На 13 октомври 1991 г. СДС нанесе първото поражение на БСП и България осъмна със синьото правителство на Филип Димитров. Но това надмощие не беше достатъчно, защото СДС се яви на изборите разеделено на СДС-движение, СДС-център и СДС-либерали. Егото на лидерите и разцеплението в синята партия позволиха на противниците й да свалят кабинета за по-малко от година. Ако това не се беше случило, България щеше да бъде коренно различна, да се превърне много по-бързо в модерна европейска държава с победила демокрация.
Тъжните изводи след 30 години са, че бяха пропилени надеждите и доверието на милиони българи, които вярваха в синята идея, живееха с нея и лелееха окончателно скъсване с комунизма. Уви, това не се случи така, както го искахме! И днес отново трябва да си зададем въпросите: Кой и защо допусна това? Кои са виновниците за следващите разцепления и обезсилване на СДС? Отговорите са ясни, те са видни в историята на синята партия.
И въпреки всички тежки години и опитите СДС да бъде убит, все още е фактор в политическия живот на България, което е феномен за партиите на прехода в Югоизточна Европа.