Интервю за радио „Фокус“
Водещ: Парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и ДПС са внесли в деловодството на Народното събрание проекторешение Иван Иванов да бъде възстановен като председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Предлага се проекторешението да бъде точка първа в дневния ред на парламента за заседанието му в сряда.
Предложението е в отговор на решението на Конституционния съд, в което изборът на
предишния председател на КЕВР Станислав Тодоров бе обявен за противоконституционен. Дали ще приеме това предложение парламентът, или ще бъде провалено в търсенето на кворумите, или пък ще бъде контрирано с повторното предложение за председател на КЕВР на г-н Станислав Тодоров, за каквото вече открито говорят от „Продължаваме промяната“? Наш гост е проф. Румен Христов – лидер на СДС и заместник-председател на ПГ на коалицията ГЕРБ-СДС. Внесли сте предложение за
председател на КЕВР. Дали то ще мине утре в пленарна зала?
Румен Христов: Има вероятност, но не е на 100% сигурно, зависи по какъв начин ще гласуват колегите от „Има такъв народ“ според мен, защото в другата част на парламента настроенията са да се гласува отново кандидатурата на вече отхвърления от
Конституционния съд сегашен председател на КЕВР. Ние до известна степен се водехме от коментарите, които направиха конституционалисти, че след като се обявява като нищожно това решение, т.е. противоконституционно, и влиза в сила от 9 февруари – ерго от избора на нов председател, това означава, че остава старият председател, при
положение че нямаме изричен акт, с който да сме гласували прекратяване пълномощията на г-н Иван Николаев Иванов, предишния председател на КЕВР. И предвид на ситуацията в парламента, която може би няма да позволи, по-скоро ще бъде постигнат
много трудно консенсус за избор на нов председател, да продължи да изпълнява своите
задължения доскорошният председател на КЕВР, а новият парламент да си избере по-спокойно, по-разумно председател, който да не бъде атакуван в Конституционния съд.
Водещ: Съпоставима ли е работата на Иван Иванов като председател на КЕВР и на Станислав Тодоров?
Румен Христов: Много малко време беше г-н Станислав Тодоров на тази длъжност. Г-н
Иванов показа през годините, че е един добър експерт, човек, който не влезе в конфронтация с никого, отстояваше обаче интересите на групите, които защитава КЕВР дотолкова, доколкото можеше, и на базата на внесените искания за увеличаване на
цените, той и Комисията, разбира се, защото това е колективен орган, вземаха решения, които не бяха оспорвани, да не кажа, че никога не са били скандални. Така че той е добър специалист, с многогодишен опит, човек, който буди доверие в почти целия политически спектър, да не кажа целия политически спектър на българския политически
живот. Така че той би бил един добър вариант за периода, докато се избере нов председател на КЕВР. А иначе коментарите тогава бяха, че ако не сменим председателя на КЕВР, който действително беше с изтекъл мандат, ще има рязко повишаване на цените на електроенергията, пък едва ли не, като дойде новият, цените на електроенергията и на другите енергоносители и на водата ще намалеят, ще паднат. Естествено, че това не се случи. Следваме обективната логика на това, което се случва в Европа и в света, а именно покачване цените на тези продукти, предлагани като
услуга.
Водещ: Предвиждате ли до края на този мандат да внесете други проекторешения? Имам предвид до края на седмицата, защото се очаква, че другата парламентът може да бъде разпуснат.
Румен Христов: Аз току-що чух изказването на председателя на БСП г-жа Корнелия Нинова, която каза, че са взели решение на техния форум, че ще направят всичко възможно да реализират мандата, и са внесли законодателна програма, която беше
включена като точка първа за четвъртък преди форума на БСП да вземе това решение. Явно има стиковка с ръководството на парламента. Законодателната програма от юли до декември месец е много амбициозна, която щяла да бъде мерило за това дали ще се предлага премиер. Т.е. ако тази програма, хипотетична програма със 79 решения, законопроекти, предложения и т.н. бъде одобрена от 121 народни представители, ще бъде
внесено и име на министър-председател, а той ще получи мандат за съставяне на правителство. Това няма да се случи. Топане на топката е и защо ли не съм учуден, че БСП, както винаги, не желае да се раздели с властта. Те властта трудно я дават, ама хич не съм учуден, че се държат по този начин.
Водещ: Добре, но на какво разчитат, при положение ча нагласите в парламента са различни – да се ходи на избори?
