– Г-н Христов, СДС навършва 31 години. Той даде на България двама президенти, двама премиери, едно от най-успешните управления в периода 1997-2001 г. Но днес СДС го няма в рейтингите на партиите, впечатлението е, че го няма и в политическия живот. Кога изчезна магията на трите букви и защо?
– СДС се промени много, което е разбираемо, предвид 31-годишната ни история. Това е партията, която промени България. Както всичко в живота се променя, така Съюзът на демократичните сили също е различен. Магията на трите букви не е изчезнала. Доказателство за това са резултатите, постигнати от СДС на евроизборите, където след много години имаме евродепутат – знаковото лице на СДС Александър Йорданов. На местните избори преди една година гласовете, получени от СДС са над 100 000, което ни осигури над 160 съветници, 10 кметове на общини, в това число Монтана, Видин и Карлово. Благодарение на добрия си резултат СДС има 10 председатели на общински съвети. Да, това не е подкрепата, която СДС получаваше преди години, но реалността е такава. Да не забравяме, че бяха хвърлени много усилия за унищожаването на партията и въпреки това СДС още го има.
– Каузите на СДС от 90-те години са реализирани – частна собственост, плурализъм, ЕС, НАТО… И май дотук. Има ли нова кауза СДС днес, в какво се изразява синята идея?
– Новата ни кауза е европейски граждани с европейски доходи, но изисква много политики в тази насока, включително приемането на България в Еврозоната, за което ние, от СДС, сме били винаги най-настоятелни и най-последователни през годините. СДС не си представя увеличаването на доходите като БСП – с раздаване на пари на калпак, а вследствие на повишения ръст на икономиката и увеличаване на БВП. Това е десният път.
– За 31 години СДС смени повече от 10 лидери и се разцепи сигурно толкова пъти. Остана ли някой от тези лидери седесар? Това текучество не се ли отрази пагубно на партията?
– Разбира се, че се отрази, защото всеки, който напускаше СДС, отнемаше от неговата сила. Тон даде дългогодишният председател на партията и премиер от СДС Иван Костов. Той създаде ДСБ с идеята да отнеме енергията на СДС, но стана друго. В момента СДС стои като самостоятелна партия много по-добре от ДСБ, които станаха присъдружна организация и подчинен партньор на „Да, България“. Дълбоко уважавани в СДС знакови фигури като Петър Стоянов и Филип Димитров останаха седесари и не се отрекоха от партията.
– Вие бяхте много активен в преговорите между Реформаторския блок и ГЕРБ за съставяне на второ правителство в предишния парламент. Имаше мнозинство от 140 депутати, защо се провали тази идея? Кой е виновен – ГЕРБ или реформаторите? А персонално?
– И днес не мога да кажа какво точно попречи. Очевидно има неща, за които нямаме достатъчно информация.
– Какво печели и какво губи СДС от коалицията с ГЕРБ? Докъде стигнаха разговорите за съвместно явяване на парламентарните избори догодина? А защо не и на президентските?
– Идеята за съвместно явяване беше обсъдена на конгреса на ЕНП в Хелзинки през 2018 г. , като няма да скрия, че тя бе подсказана от тогавашния председател на ЕНП Жозеф Дол. Целта беше да се консолидира десният вот за евроизборите, за да може ЕНП да получи по-голямо представителство. Вече имахме горчивия опит от разделението в десницата, когато над 300 хил. десни гласа не намериха своето представителство в 44-тия парламент. Съвместното ни явяване на евроизборите беше успешно, впоследствие на местните избори имахме на много места коалиции с ГЕРБ и там добрите резултати са видни, като ми се иска да откроя София, където смело мога да заявя, че благодарение на гласовете на СДС имаме отново десен кмет. Непонятна за мен остава колаборацията на Демократична България, претендираща за дясна формация, с БСП при избора на районни кметове и подкрепата им на втория тур за ярката фигура на БСП Мая Манолова.За парламентарните избори имаме принципно съгласие за съвместно явяване. Разбира се, трябва да се извърви пътя до подписването на политическо споразумение. До президентските избори има доста време, нека първо да минат парламентарните, в момента сме фокусирани върху тях.
– Какви са отношенията ви с ДСБ? Има ли хора или организации в тази партия, недоволни от немислимата коалиция Радан Кънев-Елена Йончева и има ли завърнали се в партията-майка СДС?
– Действително, от партиите в дясно най-близка до нас е ДСБ, най-малкото, защото те произлязоха от СДС. За съжаление при воденето на преговори за съвместно явяване на европейските избори не успяхме да постигнем съгласие, но искам дебело да подчертая, че не по наша вина. Предполагам, че на много хора в ДСБ им е болно, че партията им е готова да работи с леви формации, включително и с основния опонент на десницата БСП/БКП, но в никакъв случай ръководството й не допуска общи действия с най-голямата партия, членка на ЕНП – ГЕРБ.
– В една сграда сте с НФСБ на Валери Симеонов. Срещате ли се, говорите ли си за някаква мегакоалиция срещу БСП, Мая Манолова, Слави Трифонов, Демократична България, каквато се очертава?
– Рядко се засичаме, но отношенията ни са абсолютно коректни като съседи – както с тях, така и с „Воля“. Очевидно е, че за следващото управление има два варианта – или около ГЕРБ, или около БСП. В зависимост от разпределението на мандатите ще стане ясно и какво ще бъде управлението на България. Не може да се сформира правителство без една от двете големи партии. Въпрос на избор е дали ще бъде подкрепено ляво управление с БСП, или дясно с ГЕРБ. Други варианти няма. Малките формации и новите играчи не могат да направят мнозинство.
– Някак си самотни в пространството стоят земеделците на Петя Ставрева и Николай Ненчев. Ще се опитате ли да ги привлечете поне някои от тях?
– Аз съм председател на СДС и политиките, които водя, са свързани с реализацията на партията. Ако ме питате дали стои на дневен ред коалиция между СДС и тях, на този етап – не.
– Къде ще се позиционира според вас партията на Цветанов – към вас или към Демократична България?
– До този момент не сме имали контакт с партията на г-н Цветанов. А за отношенията им с Демократична България би било редно да питате тях.
– Оценката ви за Бюджет 2021?
– Ако трябва да го определя, може би е възможният или ситуационният бюджет, но във всеки случай не десен. Ще има около 10 млрд. лева, от които за бизнеса отиват само 500 млн. лева.. Ситуацията не позволява може би да бъде истински десен бюджет. Това е възможното към този момент. Разбира се, винаги може да бъде критикуван. И ние имаме няколко забележки от СДС, но така или иначе това е рамката, върху която трябва да обсъждаме проектобюджет 2021 г. Аз с огромно задоволство миналата година коментирах балансирания бюджет, който беше внесен за пръв път от толкова много години от управляващите. Тоест, приходите бяха равни на разходите. Но за съжаление, с навлизане на кризата всички тези очаквания се изпариха. И като говорим за голямо харчене, то започна още през тази година. Появиха се неочаквани нужди както с решаване на ковид кризата, така и с подпомагане на тези, които са най-засегнати, и гражданите, и фирмите. И то ще продължава и в 2021 година.
Интервю на Тодор Токин, anteni.bg