Мандатът на правителството на Иван Костов и ОДС в 38 НС продължи до 24.07.2001 г. – един успешен пълен мандат какъвто отдавна политическия цикъл в България не познаваше. Очакванията бяха за втори мандат, за да се довършат започнатите реформи и страната ни да стъпи бързо и твърдо на евроатлантическия път на развитие, което очевидно не беше желано от евроазиатските сили, които виждаха, че губят една своя колония, а русофилите – власт и влияние. За редовните избори за 39 НС бе доведен един отдавна пазен и подготвян за целта „таран“ в лицето на Симеон Сакскобургготски, чрез когото беше нанесен асиметричен метафизичен удар върху СДС – носещата конструкция на управлението, което успешно демократизира, модернизира и преведе България в 21 век. Асиметричен, защото разчиташе на непознати за управлението на България хора скрити зад метафизичен властови аватар – бивш цар, на когото властта е „от Бога дадена“. Едно лице трябваше да бъде гарант, че всичко ще бъде наред, без да се налага да се полагат неистовите усилия, с които ние успяхме да преодолеем третата лява национална катастрофа, в която ни вкараха за пореден път левите сили на преобразувалата се БКП в БСП. Аватарът това и заяви – „ще се оправим за 800 дни“ – магическа формула за едва ли не самосбъдващо се желание, за което не са необходими „кръв, пот и сълзи“. От тогава до сега много рядко се е проявявала истинска публична власт в политическия живот на България – „аватарът“ положи релсите на хроничното задкулисно управление, а днес наблюдаваме абсолютно идентичен процес в лицето на излязлата от нищото ИТН с аватар известен единствено от телевизионните си шоу изяви. Причината за това дежавю е същата – стъпихме на финалната права за пълноценна евроинтеграция с покани за присъединяване към Еврозоната, Банковия съюз и пълноправното членство в Шенген. Евроазиатските сили са решили да дадат още една битка за отдалечаването ни от края на прехода и превръщането ни от външна граница на Европейския съюз в буферна зона за хибридни войни, при това далеч от собствените им граници.
Но, да се върнем към 2001 година:
М. януари – влезе в действие вторият в историята на РБ Национален рамков договор за лечебното здравеопазване през 2001 г. между НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите – (за извънболничната помощ); започна процеса срещу 6-мата български медици в Либия; започна поетапното въвеждане във функция на новите 5 Национален и регионални центрове по хемотрансфузиология и на новоизградените 28 Центрове за спешна медицинска помощ в областните градове на страната, както и на 189-те им филиала в по-малките населени места.
М. февруари – КС реши, че царя не може да се кандидатира за президент – същият КС, който осакати и закона регламентиращ разкриването на досиетата и лустрацията; в същото време БСП внесе в НС вот на недоверие за престъпността – неуспешен, но внушаващ невярни постановки, които впоследствие прерастнаха в публични обвинения и протести срещу правителството заради смъртта на малкия Пепи (Бог да го прости!) – във времето истината бе разкрита – оказа се, че правителството няма никаква вина.
М. март – открити бяха преговорите по Глави 3, 6 и 8 за присъединяване към ЕС; българите вече можеха ефективно да пътуват без визи в Шенгенското пространство при визити до 3 месеца; РБ експулсира трима руски дипломати за шпионаж; нелепо обвиняваният Александър Божков беше реабилитиран и ангажиран да прави предизборната програма на ОДС; таксиметровите шофьори започнаха продължителни улични протести заради убийството на 3-годишния Петър Терзийски.
М. април – като министър на здравеопазването въведох в действие акредитацията на всички извънболнични и болнични лечебни заведения като инструмент за оценка на капацитета и управлението на качеството на институционално, структурно, апаратурно, процесно и персонално ниво; приета беше Национална здравна стратегия „По-добро здраве за по-добро бъдеще за България“ за периода 2001 – 2010 г. и План за действие към нея до 2006 г. финансирана със средства от Световна банка и българското правителство в размер над 191 млн. лв. общо; на 06.04.2001 г. Симеон Сакскобургготски обяви сформирането на национално движение, с което ще се яви на парламенратните избори – НДСВ; ВКС отхвърли искането за съдебна регистрация на НДСВ.
М. май – беше публично положен първият официално признат електронен подпис в РБ; коалиция НДСВ бе регистрирана в ЦИК с партии носители „Партията на българските жени“ и Движението за национално възраждане „Оборище“; в НДК се откри предизборната кампания на ОДС – гост на официалния коктейл беше и Симеон Сакскобургготски, който вкл. в мое присъствие заяви на премиера Иван Костов, че ще работи заедно със СДС, както и: „много високо сте вдигнали летвата г-н Костов“ – времето показа, че не СДС е неговият партньор, а ДПС и БСП.