Румен Христов: Аз също не мога да кажа на какво разчитат. По-скоро се опитват според мен да печелят време. Говорят за удължаване на дейността на парламента с цел приемане на важни законопроекти. Кои са тези важни законопроекти? Първият е КЕВР, като ние чухме, какво казват юристи по отношение на този казус и възможността, както коментирахме с вас, г-н Иванов да продължи да изпълнява длъжността до избор на нов председател от новия парламент, от 48-я парламент на България. И вторият въпрос е прословутото КПКОНПИ да бъде приет законът и да бъде избран г-н Бойко Рашков за председател на КПКОНПИ. Затова се фиксира датата 15 август, предвид на обстоятелството, че предложенията между първо и второ четене трябва да бъдат изготвени в рамките на 14 дни. Та целите са други, но мандатът, както казаха специалисти в тази област, се връчва за избор на министър-председател, успешен, и за съставяне на кабинет, които да бъдат представени, съставяне на кабинет и съставът му да бъде представен на президента, а не за КЕВР, КОНПИ, програма юли-декември и т.н. Конституцията казва съвсем друго за мандата и оправдания за това, че трябва да се свърши много работа и да се приемат 22 закона, никой от тях ненаписан и невходиран
в Народното събрание, са в общи линии димки в очите на хората.
Водещ: Проф. Христов, но поредно коалиционно правителство с тези партии вече възможно ли е, особено след онова пряко предаване от парламента на вътрешното заседание на „Демократична България“?
Румен Христов: Много се съмнявам. Там бяха направени характеристики на коалиционните партньори на „Демократична България“ от самата „Демократична България“ и от всичко, което беше казано, останаха разочаровани – това си е тяхна
работа, да не ги коментирам, и обидени, предполагам, че освен ИТН, и други политически формации. Коментираше се за парламентарното крило на ПП и другото крило, което било около Лена Бориславова. Пък Корнелия Нинова кое е трябвало да свърши, пък не свършила, но това са си техни вътрешнокоалиционни въпроси, нека да си решават самите те. Фактът, че се опитаха едва ли не да се изкарат жертви на това, че този запис изтече, едва ли не започна да ми заприличва цялата история на пародия на „Уотъргейт“ и на подслушването, за което се твърди, че републиканците в лицето на Никсън и на неговата администрация са направили в централата на Демократическата партия. Тук „Демократична България“ смята, че има външна намеса. Просто някой е забравил да изключи микрофона и камерите и откровенията им изтекоха онлайн по Дарик радио и по канала на Народното събрание. Но вижте, не се коментира съдържанието, което чухме вътре и коментарите, които чухме от това пряко излъчване, а това как това излъчване се е появило на бял свят. Интересно, но техен прочит.
Водещ: А какво е вашето отношение, отношението между ГЕРБ и СДС? Вие бихте ли си позволили такъв изказ на ваша вътрешнопартийна сбирка в СДС?
Румен Христов: Коментари винаги има, разбира се, предполагам, че във всички партии има неудовлетворени или доста по-доволни или недоволни. Но тук стана ясно, както казаха от „Има такъв народ“, че говорим за голямо лицемерие – по един начин се говори на срещи с тези партньори, по друг начин се говори без тях. Да, тези неща не са невъзможни да бъдат казани, но те трябва да се кажат в очите на партньорите. След като мислиш за тях по този начин, би било добре да бъдеш доблестен и да им го кажеш в очите, а не да го говориш зад гърба им. За мен това не е коректно, но пак казвам, това са си техни вътрешнокоалиционни проблеми. Нас това, което в случай, че ни е притеснило или имаме притеснения за него, сме го обсъждали открито с колегите от ПП ГЕРБ.
Смятам, че така е редно, а не зад гърба и не задкулисно.
Водещ: Как отчитате съвместната работа в този 47-и парламент?
Румен Христов: Добре. Мисля, че по всички основни теми бяхме единни, категорични като позиции. Имахме и някои нюанси, имахме и някои различни гласувания, но ние затова не сме една политическа формация, но те не са свързани с общата голяма цел на десницата в България, а именно Еврозоната, евроатлантическата ориентация, изпращането на оръжие за Украйна, дипломатите, изгонените руски дипломати и т.н. Големите теми бяха категорично подкрепени и от ГЕРБ, и от СДС, а някои вътрешнополитически, свързани най-вече с нашето виждане за икономиката и финансите на страната, имаха леки нюанси разлика. Примерно Данък „Добавена стойност“, нулевата ставка на ДДС за хляба, за който аз многократно съм казвал, че тя няма да доведе до намаляване на цената на хляба и това го виждаме в магазините. Всеки, който влезе в магазин, може да прецени дали е паднал с 20% хлябът, но пък хазната ще загуби тези приходи. Да, тези, които са в затруднено положение – за n-ти път го казвам, трябва да получат подкрепа, ние сме солидарно общество и трябва да бъдем солидарни с тези, които са в неравностойно положение или тези, които получават ниско възнаграждение и трудно се издържат. Но не всички. И затова смятам, че именно финансовата и икономическата политика беше атакувана, защото заради т.нар. социален вектор в лицето на БСП се изхарчиха много пари без някакъв ефект. Просто помощите не бяха таргетирани, не бяха насочени и ефектът от тях ще бъде много малък.
