Днес се навършват 145 години от избухването на Априлското въстание.
Няма българин, който да не изпита гордост и преклонение, когато стъпи на моста „Първа пушка“ в Копривщица. Там, откъдето нашият поробен народ извиква силно към Европа и света, за да напомни, че вече пет века търпи чуждо владичество.
Потопено в кръв и огън, Априлското въстание се превръща в началото на края на турското робство за нашата Родина. Предателствата и малодушието не могат да засенчат подвига и саможертвата на апостолите, които се хвърлиха без страх, без мисъл за собственото си оцеляване, за да извоюват свободата ни. Имената им носим в сърцата си, делото им е вечен пример за поколенията българи, които се гордеем с нашите герои.
В днешното трудно време, датата 20 април е една от тези, които ни напомнят чии потомци сме, каква история и дух има нашият народ, колко силен е българският ген.
Да сведем глави с благодарност и почит към героите на Априлското въстание!
Да помним и да се гордеем!