Как се справят досега здравните власти у нас с пандемията. И по-специално как стои въпросът на територията на столицата София. Търсим отговор на този въпрос от д-р Антон Койчев. Той споделя вижданията си за равнището на общинското здравеопазване и предизвикателствата пред него. А също и защо българинът е толкова лековерен и лесно попада под влияние на конспиративни теории?
– Д-р Койчев, навлизаме плавно в Трета вълна на КОВИД-пандемията. Досега правителството съумяваше успешно да управлява всички аспекти на тази криза. В България не се стигна до ужасяващи картини, каквито видяхме в Италия, САЩ, Бразилия, а сега и в Португалия. Според вас трябва ли да се промени стратегията, или не?
– Стратегията е правилна, добре разчетена, отчитаща наличните ресурси и капацитет на здравната система. Резултатите до момента показват като цяло, че усилията на здравните власти и правителството дадоха до момента добър резултат. Независимо от някои моментни колебания, породени както от хода на самата пандемия, така и от организационни и логистични проблеми, епидемичната ситуация е под контрол. Трябва да сме наясно, че ни предстои да преодоляваме още сериозни предизвикателства, свързани с пандемията. Те са както пред здравната система, така и пред цялото ни общество.
– Вие сте председател на Комисията по здравеопазване и социална политика в Столичния общински съвет. Кои предложения на вашата комисия се приложиха на практика? Какъв беше ефектът от тях по отношение на управлението на болниците, заболяваемостта, икономическите показатели в София?
– През изминалата година продължи финансирането на общинските лечебни заведения за болнична помощ, като се финансираха дейности извън обхвата на ЗЗО и здравноосигурителните фондове. Това осигури финансовата стабилност на общинската болнична система. Обезпечаването на базовите здравни грижи на гражданите на София е устойчив приоритет, както на кмета, така и на управляващото мнозинство в СОС. В условията на пандемия, поради обективни причини, намаля броят на пациентите, особено на хронично болните, но това не попречи на лечебните заведения да функционират със същия кадрови потенциал. СОС със свое решение прие Програма за осигуряване на финансов ресурс до един милион лева под формата на целеви заеми за заплащане възнагражденията на персонала в общинските лечебни заведения за извънболнична помощ. В тежката епидемична ситуация, когато приходите от НЗОК за извършена дейност значително намаляха, тази програма помогна на лечебните заведения да продължат да оказват качествена медицинска помощ на нуждаещите се, хронично болните и хора с повишен здравен риск.
– Справя ли се общинското здравеопазване в новата ситуация – с неконтролируемата поява на нови щамове на заразата?
– Да. До момента общинската здравна система се справя много добре. Трябва да отчетем факта, че тя е неразделна част от националното здравеопазване. Столична община и лично кметът активно участват в процеса по овладяване на заболеваемостта на територията на столицата. Това участие е не само на институционално ниво, но и като лична ангажираност. Медицинските екипи от общинските лечебни заведения, съвместно с екипите от дирекция „Аварийна помощ и превенция“ дежурят в мобилните ваксинационни кабинети, както и във ваксинационния център пред РЗИ. От 20.01.2021 г. до момента тези екипи ваксинират целевите групи от отделните фази на ваксинационния план и ще продължат да го правят и през следващите месеци. Навременно разкритите Ковид зони в общинските ДКЦ-та помогнаха в най-трудния момент на епидемията в края на ноември и началото на декември, като намалиха значително натоварването на големите държавни болнични структури.
– Не се ли налага реформа в общинските здравни структури – ДКЦ, болници, центрове…?
– Пандемията от КОВИД-19 е предизвикателство за цялата здравна система на Република България. Общинското здравеопазване не е изолиран случай. Обстановката налага да правим анализи и да бъдем гъвкави, относно преструктуриране на общинските лечебни заведения. Много важни ще бъдат изводите след отминаване на пандемията и последващият анализ на силните и слабите страни, които са се проявили през това време. Едва след това ще се набележи план за действие за преструктуриране, укрепване и надграждане на общинската здравна система там, където е нужно. Тук е мястото да отбележим, че до момента тя не е показала съществени слабости или пропуски и да благодарим за усилията и професионализма на всички здравни специалисти, които бяха и продължават да са ангажирани в борбата с епидемията.
– Предстои да приемете бюджета на София – рекорден е, а има ли достатъчно пари за здравеопазване? За какво?
– Политиката на Столична община е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диогностиката и лечение на заболяванията и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Бюджет 2021 е балансиран. В него е предвидено да продължи финансирането на общинските лечебни заведения. За гарантиране здравето на персонала в училищата, пряко свързан с учебния процес, Столична община прие програмата „Скринингово изследване за КОВИД-19 чрез антигенен тест на персонала в образователните институции – училища на територията на Столична община“. През 2021 г. продължават и останалите две успешни програми: „Финансово подпомагане на семейства и двойки с репродуктивни проблеми, нуждаещи се от ин витро процедури с донорски яйцеклетки“ и „Скринингово изследване за рак на млечната жлеза“.
– Вие лично влязохте ли в КОВИД-отделение и каква е картината там? Не мислите ли, че медиите трябваше отдавна да покажат автентични кадри на живо, за да спре спекулацията, че такъв вирус няма?
– Като хирург-консултант от началото на пандемията аз съм консултирал, преглеждал и лекувал многократно пациенти с КОВИД-инфекция, спазвайки стриктно всички противоепидемични мерки, алгоритми и стандарти при работа във високорискова среда. Екипът на „Александровска болница“ беше ваксиниран по план, което ни даде допълнително спокойствие и увереност при нашата ежедневна работа.