М. юни – отвориха се предприсъединителните Глави 1, 28, 9, 24, 25, затворени бяха 5 и 8; на 17.06.2001 г. бяха проведени изборите за 39 НС – НДСВ получи 120 места, ОДС – 51, Коалиция за България – 48 и ДПС – 21; Иван Костов подаде оставка от поста председател на СДС, а на неговото място председател стана Екатерина Михаилова.
М. юли – на 01.07.2001 г. влезе в действие третият в историята на РБ Национален рамков договор за 2001 г. за извънболничната помощ, като в него вече беше включена и болничната помощ със 149 болници общо; на 05.07.2001 г. – започна дейността си 39 НС – за председател беше избран Огнян Герджиков от НДСВ; на 24.07.2001 г. приключи мандата на правителството на Иван Костов и на същата дата беше съставено правителството на Симеон Сакскобургготски.
Какво се случи след като СДС излезе от властта в областта на здравеопазването – в годините след юли 2001 г. в здравната система не можаха да се запазят постигнатите чрез реформи здравно-политическа консистентност, добри резултати в системните и здравните индикатори, и устойчиво развитие в сектора. Бяха направени редица отстъпления от законодателните достижения главно поради смяната на управляващите политически сили и особено поради кадровите чистки предприети в НЗОК и МЗ през 2002 г. и следващите години, с което набрания капацитет и реализационен потенциал рязко се снижи. Редица здравни политики бяха блокирани, Заемът за преструктуриране на здравеопазването не бе използван по предназначение, а Националната здравна стратегия до 2010 г. и План за действие към нея до 2006 г. не бяха изпълнени. Имаше, разбира се, и позитивни развития постигани основно чрез Националните рамкови договори през годините, когато бяха подписвани такива. За следващите общо 20 години 7 броя дължими НРД бяха пропуснати – НРД_2004; НРД_2007; НРД_2008; НРД_2009; НРД_2013; НРД_2016; НРД_2019, а от 2020 г. НРД стана тригодишен.
През октомври 2001 г., подложен на огромен политически натиск, оставка подаде вторият директор на НЗОК Бойко Пенков. Поста пое нов и.д. директор на НЗОК – Никола Василев, който веднага „изчегърта“ целия управленски екип в ЦУ на НЗОК. Всички зам.-директори, главния секретар, редица директори на дирекции и началници на отдели са уволнени, а на тяхно място са назначени необучени и неотговарящи на изискванията за длъжността кандидати с подходящ предимно партиен, но не и професионален профил. Така континюитета в развитието на НЗОК е едноактно прекъснат, а създадения и междувременно обучен вкл. в чужбина професионален кадрови потенциал – разпилян.
Считано от 01.01.2002 г. на основание на Решение за организационно преструктуриране новият директор уволнява 118 човека от контролния апарат на НЗОК. Така капацитета на институцията да контролира медицинските и финансовите дейности договорени с лечебните и здравни заведения през 2002 г. е силно нарушен, поради което започва неконтролиран растеж най-вече на разходите за лекарства. За първи път се съобщава и за източване на НЗОК през лечебни дейности, а в последствие Сметна палата отказва да завери отчета на НЗОК за 2002 година. Поради значителното съкращаване на контролния апарат става невъзможно да бъде мониторирана и контролирана събираемостта на здравноосигурителните вноски, вследствие на което започва процес на натрупване на неосигурени граждани, които губят здравноосигурителните си права. Това рефлектира в съответно свръхнатоварване на структурите на Спешната медицинска помощ, където финансирането е от държавния бюджет, а медицинската помощ е безплатна. Факт е, че от 98.67% през 2001 г. събираемостта на здравоосигурителните вноски през 2002 г. намалява до 95.26% или с 3.41% по-малко, а лицата обхванати в задължителното здравно осигуряване падат до 87% от подлежащите или около 1 млн. души остават неосигурени.
