СДС постави с много труд и всеотдайност България на правилния коловоз на времето и на историята. Това каза евродепутатът Александър Йорданов на кръгла маса на тема: „Каузите на СДС като част от европейската десница – ЕНП. От НАТО и ЕС – към Еврозоната и Шенген“ в София.
Гост-лектори на събитието бяха проф. Антоанета Христова, доц. Татяна Буруджиева и журналистът Валерия Велева.
„Историята на СДС е всъщност история на успеха на България. СДС е името на този успех на България, има ли СДС – България успява. Това е добре да се запомни, както от приятелите ни, така и от неприятелите ни“, допълни Йорданов.
Председателят на СДС Румен Христов припомни, че на 7 декември СДС навършва 33 години. Поводът за събирането днес до известна степен е този празник, но искаме да обсъдим каузите, които преследваше СДС – кои от тях изпълнихме и кои не. С общите усилия на цялата политическа класа ние успяхме да станем член на НАТО и ЕС, но сега имаме други две предизвикателства – еврозоната и Шенген, посочи Христов.
На 7 декември 1989 г. ,все още в условията на тоталитарен комунистически режим, няколко нелегални граждански организации и възстановени, нелегално все още, партии се обединиха в СДС, каза Йорданов. По думите му така те са изпълнили мечтата на много български граждани за създаване на обединена опозиция срещу управляващата БКП – мечта и воля за демократична промяна чрез смяна на системата. Според евродепутата тази смяна не е можела да се случи без отстраняването на БКП от власт, което е било първата и голяма кауза на СДС. От нея се родиха и нашите мечти за членство в Северноатлантическия алианс и ЕС, обясни Йорданов.
За първото членство през 1989 г. никой и дума не издумваше, посочи Йорданов. Той уточни, че през лятото на 1990 г. депутатите в Седмото Велико Народно събрание са попълнили парламентарна анкета, която днес според него е единственият достоверен документ за това какви надежди и представи са имали те в началото на прехода. От 400 народни представители, само двама – Соломон Паси и моя милост, са заявили, че членството в НАТО е гаранция за националната ни сигурност, уточни Йорданов.
Той припомни, че седем години по-късно, когато президент е бил Петър Стоянов, в главната квартира на НАТО в Брюксел той е изразил категорична позиция за пълноправно членство в Северноатлантическия алианс. Самото членство се случи през 2004 г., заяви Йорданов и допълни, че втората им мечта – за членство в ЕС, се е случила три години след приемането ни в НАТО.
И сега 30 години по-късно отново сме пред своите каузи – членство е еврозоната и в Шенген, заяви Йорданов. Днес СДС е политическата сила, която е част от дясната евроатлантическа политика у нас и се опитва да решава, а не да създава проблеми на България, заяви евродепутатът. По думите му през изминалите 33 години СДС е преминал през много препятствия, през различни организационни етапи и вътрешни проблеми, но те не променят истината, че историческата промяна в България бе възможна благодарение на СДС. Затова и днес нашият съюз съчетава великолепно демократичната си политическа традиция, управленския опит, който натрупахме, и европейското си политическо присъствие, допълни Йорданов.
Участниците се обединиха около мнението, че предложението на Николай Габровски за министър-председател е добър ход.
Ние се връщаме от среща на парламентарната група, на която бяха дебатирани двата възможни варианта за кандидат за министър-председател, заяви председателят на СДС Румен Христов. Той уточни, че единият от вариантите е бил партийна фигура и силно политическо правителство, като са били коментирани няколко имена, но основно това на Бойко Борисов. Вторият вариант е бил предлагането на широко консенсусна фигура, с което казват, че търсят диалог и възможност да съставят правителство в този тежък за страната момент, давайки си сметка, че като основен поддръжник на това правителство, ще натрупат негативи.
Журналистът Валерия Велева определи хода като правилен. В такава ситуация на изостреност в парламента, правителство на малцинството, оглавявано от партиен лидер, не можеше да се случи, каза тя. Да видим как другите политически сили ще реагират на правителство, оглавявано от такава консенсусна и уважавана личност, коментира тя и допълни, че зависи и от това какви ще са министрите. Според нея в тази ситуация трябва да се вземат нестандартни решения и това е такова.
Проф. Антоанета Христова също смята, че изборът на Габровски е добро попадение. ГЕРБ казва: имаме хора, разполагаме с подкрепа на авторитетни личности, имаме желание да не дразним чисто партийно крайно, посочи тя и ги определи като добри послания.
Според доц. Татяна Буруджиева при Габровски има бекграунд на ценности.
Източник: БТА
