Възможно ли е да се реализира третият мандат, който президентът ще връчи в понеделник, кой ще се заеме с големите приоритети на България и дали това може да е техническо или експертно правителство Tribune.bg разговаря с председателя на СДС Румен Христов.
Г-н Христов, като опитен политик смятате, че третият мандат няма да се реализира, какви са предпоставките да правите тази прогноза?
Опитът, който ние от СДС имаме през тези 33 години, показва, че когато в правителството не участва първата политическа формация, правителствата трудно се случват или не се случват.
Погледнато исторически на въпроса, имаме правителство с третия мандат – това на проф. Беров. Не искам да коментирам какво свърши, но разочарованието беше много голямо. Още едно правителство с третия мандат, в което не участваше първата политическа сила, бе това на Орешарски, което изкара една година.
Ако искаш да има стабилно правителство, ако искаш да има правителство с перспектива, което да работи по важните теми, не може да пренебрегнеш първата политическа формация. В този смисъл видяхме какво се случи с втория мандат. Аз съм много скептичен за третия без значение на кого ще бъде даден той.
При втория мандат се изведоха пет приоритета, но те не обединиха политическите формации?!
Да, така е. Първите големи пет приоритета биха могли да бъдат решавани не от техническо, не от експертно правителство, а от правителство с дълъг хоризонт. Истината е, че в момента основните проблеми пред нашето общество са инфлацията, рязкото повишаване на цените на хранителните продукти и запазване доходите на българските граждани. Що се касае до Шенген, еврозоната, които са много важни, наистина, и аз съжалявам, че не могат да бъдат подкрепяни така, както трябва, необходимо е едно много стабилно правителство с хоризонт 4 години. С хоризонт 4 месеца няма да стане. В този смисъл съвсем логично е да отидем и да попитаме избирателите, и да търсим възможности за следващия парламент. Иначе е хубаво да има правителство. Хубаво е. Ще стане ли – може би, но надали! По скоро съм скептичен!
Не загубихме ли време? Ако не се бавеха мандатите, в началото на януари, когато имаше пролетни температури, можеше да се питат избирателите?!
От гледна точка на правителство с дълъг хоризонт сте права. Истината, обаче, е, че този парламент беше много ползотворен. Предвид на това, че нямаше ярко изразена опозиция и ярко изразено мнозинство, се приеха много закони, като се търсеха тези, които са безконфликтни. Това, което е приело настоящето Народно събрание по справка на колеги юристи, са повече приети закони, отколкото предишните три парламента, при все, че имахме и редовно правителство. Българската конституция е така устроена – тя не оставя вакум по отношение на правителството. Няма вакум. Но когато имаме чести предсрочни избори, ние нямаме парламент. Ако проследим последните две години, ще видим, че година сме без парламент. А парламентът е много важен от гледна точка на приемането на законите, които касаят и Плана за възстановяване и устойчивост. Да, временното правителство може да разработи законите, но те трябва да бъдат приети от парламента. Когато няма парламент, това не може да се случи.
В този смисъл малкото забавяне на мандатите и даване на възможност парламентът да работи от страна на президента, за когото не съм гласувал, той не е от моята политическа формация, беше опит да се търси някакво съгласие. И още нещо, когато вземеш крайни позиции, е хубаво да обмислиш това. Не може първо да кажеш – ние бламираме първата политическа сила, имам предвид колегите в парламента, и когато трябва да подкрепиш ГЕРБ това е абсурдно и невъзможно, а когато дойде време за подкрепа от страна на ГЕРБ – това е възможно. Т.е когато подкрепят нас е хубаво, а когато трябва да подкрепяме – е лошо.