Водещ: Проф. Христов, вие сериозно, смятате ли, че БСП и законодателната програма за предстоящите 6 месеца от 79 точки ще се реализират?
Румен Христов: Не. Аз питам колко законопроекта внесе Министерски съвет за тези близо 7 месеца? Министерски съвет е този, който захранва основно Народното събрание със закони, защото те подпомагат изпълняването на политиките, които реализира изпълнителната власт. Там е капацитетът, там са големите работни групи, експерти и т.н. Вие знаете, че имаме министерства с по 1000 и повече души експертен потенциал, които могат да подготвят много по-задълбочено, много по-широко, много по-обхватно един законопроект, отколкото един народен представител или няколко народни представителя, макар и подкрепени с помощ на експерти. Потенциалът е в изпълнителната власт и неслучайно тя е органът, който захранва Народното събрание със законопроекти. Аз мисля, че има само няколко законопроекта за тези 7 месеца, внесени от
Министерски съвет, което е пълен провал. Но това е, толкова могат.
Водещ: Какви бяха най-големите дефицити на това управление?
Румен Христов: Дефицитите на управлението свеждам преди всичко с нежеланието да има диалог по нито една важна за обществото тема. Вие видяхте, че актуализацията на бюджета, внесена от финансовия министър Асен Петков, беше
прекроена изцяло от опозицията с благородната идея, с добрата идея този бюджет да бъде в подкрепа на българския бизнес и на българските граждани. В последствие тези промени, този бюджет, който бих нарекъл бюджет на опозицията, а не на управляващите, получи в по-голямата си част от гласуванията и двата малки бюджета, и големият почти единодушно, а някои от бюджетите бяха гласувани единодушно в парламента, което означава, че неща, които са добре обмислени, неща, в които са приети и предложенията на опозицията, когато те са добронамерени и разумни, а те в повечето случаи са такива, могат да бъдат подкрепени от едно широко мнозинство. Самоопределянето като самодостатъчни и самодостатъчност, беше голямата грешка, липсата на диалог и забавянето на много процеси, от там – появата на тези кризи, които ни сполетяха. Да, има криза, свързана и с инфлацията, която е характерна за Европа, но тук тя е двойна и тя е двойна, защото в самото начало, когато опозицията и най-вече ГЕРБ-СДС настоявахме за пълна компенсация на разликата между определената от КЕВР цена и пазарната цена, за да може да се предотврати начисляването по веригата на тази цена към услуги и стоки, те не се съгласиха с това нещо, инфлацията беше изтървана и сега много трудно ще бъде
овладяна.
Водещ: Проф. Христов, ако в четвъртък БСП предложи законодателна програма за следващите 6 месеца и потърси широка парламентарна подкрепа, каква би била вашата реакция?
Румен Христов: Ние сме категорични: 47-ят парламент изчерпва доверието, което му беше гласувано от българските граждани. Няма нищо страшно да се отиде на избори, още повече че мнозинството беше загубено в самата четворна коалиция. Извинявайте, но ако мнозинството, което имаха те, се беше задържало, опозицията няма как да свали това правителство. Не за пръв път се казва, ще го кажа и пред вас, че това е първото правителство в 32-годишната история на България, което губи вот на недоверие. Това означава, че самите те на могат да си осигурят мнозинство. Когато нямаш мнозинство, не можеш да управляваш. Това означава, че трябва да отидем на избори, да попитаме избирателите, те да кажат кои са предпочитаните от тях формации и вече изкуството на възможното в 48-я парламент е да се сглоби мнозинство, което да бъде стабилно и да гарантира едно по-дългосрочно управление на страната. Би било редно да бъде четири години, но дали ще бъде четири години, ще видим.
Водещ: Как ще отидете на тези избори, ще запазите ли коалицията ГЕРБ-СДС?
