Наричаме го Светиня, Икона, Апостола на свободата, Дякона.
Цитираме думите му, прекланяме се пред делото му. А дали осъзнаваме, че с всеки изминал ден се отдалечаваме от неговите завети?
Разбираме ли, че „чистата и свята република“ е все повече мираж, отколкото реалност?
Задаваме ли си въпроса, ако Дякона беше сега сред нас, щеше ли да се примири със съдбата на България?
Осъзнаваме ли, че разединението и ниските политически страсти оскверняват саможертвата на Левски?
Днес отново ще го почетем с венци, силни думи и заря.
Но кога ще започнем наистина да вървим по стъпките му и да изпълняваме заветите му?
Народе?!?