Кадровите чистки продължават и в други дирекции и отдели на ЦУ на НЗОК вкл. на директори и персонал в РЗОК, вследствие на което голямо количество обучени кадри излизат от системата на здравното осигуряване, а процесите по администриране на институцията и управление на договорите с изпълнителите на медицинска помощ рязко снижават своето качество и ефективност. Закрит е Учебния център на НЗОК в гр. Банкя, с което процеса на постоянна квалификация на служителите на НЗОК и договорните партньори от лечебните заведения е преустановен. По този начин е загубена както сградата в Банкя като актив на НЗОК, така и средствата по проекта за обзавеждането ѝ (грант от Европейския съюз в размер на 1.2 млн. Евро – безвъзмездно финансиране), загубен е и предвидения заемен ресурс от Световна банка.
НРД_2002 първоначално не е приет от БЛС заради влошаване на регламентите в извънболничния сектор от НРД_2001. След корекции е подписан на 22.03.2002 г. и влиза в сила не от 01 януари както е по закон, а от 01 април 2002 г. след публични скандали и с голямо закъснение. През месец август става видно, че регламентите на НРД_2002 са със силно влошени параметри и е наложително да се приеме Анекс към НРД_2002, който да влезе в сила от 01 септември 2002 г. Анексът, обаче, е фактически провален от министъра на здравеопазването Божидар Финков от НДСВ, който отказва да го приподпише в деня, в който е насрочено неговото подписване. Зам.-министърът на финансите и член на УС на НЗОК Кирил Ананиев също отказва да го подпише, както и другите членове на УС от квотата на държавата. Най-важните причини за анексиране на НРД_2002 се явяват преразходите за лекарства и стоматологичната помощ, която е буквално блокирана и в невъзможност да реализира заложения за 2002 г. бюджет поради неплатежоспособно търсене вследствие въведени високи доплащания. В рамките на годината ВАС отменя поредица от решения на НЗОК и МЗ, включително и отказа за подписване на Анекса към НРД_2002, но въпреки решението на съда министърът на здравеопазването отново не го приподписва, поради което влизането му в сила се осуетява. Последствията се изразяват в продължаване на ескалацията на разходите за лекарства и заплащането им със средства от бюджета за стоматология, което е съпроводено с целогодишни проблеми в стоматологичната помощ. Проблемът възниква защото с новоприетия НРД_2002 се премахва почасовото заплащане за стоматологична помощ и вместо това е договорен пакет от стоматологични услуги, към които се въвежда доплащане в размер на 50% за лица до 18 г. и 70% за лица над тази възраст – този регламент се оказва непосилен за потребителите на стоматологична помощ. В допълнение детската стоматология отпада напълно от НРД_2002, а нови договори се сключват само със стоматолози-хирурзи. В рамките само на няколко месеца след април 2002 г. над 130 общи и специализирани стоматологични практики прекратяват договорите си с НЗОК, а броя на предоставените стоматологични услуги общо намалява с 16% спрямо договореното през 2001 г.
В ПМП продължава плавно увеличаването на броя на ОПЛ като незаетите практики намаляват до 331 броя, в СИМП броя на договорните партньори се увеличава драстично с над 40%, а в МДД с 28%. В болничната помощ отпада договарянето на брой случаи по Клинични пътеки, променя се и структурата на самите Клинични пътеки, а броят им е увеличен от 30 на 40 с инкорпорирани в тях 485 диагнози. Нови договори са сключени за първи път с ведомствените болници, които би следвало да бъдат финансирани единствено от държавния бюджет (11 на брой – пробив в ЗЛЗ, чл.5, ал.1); също и с диспансерите със стационар; с болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация; вкл. и с частни болници като така общият им брой нараства на 195. Броят на отчетените случаи по Клинични пътеки през второто полугодие на 2002 г. нараства 1.3 пъти спрямо първото полугодие и 2 пъти спрямо 2001 г., средния болничен престой пада от 10.4 на 8.4 дни, а средния разход на един преминал болен се увеличава от 141 лв. през 2001 г. на 330 лв. през 2002 г. Значителни промени настъпват в лекарствената политика като от 01 април 2020 г. са намалени реимбурсните нива на над 700 лекарства от листата на НЗОК с 25%, а самата реимбурсната листа е редуцирана с 407 позиции. НЗОК практически започва да субсидира от бюджета си правителството като поема доставките на глюкомери и тест ленти без да получи съответните финансови средства за целта (дотогава са заплащани от бюджета на МТСП); поема доставките и реимбурсирането на редица лекарства от листите на МЗ (по регламента на ПМС 130 от 14.01.2002 г.) без да получи трансфер на дължимия за тях бюджет; от 01.01.2002 г. започва и облагането на лекарствените продукти вкл. от реимбурсната листа на НЗОК с 20% ДДС. През 2002 г. броя на аптеките – договорни партньори на НЗОК се увеличава на 1 979 аптеки с 2 931 магистър-фармацевти работещи в тях при 1 508 аптеки през 2001 г., което представлява ръст в размер на 23.8% и съответно улеснен достъп до лекарства за осигурените лица.
