Водещ: Въпросът към моя събеседник е изключително кратък, но актуален: какво следва
след вота и падането на правителството? Задавам го на проф. Румен Христов, лидер на СДС и заместник председател на ПГ на коалицията ГЕРБ-СДС. Защо управляващата коалиция не можа да се разбере, проф. Христов? Ето, вече още един от нейните членове от лидерския екип – Корнелия Нинова, заявява, че правителството падна заради пари и постове. „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ не са се разбрали, според нея. Какво става? Започнаха ли да се раздават вътрешнокоалиционни ритници, и то ден след вота?
Румен Христов: Тези ритници започнаха седмици преди това. Истината е, че това правителство успя да се скара, ако мога да ползвам този глагол, с почти всички прослойки. Вие знаете, че когато беше изработена актуализацията на републиканския бюджет, както и на бюджетите за ДОО и НЗОК, и бяха направени срещи с работодателските организации, нито една от тях не беше доволна и не подкрепи, и не даде положително становище, защото имаха много несъгласия, много предложения и се надяват те да бъдат променени между първо и второ четене. Нито някой от двата синдиката, нито пък други организации, които имат отношение към този бюджет не го приеха. Да не говорим, че беше нагнетено голямо напрежение между управляващи и опозиция. Да, опозицията критикува, но това е
основната нейна роля, в крайна сметка имаше и продължава да има важни теми за обществото, които искаха консенсус, разговори, общи действия, общи посоки, общи послания, защото не всичко може да се реши само от едно мнозинство, пък то в случая не
беше много солидно. Действително е трудно в четворна коалиция да се работи, но те бяха диаметрално противоположни формации. Какво правят вътре заедно тъмносини с червени? Диаметрално противоположни като визии, като програми, като политики. И все пак, след падането на правителството има за нас от СДС една много добра новина – че БСП вече не е на власт. БСП винаги когато е управлявала – нека да говорим само за прехода, са се случвали катаклизми в България, винаги нещата, свързани с финансовата и бюджетна стабилност, са били пагубни в определени случаи, а друг път – много тежки за България. Така че падането на това правителство, в което присъстваше БСП, е добра новина за българската демокрация.
Водещ: А от падането на това правителство има ли лоша новина?
Румен Христов: Лошата новина е, че ние в продължение на една година ще правим –
говоря за една не календарна година, говоря за една година като месеци, ще направим четвърти избор. Освен това ние сме в икономическа криза, виждаме галопираща инфлация. Действително излязохме трудно от КОВИД кризата, която обхвана целия свят.
Съвсем близко до нас, на няколкостотин километра се води пълномащабна война от агресора Русия спрямо независима Украйна. И много неща, които може би не предполагаха отиване на избори, но след като не могат да постигнат съгласие, те самите и
един техен коалиционен до вчера партньор гласува за вота на недоверие, нормално и логично е правителството да падне. Това е обичайна практика, не само в България, а и във всички държави с парламентарна система, така че няма какво да се коментира, абсолютно. Внесен вот на недоверие, проведени дебати, гласуване и падане на правителството съвсем легитимно и нормално. Между впрочем, България през новата си
история има десетки такива вотове на недоверие. Това беше първият вот на недоверие, който беше спечелен от опозицията. Вие и вашите слушатели си дайте сметка, какво са успели да направят те, за да мине вот на недоверие.
Водещ: Какво обаче оставя кабинетът „Петков“? Какво завещава, какво му е наследството – и политическо, и управленско?
Румен Христов: Кабинетът „Петков“ в политически план оставя твърде голямо и ненужно противопоставяне. Спомнете си само ареста на лидера на най-голямата опозиционна формация. По принцип да арестуваш лидера на опозицията е изключителна грешка. Това доведе до ескалация на напрежението от една страна, от друга страна – до мобилизация на опозицията, първо. Второ, липсата на какъвто и да е диалог по важни предложения – ние сме се старали да бъдем абсолютно конструктивни и по отношение на цените на електроенергията, които трябваше да бъдат овладени още в самото начало, и да не се помпа тази инфлация, и по отношение на други важни за икономиката и за развитието на страната ни въпроси, но нямаше никаква чуваемост. По принцип упреците бяха: „Вие сте мафия, вие сте корумпирани, вие сте крадливи“. Ако има такива, ние сме за това, те да бъдат наказани. Има съдебна система в България, има прокуратура, има следствие, има съд. Не минаха през това и само се сочи от трибуната и като на Лайпцигския процес, раздават неоснователни обвинения.