– Според ваши колеги пандемията показа слаби страни на здравеопазването ни. Дали вече се работи по нова стратегия за някои ключови проблеми, каквито са: неравномерното разпределение на болниците в страната, належаща промяна на нормативната база, задължаваща новодипломираните медицински кадри да работят поне 5 години у нас, по-лесен достъп до младите лекари за специализация?
– Проблемите, които визирате, са с дългогодишна давност и по една или друга причина не са били решени комплексно. Неравномерното разпределение на болниците е факт и първата стъпка към решаването им е приемането на здравна карта, отчитаща потребностите и ресурсите за тяхното удовлетворяване. Доколкото знам процесът е в напреднал стадий и остава финалната и най-трудна стъпка: политическа воля за законодателно и практическо приложение. Що се отнася до идеите младите лекари да бъдат задължени да работят определен срок в страната, струва ми се, че формулирани по този начин, те навяват спомени за един отминал исторически период. По-продуктивен и съвременен подход според мен би било да се изработи и въведе бонусна система, включваща както финансови и кариерни стимули, така и социално-икономически мерки, насърчаващи новозавършилите лекари да стартират кариерата си в по-малки болници и по-отдалечени райони. Изработването на подобна система изисква следните неща: политическа воля и формиране на консенсус в цялото общество, анализ на най-добрите практики за решаване на подобни проблеми в други страни от ЕС. Сами разбирате, че обемът и всеобхватността на работата за намиране решение на този проблем не засяга само здравната система, а цялото общество.
– Защо според вас българинът е толкова лековерен и лесно попада под влияние на конспиративни теории? Какви биха били най-успешните стъпки, за да се убеди населението за ефективността на ваксинацията срещу КОВИД-19?
– Исторически погледнато във всички времена и епохи е имало хора с конспиративно мислене, както и хора у които липсва критична нагласа и желание за проверяване на фактите. Подобна мисловна нагласа прави тези групи от хора податливи на манипулации и лъжи. В днешни дни, когато социалните медии и информационни платформи изживяват истински бум, тиражирането на подобни твърдения и теории става изключително бързо и нанася големи поражения, измествайки проверените факти и задълбочения анализ. Смятам, че правилният подход срещу разпространението на подобни теории е честната и подкрепена с факти комуникация, осъществявана от хора с висок обществен авторитет. Личният пример на цялото медицинско съсловие има решаващо значение. Лекарите са тези, на които се пада тежката задача, освен да лекуват хората, да извършват просветителска дейност да убеждават и дори да опровергават лъжливите твърдения и пседнонаучните „факти“.
– Министър-председателят Борисов изпада често в сложна ситуация между препоръките на Щаба и икономическите искания на бизнеса. Как оценявате неговата роля на балансьор?
– Без всякакво съмнение министър-председателят е натоварен с най-тежката отговорност. От една страна, трябва да спазва съветите на експертите, дори когато те са непопулярни, но абсолютно необходими за запазване живота и здравето на хората, а от друга страна, трябва да балансира многобройните искания на различни обществени групи за смекчаване на някои от мерките. Комбинацията от двата подхода е ключът към сравнително успешното справяне с пандемията до момента.
– Казвали сте много пъти, че СДС е автентичната десница. Защо ГЕРБ е вашият партньор на предстоящите избори, а не други десни партии?
– Защото това са двете единствени десни партии в момента. Въпреки че някои от извънпарламентарните партии се самоетикират като десни, за всички е ясно, че в тях няма нищо дясно нито като идеологическа база, нито като история, нито като политически действия.
– Имате ли нова концепция за организиране на структурите на партията си, така че да гарантирате привличането на колебаещи се избиратели – особено в центъра на София, където СДС има верни следовници?
– Отговорът е положителен и това е един постоянен процес от няколко години. Ние ще дадем шанс и алтернатива на истинските дясно-консервативни избиратели и като програма, и като знакови личности в листите на коалицията. По този начин ясно ще обозначим посоката и политиките, които ще водим.
– Какви са предизвикателствата пред българското общество в новата геополитическа обстановка, като се има предвид новия президент в САЩ и екзалтацията на напрежението в Русия?
– Пред българското общество стоят предизвикателства, които преминават извън националните граници. Ще бъдем изправени пред редица избори, някои от които са с екзистенциален характер: либерално-консервативния разлом, политиките на идентичността и опитите за тяхното налагане като универсални човешки ценности. Като добавим към това и очакванията на геостратегическото съперничество между САЩ от една страна, и Русия и Китай, от друга. Това прави проблемите за решаване пред българския политически елит изключително сложни и изискващи консолидация на целия експертен, умствен и човешки потенциал независимо от партийните боричкания.
– Вече за всички е ясно, че коронавирусите няма да изчезнат скоро. Какъв е вашият съвет – към хората и към бъдещите управляващи?
– Към хората – да имат доверие в експертите, да мислят критично преценявайки фактите и да знаят, че излизането от трудната ситуация, в която сме, изисква освен всичко друго лична отговорност и солидарност като общество. Към тези, които претендират да бъдат управляващи, да се разделят с илюзиите, че всичко ще бъде много лесно и деструктивни политики ще постигнат някакъв резултат. В демократичните общества историческата ретроспекция показва, че с подобни политики никой не е постигнал успехи.
Нашият гост
Д-р Антон Койчев, д. м., е председател на СДС-София, общински съветник в СОС от коалицията ГЕРБ/СДС, председател на Комисията по здравеопазване и социална политика. Роден е на 27.11.1965 г. в Бургас.
Той е доктор на медицинските науки, хирург с над 2500 операции зад гърба си, главен асистент към Катедра “Хирургия” на МУ-София. Специализирал е в Германия, Италия, САЩ, Белгия. Член на Европейската асоциация по лапароскопска и миниинвазивна хирургия.