Румен Христов: Нямаме конкретен повод за 48-я парламент. Засега да. Коалицията беше успешна и по отношение на евроизборите, и по отношение на местните избори, и по отношение на парламентарните избори. Аз смятам, че като партии членки на Европейската народна партия, които успяха да намерят допирни точки и работихме добре
през тези няколко парламента, но с кратък живот – и 45-я, и 46-я, и 47-я, ни дават основание да продължим напред заедно и за 48-я парламент с надеждата да получим доста по-широка подкрепа от тази, която имахме в 47-я парламент.
Водещ: Еретично ли ви звучи идеята за мощно обединение вдясно, каквато вече се лансира от по-малките консервативни партии?
Румен Христов: Какво означава „мощно дясно обединение“ и какво ще включва това дясно обединение, освен ГЕРБ-СДС, „Гергьовден“ е при нас? Другите, които са с претенции за градска десница, са в „Демократична България“ – това са ДСБ, там са и „Зелените“, които по-скоро аз бих охарактеризирал като центристи и лявоцентристи, там е „Да, България“, която също е либерална формация и гравитира около центъра, дори вляво от центъра. Така че кое да бъде това широко дясно обединение и кой да влезе в него, аз не виждам. Да, има доста такива малки формации, които на изборите показват слаб резултат, да не казвам лош резултат и да не им давам оценки, но не знам това какво ще донесе. Не знам, мисля, че невинаги когато събираш 1 плюс 1 в политиката или пък 1 плюс 1, плюс 1, плюс 1, това ще направи четири или пет. На този етап не виждам такива формации, които биха могли да допринесат значително за подобряване резултата на ГЕРБ-СДС на предстоящите избори. Но няма проблем да се мисли и в тая посока и да се разговаря в тая посока.
Водещ: А как гледате на другата идея – със сигурност сте я чували, тя беше лансирана от
немалко социолози и анализатори – за евроатлантическо парламентарно мнозинство?
Може би след изборите – сега тук вече историята е приключила, но в 48-я парламент?
Румен Христов: Това ще бъде едно от задължителните условия, ако искаме да имаме
бъдещо развитие на България по посока НАТО и Европейския съюз. Аз очаквам – всъщност не аз, а всички социолози и цяла България така е настроена, да има два блока в следващия парламент, 48-я парламент: тези, които са с изявена, ярка евроатлантическа ориентация, и тези, които са евроазиатски настроени и проруски настроени. Ако не се потърси сформиране на мнозинство в евроатлантическия блок от евроатлантическите
формации, които ще бъдат в парламента, това означава, че ще продължим в грешната посока. Тук
основните противоречия на този етап или неразбирателства е между „Продължаваме
промяната“ и ГЕРБ. И двата политически субекта сигурно ще имат много сериозно присъствие в парламента. От ГЕРБ-СДС очаквам да сме доста по-напред от „Продължаваме промяната“, но така или иначе, ако се извадят те или ГЕРБ, трябва да се
посегне, за да се постигне мнозинство, към формация, която е в другото поле, както се
случи и сега. Е, не става, не можеш да обединяваш идеологически крайно противоположни формации, каквито бяха примерно „Демократична България“ и БСП. Същото ще се случи със следващия опит да се игнорират съидейници и политически формации, които глобално гледат в една посока, заради лична неприязън и омраза, която се демонстрира и която за мен е непонятна.
Водещ: Как може да се преодолее тази лична неприязън, която през годините, в най-новата ни история изигра немалко лоши шеги, лоши номера на десницата?
Румен Христов: Ами, това не е лесно, но ако говорим само за последния парламент, за 47-
я парламент, самите избори, самият резултат и самата цялостна политика, която провеждаха колегите от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ като по-близки като идеи, насоченост, бяха политики на омразата. Върху омразата се градеше цялостната политика, а не върху градивното, не върху това по какъв начин ще осигурим по-евтина електроенергия на българските граждани, на българските предприятия, как ще
увеличим доходите на българските граждани, как ще увеличим производителността на труда, какво правим с доставките на газ, какво правим с износа на нашата продукция, която в голяма степен се е увеличила, но основно за сметка на оръжейната ни индустрия, електроенергията и горивата, които изнасяме, а като цяло производството много-много
не се е увеличило. Та тези въпроси, които засягат всеки български гражданин и които имат категорично дясна и лява политика за решаването на тези проблеми, които стоят пред България – дясна, проевропейска, прореформаторска политика и онази политика на социалното подпомагане, на социалните разходи, която да, в условията на криза е оправдана, но тя трябва да бъде много премерена и много целенасочена.
Цоня Събчева