През 2000 г. възстановяването на България във всички аспекти достигна изключителни висоти, реформите във всички сектори се развиваха на пълни обороти, а относно икономиката е достатъчно само да напомня, че нарастването на БВП в сравнение с 1997 г. достигна ръст от 65%. През 2000 г. здравната система бе преобразувана тотално и от модел „Семашко“ беше превърната в Публично-частен микс със здравноосигурителен модел тип „Бисмарк“ в областта на „лечебното здравеопазване“ и проектно-програмен тип за държавно бюджетиране в сектор „обществено здравеопазване“. На тези процеси ще се спра малко по-подробно в края на изложението, а в следващите редове ще маркирам общополитическите и управленски процеси в хронология по месеци.
2000 година:
М. януари – влезе в действие Закона за Бюджета на НЗОК за 2000 г. – първият самостоятелен Закон за бюджета на НЗОК отделен от Държавния бюджет и един от трите бюджетни закона в България заедно с Държавния бюджет и този на Държавното обществено осигуряване; в България дойде на работно посещение във връзка с присъединяването към ЕС Романо Проди – председател на Европейската комисия; МС определи Александър Божков за главен преговарящ и екип за водене на преговори за присъединяване към ЕС вкл. работни групи по преговорните глави; парламентарната асамблея на СЕ в израз на възстановяване на доверието и с оглед постигнатите резултати преустанови наблюдението над РБ.
М. февруари – Генералният секретар на НАТО – лорд Джордж Робъртсън дойде на посещение в България; започнахме официални преговори за членство в ЕС с хоризонт до края на 2006 г. или началото на 2007 г.; отворени бяха 18 преговорни глави; отменени и облекчени бяха 121 лицензионни и разрешителни режима.
М. март – България се присъедини към Европейската социална харта; създаден беше Съвет по европейска интеграция в Народното събрание; подписан беше договор с Македония за износ на електроенергия вкл. за Косово и за Сърбия.
М. април – приет беше Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен; приет беше и Закон за публичност на имуществото на лица заемащи висши държавни длъжности; проведе се първата среща на българи от чужбина под егидата на правителството с наименование „Българският Великден“; въведоха се държавни образователни изисквания по всички учебни предмети.
М. май – главният прокурор Филчев разпореди поредица от проверки за законността на големи приватизационни сделки в София; опозицията внесе трети вот на недоверие заради корупция – хора от БСП си позволиха от парламентарната трибуна да заплашват правителството с бесило; след повече от 10 г. ремонт бяха открити Централните хали; приет беше за първи път Закон за закрила на детето; РБ и Румъния подписаха споразумение за строеж на Дунав мост_2 при Видин – Калафат.
М. юни – Александър Божков подаде оставка като главен преговарящ; Иван Костов освободи директора на Връзки с обществеността на МС по обвинение, че е взел подкуп; завършени и закрити бяха преговорите с ЕС по Глави 16, 18 и 27; започна програмата ИСПА за безвъзмездна помощ от ЕС.
М. юли – стартира националната система за здравно осигуряване в извънболничната помощ въз основата на Национален рамков договор между НЗОК и БЛС/ССБ – първи в историята на РБ; въведена беше в действие новата система за първична здравна помощ основана на реновирани практики на над 4 341 общопрактикуващи лекари; приет беше Закон за ратификация на Споразумение за заем – „Проект за реформа в сектора на здравеопазването между РБ и МБВР за периода 2001 – 2006 г.“ в размер на 63.3 млн. $ и левовата равностойност на 23.66 млн. $ като съфинансиране от българската страна, с 20 годишен срок на изплащане при 5 годишен гратисен период; свален беше от поста зам.-председателя на НС Благовест Сендов.
М. август – завършен беше процеса по преобразуване на болничния сектор и беше прекратен процеса на субсидиране към болничните структури; беше въведена болничната медицинска помощ в модел на проспективно договорно заплащане от Министерство на здравеопазването с 80% историческо финансиране и 20% заплащане за извършена дейност в зависимост от нейното количество, качество и резултат, като подготовка за здравноосигурително финансиране и заплащане за извършена дейност.
М. септември – приети бяха Кодекс за лекарската етика, както и Кодекс за професионалната етика на стоматолозите в България.
М. октомври – приета Национална здравна стратегия до 2010 г. и План за действие до 2006 г.; Христо Бисеров поиска оставката на премиера Иван Костов, а на следващия ден заедно с Йордан Цонев напуснаха НИС на СДС – на тяхно място са избрани Екатерина Михайлова за гл. секретар и Росица Тоткова за член на НИС, а на 27.02.2001 г. двамата са изключени от СДС; създадена е Държавна агенция за закрила на детето с председател Ева Жечева.
М. ноември – затворени са преговорните Глави с ЕС 12, 23, и 26, отворени са 4 и 5; рязко бяха намалени данъците, така че 600 млн. лв. останаха на разположение в данъкоплатците; създаден беше Национален фонд „Култура“.
М. декември – в Брюксел Съвета на министрите на външните работи и правосъдието извадиха РБ от негативния визов списък и бяха премахнати краткосрочните визи за българи; РБ получи 10 места в Съвета на министрите в бъдещия разширен ЕС (колкото Австрия и Швеция); получихме достъп и до средствата по САПАРД – първи от страните кандидатствали за членове на ЕС; завърши цялостното изграждане на Националните системи за Спешна медицинска помощ (28 областни ЦСМП със 189 филиала) и Трансфузионна хематология (5 РЦТХ) по проект финансиран чрез заем от Световна банка, а от следващата година започна въвеждането им в експлоатация и реорганизиране на функциите.