Водещ: Актуализацията на бюджета – вицепремиерът в оставка Нинова се тревожи, че
ако тази актуализация не мине, най-малкото пенсионерите ще останат без пенсии. Така ли е в действителност? Толкова ли е фатално и какво трябва от актуализацията всъщност да се приеме?
Румен Христов: Уважаема г-жо Събчева, това не е вярно. Няма да останат без пенсии, но няма да получат актуализацията, за която се говореше и която е заложена в този проектобюджет. Днес на председателски съвет по тази причина не се състоя и заседанието на парламента. Ние повдигнахме въпроса, че дневният ред на обществото е различен от дневния ред на доскоро управляващите. Те отново на инат вкараха като първа точка избора на председател на парламент. Първо, дните на този парламент са преброени. Второ, срокът за избор на нов председател е 14-дневен и от свалянето на уважавания от мен г-н Минчев – наистина го уважавам този млад и способен човек и колега, минаха само половината от дните. Предстоеше много важно решение и то все още предстои, по отношение старта на преговори между Европейския съюз и Северна Македония и Албания. Предстои приемането на бюджета. И ние казахме, че по всички тези теми – и по отношение на бюджетите от НЗОК до републикански бюджет, и по отношение на старта на преговори за Северна Македония и Албания, и по отношение на онези законопроекти на онези закони, които трябва да бъдат приети като чисто нови или изменени, за да може да стартира усвояването на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, ще бъдем в пленарна зала, ще бъдем конструктивни и ще ги подкрепим. Имаме много резерви по отношение на бюджета, но както и колегата и лидер на ГЕРБ днес каза, ако не можем да се разберем, приемаме техния според нас лош бюджет, но въпросът е да има актуализация на бюджета, да не оставяме хората без пенсии, да не оставяме бизнеса без компенсации и да вървим напред, пък следващото редовно правителство ще мисли по какъв начин ще се опита да балансира този бюджет.
Водещ: Какви са рисковете от тази вече може да се каже парламентарна криза? Какво опасно може да се случи за страната без работещ парламент?
Румен Христов: В новата история не само в България, и на други места, аз казах, че това е
обичайна практика. Вижте, 47-ото Народно събрание скоро ще бъде разпуснато, то е ясно. То продължава да действа до избор на 48-мо Народно събрание. Ерго, ако има нужда спешно да бъде взето решение, председателят на парламента може да свика, независимо че то е разпуснато, извънредно заседание на парламента и нещо, което е изключително важно и трябва да получи подкрепа от българския парламент, ще се случи. Нищо няма да се случи толкова фатално за двата месеца, в които няма да има парламент, защото по Конституция президентът, разпускайки Народното събрание, в същия указ насрочва избори за ново Народно събрание не по-късно от два месеца от датата на разпускането на Народното събрание. Т.е. ние ще бъдем без действащ парламент два месеца, нищо фатално няма да се случи. Това е една демократична процедура, многократно е използвана в България и при редовни избори, и при предсрочни избори, така че няма какво да се притесняваме. Да, добре беше да има работещ парламент, но нима сега, като имахме работещ парламент, ние видяхме една сериозна законодателна програма? В общи
линии ние по един-два закона сме приели на месец. Къде са тези 22 закона, които касаят Плана за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз? Защо те не са подготвени? Те не само не са внесени, не само не са подготвени – те не са започнати да се работят. Законодателната програма на този парламент беше нулева. Имаше поредица от изслушвания, защото друго нямаше какво да се върши в парламента. А Министерският съвет, който е основният двигател на законодателната дейност с цел управлението на страната, го нямаше никакъв. Извинявам се за израза, но наистина го нямаше.
