Когато ние, българите, произнасяме думата свобода, в съзнанието ни се появяват три личности -светини: Раковски, Левски и Ботев.
Днес отбелязваме 200 години от рождението на единия от тях – Съби Стойков Попович или както е останал в историята – Георги Стойков Раковски.
Трудно е да се каже нещо, което вече не е казано за него. Но като хора от 21 век, не може да не се възхитим на този космополит, който в друга епоха, без удобствата и улеснението на съвременните технологии, за краткия си, 46 -годишен земен път, е направил толкова много, и толкова значими дела, сякаш е живял няколко дълги живота!
Раковски е така отдаден на любовта си към българския род и вяра, така устремен към освобождението ни от турско робство, че целият му живот е свързан със святата мисия – България отново да бъде независима държава, включително и от Русия! Будният му и аналитичен ум, неподвластен само на емоцията, безпогрешно е прозрял имперските апетити на Русия и още през 1861 г. е предупредил за вредната за народа ни руска политика.
Раковски е вдъхновител и основоположник на националноосвободителното движение в България, но е и етнограф, журналист, издател, поет, борец за църковна независимост. Личност, с която всяка нация би се гордяла!
И ние, като хора, които ценим свободата и независимостта, намираме символика във факта, че сградата на СДС – домът на демокрацията в България, се намира на улицата, която носи името на Раковски.
Той е нашият духовен патрон и се прекланяме пред великото му дело!