждането на здравноосигурителната вноска, общата осигурителна тежест намаля допълнително до 34.3% в сравнение с осигурителната тежест през 2000 г., когато беше 36.7%.
В края на август 1999 г. получихме първата помощ от държавата чрез МЗ – предоставиха ни безвъзмездно няколко леки автомобила и един малък бус за целите на изграждането на регионалната мрежа, която освен 28-те РЗОК включваше и 120 общински офиса в по-големите градове на страната. Тогава се разрази голямата медийна атака срещу НЗОК (партийно мотивирана) – бяхме обвинени, че харчим парите от здравни вноски за луксозни коли (Рено Лагуна – 6 бр. и 1 бр. представителна лимузина Волво С80), офиси и ремонти (офисите в 21 областни града бяха безвъзмездно придобити чрез споразумения със съответните общини с изключение на София град, София област, Пловдив, Хасково, Велико Търново, Стара Загора и Русе, където нямаше в наличност подходящи общински или държавни сгради за целта). До тогава всички отговорни служители ползваха личните си автомобили и импровизирани офиси за служебни цели, проявявайки изключителна отдаденост на каузата НЗОК. Въпреки спекулациите и атаките, ние си свършихме работата достойно и професионално и нито веднъж не прехвърлихме отговорността върху някой друг, не се скрихме и зад гърба на държавата. До края на годината придобихме и пригодихме над 57 000 кв. м. РЗП в национален мащаб, с която и до днес НЗОК разполага като ликвидна собственост, която е десетки пъти по-скъпа от първоначалната стойност и ремонтите. Накратко ще маркирам още няколко ключови дати:
= На 27 септември 1999 г. ЦУ на НЗОК се настани в новия си офис на ул. „Кричим“ №1;
= На 19 октомври 1999 г. НЗОК представи на договорните си партньори от БЛС, ССБ и на МЗ първия НРД за 2000 г.
= На 12 ноември 1999 г. бе приет минималния пакет медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от ЗЗО.
= На 23 ноември 1999 г. бе приета Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ.
= На 25 ноември 1999 г. МС прие и депозира в НС създадения от нас първи самостоятелен Закон за бюджета на НЗОК за 2000 г.
И сега, обяснението за ремонта на кабинета в края на декември 1999 г. в частта здравеопазване – на 17 декември 1999 г. министър-председателят Иван Костов ме покани на разговор в Министерския съвет и ми предложи да поема поста на министър на здравеопазването, защото НЗОК беше готова да стартира здравното осигуряване на 1 януари 2000 г., но здравната система се беше забавила – трябваше да бъде подготвена и тя при това в обозрим период от време. Едно от условията, които поставих (и беше изпълнено) е зам.-директорът Бойко Пенков да поеме управлението на НЗОК като директор. Прехвърлих се в МЗ само с трима човека от НЗОК и започнахме подготовката на извънболничния и болничния сектор за включването им в договорно заплащане за дейност от НЗОК. На 28 декември 1999 г. датите за старта на здравното осигуряване бяха изместени с 6 месеца, съответно на 1 юли 2000 г. за извънболничния сектор и на 1 юли 2001 г. за болничния сектор, за да могат всички лечебни заведения да бъдат регистрирани по Закона за лечебните заведения и преобразувани като търговски дружества, за да започне приватизацията им с изключение на университетските и областните болници на този начален етап.
В следващото продължение на представянето на мандата на ОДС през 2000 г. ще опиша отново както общополитическите действия на правителството на Иван Костов и 38 НС, така и продължаващото развитие на здравната реформа в частност.
Следва продължение – част Четвърта – какво направи ОДС през 2000 година.