Водещ: От СДС обявихте, че ще подкрепите френското предложение за вдигане на българското вето за начало на разговорите за еврочленство на Северна Македония. Но след поредното драматично заседание на Външната комисия стана ясно, че всъщност премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски е отхвърлил вече френското
предложение, защото то било неприемливо, исторически искания не можело да бъдат част от преговорната рамка и това до голяма степен обезсмисли цялата драма, която продължи последните седмици по темата, че даже залегна в аргументите на „Има такъв народ“ за излизане от коалицията. Какво се обърка, какво не разбрахме?
Румен Христов: Истината е следната: френското предложение беше възможно най-доброто, което можехме да получим като рамка за начало на преговори от страна на Северна Македония и Албания и по-скоро на Северна Македония. Да, разбира се, би било добре да има още по-големи гаранции за българската страна, но не всичко във външната политика може да бъде постигнато толкова лесно. Това беше едно балансирано и добро за България решение. И от тая гледна точка, ние бяхме длъжни да покажем на нашите партньори и на нашите братя от Северна Македония, че сме добронамерени да подкрепим това предложение, да го дискутираме, да го разясним на българските граждани, да го внесем в парламента, да го внесе Министерският съвет в парламента и днес министър-
председателят, независимо от това, че той вече е свален и е в оставка, да сложи на масата една обща българска позиция, която се обединява, зад която са се обединили преобладаващата част, защото аз съм сигурен, че нямаше да бъде подкрепен единодушно
от парламента този вариант на Френското председателство. Но това беше стъпката в правилна посока – ние да сме си свършили работата, ние да не сме пречка за начало на преговорите. Там има немалки гаранции за България, които можеха да бъдат засилени в протоколите, които предстоеше да бъдат подписани, и македонската страна трябваше
тогава да обяснява, защо не приема, както и сега се получава, не приема, не го харесва това предложение. Това си е техен проблем. В крайна сметка, те искат да влязат в Европейския съюз и те трябва да направят също компромиси, както правим и ние.
Водещ: И сега отново да се върнем към парламентарната тема и към най-вече политическата рулетка. Допускам, че от понеделник тя ще бъде на ход. Възможно ли е, имате ли готовност да подкрепите, да работите във вашата парламентарна група на коалицията ГЕРБ-СДС за някакво правителство, например експертно, в рамките на този парламент? И ако да – с чий мандат?
Румен Христов: Настроението в парламента и изострянето на взаимоотношенията между досега управляващите и досегашната опозиция са толкова обтегнати, че аз не виждам, по какъв начин бихме могли да намерим преодоляване на тези различия, да седнем на една маса и да ги решим – първо. Второ, ако такова нещо наистина се иска, то се предлагат важни теми, слагат се на масата важни теми за обществото, слагат се срокове, предлагат
се хора, които биха могли да изпълнят тази програма. Нищо такова не виждаме. Казва се:
„Ние отново предлагаме досегашния кабинет“, най-общо казано. А между впрочем, то и досегашната коалиция, досегашният кабинет нямаше програма, камо ли да говорим тепърва за нова програма, която трябва да следва едно програмно, едно експертно или там не знам какво правителство. Не, не виждам такава възможност, в която и много се съмнявам. Ако „Продължаваме промяната“ успеят да намерят подкрепа, то ще си бъде правителство, каквото беше досегашното, без промени, без програма, без някакви ясни хоризонти, но много се съмнявам, че това ще се случи. След това отиваме при завъртане
на рулетката на втората политическа формация ГЕРБ-СДС. Ние заявихме, че ще върнем мандата. Ние винаги сме смятали, че първата политическа сила трябва да участва в управлението на страната, защото е получила най-голямо доверие. Това важи, между другото, и при избор на председател на парламента. По принцип председател на парламента би следвало да бъде от най-голямата парламентарна група, но това не се спазва. Но ние имаме традиции, уважаваме демократичната традиция в България и смятаме, че първата политическа сила при всички положения трябва да участва в управлението. А за третия вариант вече президентът е на ход. Той ще реши коя да бъде
политическата формация, която да получи мандат за опит за съставяне на правителство. Но смятам, че този парламент е изчерпан. Не бива тази агония да продължава и най-добрият вариант е да отидем на избори. И се чудя, защо след като обясняват, как в България всичко е много точно, всичко в икономиката върви много добре, едва ли не всичко е цветя и рози, защо се страхуват да отидем на избори. Ако това е така, те ще получат по-добър резултат и ще бъдат примерно привилегировани да имат тройна, а не четворна коалиция, ако всичко е наред и ако всичко е добре.