През същата 2002 г. е реализирана и една изключително голяма загуба за НЗОК – деинсталирана е над 95% завършената интегрирана информационна система, която не само е унищожена и загубена като актив, но при мигрирането на данните се загубват и почти 80% от тях (вкл. освен всички други регистри е загубен и регистъра на задължително здравноосигурените лица). Така възможността на НЗОК да управлява процесите си (както вътрешно-институционалните така и с външните си контрагенти), се намалява до критичен минимум. Начало на изграждането на Интегрирана информационна система на НЗОК е дадено на 17 декември 1999 г., когато след проведен конкурентен международен търг, между НЗОК и „АремисСофт Корпорейшън“ АД вкл. и „АремисСофт България“ ЕООД е подписан договор за целта, на стойност 7 078 000 лв. (или приблизително 3.7 млн. $). Договорът включва изграждането на Междинна информационна система (МИС на НЗОК) за целите на бързото стартиране на бизнес-операциите по задължителното здравно осигуряване от 01.07.2000 г. и Интегрирана информационна система (ИИС на НЗОК), състояща се от 10 модула за целите на постоянното функциониране, управление и контрол на дейността на НЗОК. Междинната информационна система (МИС на НЗОК) е изградена и инсталирана още през май 2000 г., а през юли с.г. успешно влиза в действие заедно със старта на здравното осигуряване в България. Интегрираната информационна система (ИИС на НЗОК) е въвеждана поетапно като модули, като последните четири модула, с което системата е изцяло изградена и предадена като прототип, са инсталирани в НЗОК през м. октомври – ноември 2001 г.
След цялостната инсталация и тестване на системата, директорът на НЗОК Н. Василев обявява, че не е доволен от продукта и няма да плати. Дотогава са платени около 3.2 млн. лв. и от фирмата изпълнител настояват за изплащане и на по-голямата част от остатъка поради приключване на основната част от работата. До споразумение не се стига, а в пресата избухва скандал – управителят на „АремисСофт България“ публично обявява, че му е искан подкуп в размер на 1 млн. $, за да си получи остатъка от дължимата сума по договора.
През февруари 2002 г. директорът Н. Василев еднолично прекратява договора за изграждане на ИИС на НЗОК и със заповед разпорежда да не се използва вече инсталирания софтуер, в резултат на което „АремисСофт Корпорейшън“ си прибира сорс-кодовете. УС на НЗОК междувременно е назначил одит на доставения продукт, който е извършен от „Информационно обслужване” АД – държавна фирма с принципал Министерство на финансите. Заключенията на одита са, че продукта на „АремисСофт Корпорейшън“ е над 95% готов и се нуждае единствено от доработки по отстраняване на грешки, което е нормално за първа версия на който и да било софтуерен продукт. Одитния доклад, обаче, не е представен пред УС на НЗОК, чиито членове само след един месец са сменени, а Никола Василев от и.д. директор на НЗОК става председател на Управителния съвет.
По-късно, по изискване на Парламентарната комисия по здравеопазване се назначава втори международен одит на ИИС на НЗОК, който е финансиран със средства от заема за преструктуриране на здравеопаването от Световна банка – стойността на одита е в размер на 400 000 лв. Международният одит дава същата оценка каквато е и тази на „Информационно обслужване” АД, но новият директор на НЗОК по това време – Иван Букарев също скрива този доклад от УС, на който са представени само препоръките за бъдещето, но не и констатациите по одита. Междувременно е пропусната възможността НЗОК да си прибере обратно над 320 000 лв. от банковите гаранции на „АремисСофт Корпорейшън“ депозирани в Уникредит Булбанк защото срокът, в който това е било възможно (31.12.2003 г.) е изтекъл.
В резултат е разрушена софтуерната инфраструктура на НЗОК и е отложено електронното отчитане на лечебните заведения към РЗОК независимо, че на ОПЛ междувременно са раздадени безвъзмездно над 4 000 компютърни конфигурации и софтуер към тях закупени по проекта със Световна банка. Блокирано е и създаването на Резервен управленски и информационен център на НЗОК във Велико Търново отново по проекта със Световна банка. На съд по повод договора с „АремисСофт Корпорейшън“ и „АремисСофт България“ са дадени първият и вторият директор на НЗОК – Илко Семерджиев и Бойко Пенков, които впоследствие не само са признати за невиновни, но държавата е осъдена по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от страна на Бойко Пенков.
