ПОЗИЦИЯ НА СДС
Днес се навършват 30 години от първите демократични избори в България след 45 години тоталитарен режим.
Те бяха най-важните в най-новата ни история, защото от тях зависеше по кой коловоз ще тръгне държавата.
Единият беше този, по който минаха повечето бивши комунистически страни от Източния блок. Те заложиха на изхвърляне на компартиите от властта, бърза демократизацията, мащабни икономически реформи, пазарна икономика, ускорено раздържавяване и привличане на чужди инвеститори. За съжаление България тръгна по другия коловоз – допусна отново на върха мимикриралата БКП, която се превърна в БСП. Тя промени името си, но не и същността си. Последваха няколко изгубени години на политически лутания, кризи, протести, които попречиха на България да тръгне с летящ старт към истинска промяна и демокрация.
Скрити под чадъра на партията-майка, неразградените структури на Държавна сигурност изплетоха като сръчни паяци своите мрежи, в които българската икономика, а и политика, се мятат и до днес. Те изпълниха завета на Тодор Живков, който няколко дни преди да бъде свален от власт беше заявил, че e време БКП да превърне политическата си власт в икономическа!
Като изключим краткото управление на синьото правителство на Филип Димитров, 7-те години, след изборите на 10 юни 1990 г., бяха пропилени за демокрацията. Този факт услужливо се пропуска от критиците на СДС, които сочат с пръст и казват: „Вие не се справихте, вие излъгахте хората!“. Услужливо забравят, че България преживя Луканова зима, Берово правителство, Виденова катастрофа, зърнена криза, жестока инфлация. И след всичко това, правителството на СДС все пак успя само за 4 години да изправи на крака държавата и да извоюва влизането й в НАТО и ЕС! И повечето от тези критици са част от социалистическите правителства, забавили България в нейното развитие, довели до погроми и кризи. През януари 1997 г. те страхливо се криеха в българския парламент, докато отвън хората искаха справедливост и възмездие за съсипването на държавата. А сега някои от тях отново са народни представители и раздават присъди, вместо да се срамуват от управленското си фиаско!
СДС също допусна грешки и носи своя кръст и до днес. Но никога не сгреши в най-важното – накъде да върви България. Не отстъпи от основните си принципи и продължава да ги отстоява. Не загуби най-верните си привърженици, въпреки многократните разцепления и опити да бъде унищожен!
30 години след 10 юни 1990 г. нашата равносметка е, че СДС изпълни най-важната си мисия – България стана модерна европейска държава, член на НАТО и ЕС. И ще продължаваме да отстояваме пълната й интеграция – влизане в Еврозоната и Шенген.
Следващата значима кауза, по която работи СДС, е в близките години доходите на българите да се доближат значително до европейските.