Водещ: Задавате реторичен въпрос, проф. Христов, очевидно не е.
Румен Христов: Очевидно не е, да. И това го виждат българските граждани. Виждат го, когато отидат на бензиностанцията и заредят за 3,50 лева гориво. Виждат го, когато влязат в магазините и видят, че инфлацията за основните хранителни продукти гони 30-40%. Виждат го, когато си плащат сметките за ток. Виждат го, когато получават своите пенсии, своите заплати, че не стигат да покрият злободневните им разходи. И изобщо българинът тоя път със сигурност ще гласува според мен не идеологически, а през хладилника си, защото вече нещата наистина са тежки. Обясненията, че инфлацията е привнесена, аз не ге приемам. Да, в целия свят и в Европейския съюз има инфлация, но тя там е около 8%, а в България е около 16%. А най-вероятно, ако бяха продължили да управляват, до края на годината щеше да стане 25-30% и щяхме да бъдем принудени да направим още една актуализация на актуализацията на бюджета.
Водещ: Проф. Христов, винаги когато през последните години се стигне до остра политическа криза, изплува името на Петър Стоянов, на бившия президент. Сега пак се чуват гласове – не би ли било добре той да бъде издигнат за министър-председател, като се знае каква консенсусна фигура е. Въпросът е: с чий мандат, кой ще го издигне и вие ще го подкрепите ли? И доколко има реализъм в тази идея?
Румен Христов: Аз лично го чух днес в едно студио, в което бях, сега го чувам за втори път от вас, иначе от никъде другаде не съм го чувал. Г-н Стоянов е една знакова фигура на СДС, един изключително добър президент. Бил съм в неговия екип, знам неговите способности. Да, той би се справил. Въпросът е, дали бихме могли да постигнем такъв
консенсус, да предложим една равноотдалечена фигура, която да преведе България в тези трудни моменти. По-скоро смятам, че напрежението между политическите формации в парламента е такова, че няма да постигнем консенсус дори за такава безспорна фигура, каквато е г-н Петър Стоянов.
Водещ: Толкова ли е зле всичко?
Румен Христов: Ами да. То започна от първия ден, тези постоянни заплахи, обвинения неоснователни. Да, когато имаш нещо, просто го представи на съдебните власти. Този, който си е позволил да наруши законите, да си понесе отговорността – аз съм категорично за това нещо, и партньорите ми от ГЕРБ са за това нещо. Но само да се хвърлят така
обвинения в празното пространство, няма да стане. Видяхте, какво се случва по отношение на нашата позиция, нашето снишаване по отношение на помощта, която трябваше да бъде оказана, военната помощ на Украйна, заради БСП. Изобщо, за да запазим коалицията, се изпокарахме с всички останали и се взривиха всички мостове. И сега много трудно може да се постигне нещо. Аз се моля да сме достатъчно благоразумни и мъдри, за да може да подкрепим, ако се внесе това предложение за Северна Македония, за което коментирахме, бюджетите, трите бюджета – двата малки и единия голям, и законопроектите и законите, които трябва да бъдат променени или внесени, за Плана за
възстановяване и устойчивост. Всичко останало, всички опити за някакви екзотични закони, промени и тем-подобни няма да срещнат одобрение или от едната половина на парламента, или от другата половина на парламента. И в тоя смисъл, наистина е добре да приключи този парламент, работейки много активно по няколко направления, които са част от дневния ред на обществото, да отидем на избори, и в новия парламент вече да се търсят управленските решения. Ама щял да бъде раздробен парламентът – българският парламент е бил раздробен и в други ситуации. 42-ят парламент, в който като народен представител от Реформаторския блок участвах, бяха осем формации. Сега сме седем, така че това не е нещо ново. В крайна сметка ще се търси ново преформатиране на тезите, които трябва да бъдат защитени в новия парламент, и нека българските граждани да посочат кой е предпочитаният от тях
да управлява България.
Цоня Събчева