Заключението от страна на международния одит за интегрираната информационна система на НЗОК, финансиран от Световна банка чрез международен конкурентен търг спечелен и извършен от „ИнфоНет“ АД, е формулирано както следва (дословен цитат):
«Общото заключение е, че проектът е отговарял на работните нужди на НЗОК, нейната мисия и правна рамка, дори с промените в НРД 2001 – по простата причина, че в началото на проекта работните нужди не са все още били напълно специфицирани, верифицирани и приети. Съотношението стойност-за-пари при проекта е било в полза на НЗОК. Връзката между договорената сума и продуктите показва, че НЗОК е подходила към проекта правилно. Може да се предполагат и трудни преговори за много кратък период от време от обявяването на търга до избора на доставчици на стоки и услуги (напр. AremisSoft). Договорът е имал възможност да бъде подобрен, особено по отношение управлението на договора и проекта. Ясно е, че AremisSoft е поел значителен риск, особено като се има пред вид, че не е било известно, че НРД 2001 ще донесе толкова много промени оказали значително влияние върху разработването на ИТ системата (общо 67 промени) макар че от страна на AremisSoft по проекта са работили повече от 200 души.
Ние не открихме логично обяснение или основателна причина за взетото през февруари 2002 година решение, когато ръководството на НЗОК решава да не продължи с изпълнението на проекта и дори забранява използването на вече направените доставки.
С това ръководството:
• Не предпазва инвестицията,
• Отрича факта, че само ефективна ИС може да осигури ефикасно функциониране на операциите на НЗОК и сдържане на разходите в здравния сектор,
• Причинява появата на ситуация, която не прави възможни управлението на измамите и злоупотребите,
• Последователно причинява загуба на ценни знания и опит придобити по време на подготовката и изпълнението на проекта.»
С това първата фаза по разрушаването на съществуващата вече във висока степен на готовност ИИС на НЗОК приключва и започва следваща фаза – планиране на нова ИИС, която трябва да бъде изградена на практика от нула. Междувременно поради липса на информация и контрол, разходите на НЗОК рязко скачат. Само за лекарства месечните преразходи през 2002-2003 г. са в размер на 10 до 15 млн. лв., в следствие на което започва да се генерира дефицит в годишния бюджет. В амбулаторната и в болничната помощ, пак поради липса на информация и контрол, се смята по експертна оценка, че средно 80 до 100 млн. лв. годишно са източвани от НЗОК чрез измама.
Следват нови, предимно политически мотивирани атаки от НДСВ срещу здравната реформа и постигнатото в здравното законодателство през периода 1997 – 2001 г. в законодателния орган на РБ – Народното събрание. Под ръководството на председателя на Парламентарната комисия по здравеопазване Атанас Щерев и неговия заместник Антония Първанова се инициират и провеждат поредица от неудачни законови промени, както следва:
• Въведен е данък печалба върху лечебните заведения, които до тогава са освободени от този налог;
• Въведен е 20% ДДС върху лекарствата в аптеките, по централните доставки на МЗ и реимбурсните листи на НЗОК, като по този начин държавата започва реално да изземва обратно парични средства от гласувания държавен бюджет за лекарства, вкл. и от бюджета на НЗОК събиран целево чрез здравни вноски. В същото време МЗ изпуска контрола по ценообразуването на пределните цени, което довежда до покачването им, а лекарствения пазар се дестабилизира. Започват верижни фалити на търговци на едро на лекарства – фалират, например, фирмите „Магинед“, „Фармаекспрес“, „Вавилон“ и др.;
• Намалени са с 25% нивата за реимбурсиране на над 700 лекарства на НЗОК, а реимбурсната листа състояща се дотогава от 1 423 позиции е редуцирана до 1 016 лекарства, т.е. с 407 позиции по-малко;
• Учредено е законово задължение НЗОК да не може да отказва договор на никое лечебно заведение получило регистрация за извънболнична помощ или разрешение за болнична помощ, с което се ликвидира възможността на НЗОК селективно да договаря здравни услуги според тяхното количество, качество и цена. По този начин Националната здравна карта се обезсмисля защото до тогава НЗК определя единствено необходимия минимум за брой здравни специалисти и лечебни заведения, с които НЗОК следва да сключи договор, за да осигури достъп до медицинска помощ за ЗЗОЛ. Другото следствие от този регламент е, че през годините изпълнителите напр. на болнична медицинска помощ нарастват неконтролируемо, а именно – 2.5 пъти до 2019 г.;