В следващите редове ще дам малко по-подробно описание за реалния старт на здравноосигурителните отношения в България чрез приемането и въвеждането в практиката на първия Национален рамков договор (НРД) за 2000 г. между НЗОК, МЗ, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България относно извънболничния сектор. Той се прие и подписа на 27 април 2000 г., след което до края на м. юни бяха подписани и индивидуалните договори с целия амбулаторен сектор както следва – 4 341 общопрактикуващи лекари, 162 групови практики по обща медицина, 5 388 стоматолози и 32 групови практики за първична стоматологична помощ, 12 за специализирана стоматологична помощ, 951 индивидуални специализирани медицински практики, 7 групови практики, 157 медицински центрове, 47 стоматологични центрове, 12 медико-стоматологични центрове, 89 диагностично-консултативни центрове, 1 124 аптеки и 85 медико-диагностични лаборатории. На 1 юли 2000 г. здравното осигуряване стартира успешно обхващайки над 95% от българските граждани. Окуражена от постигнатото, Световната банка одобри Проекта за преструктуриране на здравната система, който бяхме предложили и на 13 юли 2000 г. подписахме заемно споразумение за 63.3 млн. $ и 23.66 млн. $ съфинансиране от българска страна (общо 86.96 млн. $ или над 191.3 млн. лв.) със срок за изпълнение до края на 2006 г.
Междувременно вървяха дейностите по преобразуване на болничния сектор, които приключиха в края на август и от 1 септември 2000 г. МЗ сключи с болниците договори за финансиране по проспективен метод (исторически бюджет до 80% и гъвкав бюджет до 20% за извършена дейност) като подготовка за финансиране от НЗОК.
На 11 октомври 2000 г. в присъствието на Марк Данзон – директор на СЗО за Европа, бе приета Национална здравна стратегия до 2010 г. и План за действие до 2006 г., в които детайлно бяха разписани действията по продължението на здравната реформа и въвеждането на здравно осигуряване в България с цели, задачи, срокове, очаквани резултати вкл. със съответното финансиране чрез заема от Световна банка и съфинансиране от българска страна в размер над 191 млн. лв. общо.
На 22 декември 2000 г. бе подписан НРД_2001 за извънболничната помощ, при което индивидуалните договори с общопрактикуващи лекари нараснаха с 58 броя, в сравнение с НРД_2000, нарасна и броят на договорните партньори за специализирана медицинска помощ с 249 индивидуални практики, 38 медицински центрове и 8 диагностично-консултативни центрове, с броя на аптеките достигна 1 508 или с 384 повече. На 16 април 2001 г. бе подписан НРД_2001 в частта му за болничната помощ, в резултат на което бяха подписани индивидуални договори със 149 болници (в т.ч. 128 многопрофилни и 21 специализирани болници), чието изпълнение стартира успешно на 1 юли 2001 г. по 30 клинични пътеки, включващи 159 диагнози, финансирани от НЗОК със съфинансиране от страна на МЗ, което продължи до 2005 г., след което НЗОК пое изцяло заплащането на болничната дейност (без увеличаване на здравната вноска, както беше предвидено по план). Първият самостоятелен реимбурсен лекарствен списък беше създаден през 1999 г., стартира през 2000 г. като покри само през второто полугодие 304 включени международни непатентни наименования (INN) интегриращи 1 058 лекарствени позиции, а от 2001 г. позволи на болните целогодишно да получават лекарства за амбулаторно лечение със 100%, 75% и 50% реимбурсиране от НЗОК в аптеките по 1 423 позиции. Това беше изключително важна нова придобивка за 1 513 557 осигурени лица – хронично болни пациенти, тъй като до тогава не съществуваше възможността всеки нуждаещ се да получи рецептурна книжка и съответните медикаменти за домашно лечение (с изключение на ветераните от войните и АБПФК).
Междувременно в НЗОК вече бяха изградени и функционираха всички управленски и административни звена, регистри, информационни и контролни структури, Учебен център, Библиотека, бяха подготвени и приети текстовете на трите НРД интегрирали извънболничния и болничния сектор, индивидуалните договори с лечебните заведения и доставчиците, създаден бе малък и голям финансов резерв (преходен остатък), който към края на моя мандат вече беше в размер на 716.6 млн. лв. с 4.8% средна годишна доходност. Беше създаден ведомствения „Информационен бюлетин“ с месечна периодика и специализираното издание на НЗОК за договорните партньори – „Медицинска практика“ с 10 000 броя тираж, чрез които се осъществява вътрешната комуникационна и част от външната информационна политика на институцията и до сега.
За изминалите 20 години (до 2019 г.) НЗОК финансира лечебните заведения с над 44 млрд. лв. общо, като ежегодно осигуряваше безплатни в момента на потреблението около 60 млн. амбулаторни визити и изследвания (около 40 млн. прегледи и 20 млн. изследвания), а в последните години и над 2.4 млн. хоспитализации годишно за задължително здравноосигурените лица.
Първоначално в новата здравноосигурителна система единствените доплащания бяха т.н. потребителски такси в размер на 1 лв. за визита в извънболничната помощ и 2 лв. на пролежан ден в болничната, но не повече от 10 дни годишно, а индекса на корупцията падна от 25 на 4 само за два месеца.
Още с въвеждането на здравното осигуряване почти всички отрицателни тенденции в системните индикатори на здравеопазването и в здравните индикатори на населението бяха пречупени, например от тогава до сега детската смъртност намаля повече от три пъти (от 17.5‰ през 1997 г. на 5.8‰ през 2018 г.), а средната продължителност на живота на българите се удължи с 4.33 години.
Следва продължение – част Пета – какво направи ОДС през 2001 година – последната от мандата.