• Чрез ЗИД на Закона за лечебните заведения публикуван в ДВ, бр.28 от 19.03.2002 г. е отмененна Глава 13, Раздел II, с което приватизацията в здравеопазването се ликвидира окончателно като възможност и практика. В резултат, вместо инвеститорите да капитализират съществуващите до тогава държавни и общински болници, започва строителство на втора паралелна частна болнична мрежа. Така през 2019 г. НЗОК има сключени договори с 369 болнични лечебни заведения (на които няма право да откаже договор след като са получили разрешение за дейност от МЗ) при 149 броя през 2001 г. или ръст от 220 болници, което представлява увеличение с над 247% за последните 17 години. Нещо повече, тъй като здравната приватизация в ЗЛЗ от 1999 г. е регламентирана с предимство и в полза на работещите в лечебните заведения медицински професионалисти, нейното блокиране демотивира здравния персонал вследствие на което (и при липса на обвързваща собственост) започва услилена емиграция на лекари и медицински сестри за чужбина особено след 2007 г., когато България става член на ЕС и се отваря за свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги. Другият негативен ефект е, че структурата на бюджета на НЗОК се дебалансира силно в полза на увеличаващите се болници и в ущърб на профилактиката и извънболничната дейност. Финансовия дебаланс в годините започва да рефлектира и в структурни дисбаланси в извънболничния сектор – ПИМП, СИМП, МДД, ДД и лекарства.
• Започва процес по засилване на държавното участие в управлението на НЗОК (чрез ЗИД на Закона за здравното осигуряване публикуван в ДВ, бр.107 от 15.11.2002 г.) и на практика от ноември 2002 г. НЗОК е поставена под пълен държавен контрол и управление чрез промяна в броя на членовете на Събранието на представителите и преструктуриране на състава им в полза на Министерски съвет. За целта общия брой на СП е намален от 54 човека (три равни квоти от по 18 човека на осигурени, работодатели и държава) на 37 членове от които 6 бр. на осигурените (синдикати), 1 бр. на пациентските организации, 6 бр. на работодателите, 8 бр. на общините и 18 броя на Министерски съвет. Предвид броя на членовете на СП от страна на МС (18) и общините (6) или общо 24 човека представители на държавата (от общо 37) става ясно, че НЗОК от „обществена“ институция е превърната по законодателен път в „държавна с обществено участие“. Същевременно в същото изменение на ЗЗО се регламентира постъпателно намаляване до 2009 г. на квотата за финансиране на НЗОК от работодатели (вкл. държавата) до 50%. През 2019 г. и в годините преди това държавата по план осигурява чрез трансфер от държавния бюджет в размер на 1 394 589 хил. лв. около 4.5 млн. лица, за които е задължена, а всички останали около 2.5 млн. лица (които са близо два пъти по-малко) внасят здравноосигурителни вноски в размер на 2 924 487 хил. лв. (т.е. над 200% повече от държавата и този процент продължава да нараства).
• В същият закон са направени и редица рестриктивни промени в доброволното здравно осигуряване и постъпателното му трансформиране към застраховане, чрез закриване на Държавната агенция за осигурителен надзор (ДАОН) и прехвърляне на доброволното здравно осигуряване (ДЗО) към Агенцията за застрахователен надзор.
След 2001 г. се сменят трима и.д. Директори на НЗОК – Никола Василев, който се задържа на поста до 23 април 2002 г. след което става Председател на УС на НЗОК до 13 декември 2002 г., Генчо Начев – от 23 април до 13 декември 2002 г. и Надежда Генева, чийто мандат е съвсем кратък – от 13декември 2002 г. до 22 януари 2003 г. И двамата наследници на Никола Василев са част от неговия екип и зам.-директори на НЗОК от октомври 2001 г.
С това приключвам историческата поредица от презентации за управлението на СДС. Включих в тях и част от последвалите събития в здравеопазването след края на нашия мандат защото поне в една сфера мога детайлно да покажа какво означава „изчегъртване“ и съсипване на резултати, както и изкривяване или пълно блокиране на успешно направени и резултатни реформи. И нека послужи за урок защото, който не помни историята си е обречен да повтаря грешките, които са неизбежни, когато в управлението се избират аватари, а партиите им са сбор от „черни котки“ в „черен чувал“, в „черна стая“.
Пожелавам това повече да не се случва на България!