Румен Христов, председател на СДС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Интервюто е дадено в петък, 18.03, в 18.30 часа.
Водещ: След ненормално сензационния арест на бившия министър-председател Бойко Борисов, изведен от дома му в „Банкя“ в 22.30 снощи, МВР призна, че може да бъде пуснат тази вечер. Па същото време са арестували и пиара на бившия премиер Севдалина Арнаудова и бившия финансов министър Владислав Горанов. Както съобщихме в новините, причината за арестите е сигнал за изнудване на хазартния бос Васил Божков, който от прокуратурата продължават да смятат за защитна теза на укриващия се в Дубай заради 17 обвинения бизнесмен със спорна репутация пред закона. МВР са уведомили прокуратурата, оказва се, по факс за ареста на Борисов. Няма и следа за злоупотреба с евросредства. Все още няма информация за този арест-спектакъл и се задават все повече въпроси – кому бе нужно да се направи. Обръщам се за коментар към председателя на Съюза на демократичните сили (СДС) проф. Румен Христов. СДС е коалиционен партньор на ГЕРБ. Какво е обяснението ви, защо се атакува лидера на опозицията?
Румен Христов: В условията, в които живеем, в кризите, в които живеем, вероятно правителството търси начин да отклони общественото внимание от злободневните теми. Имам предвид случващото се в областта на икономиката, като започнем от галопиращата инфлация и високите цени на хранителните продукти, като минем през цените на електроенергията – невиждано високи за последните месеци, като минем и през цената на газа. Да, действително част от тези проблеми са привнесени, предвид на това, че енергоносителите в световен мащаб нараснаха, войната в Украйна оказва своето влияние на част от цените на продуктите, които ползваме, но имаше механизми, с които да бъдат решени тези тежки въпроси. И ние от опозицията ги предлагахме, и то съвсем рационално. Ние ги предлагахме добронамерено и бяхме съгласни те да бъдат преформулирани, за да бъдат предложени от управляващите само и само да се случат и да не помпаме тази инфлация. Защото ако говорим само за цената на електроенергията, която набъбна, нарасна с 4-5 пъти, т.е. 400-500%, тя беше изконсумирана и заложена в цените на следващите продукти, в основата на които е в себестойността й, и така тя стигна до потребителската кошница и до крайния потребител.
Не знам защо нямаше компенсации за бизнеса, не знам защо не се направиха компенсации за небитовите потребители. И тук отварям една скоба, и то голяма – може
ли дружества, които не се занимават с търговска дейност, които нямат печеливша дейност, като болници, детски градини, училища, културни заведения, молитвени храмове, без значение дали са православни, мюсюлмански и на други вероизповедания, да намерят възможност да си плащат тази висока цена на тока? Защо не бяха компенсирани? И всичко това дава възможност с ареста на лидера на опозицията – подчертавам, аз не говоря за ареста на бившия министър-председател Бойко Борисов, аз говоря за ареста на лидера на опозицията – търси се най-вероятно повод и начин да отклоним вниманието от тези важни въпроси.
Водещ: Проф. Христов, то явно е, че се търси повод за отклоняване на внимание, но ето, излиза вече информация, че поради липса на сериозни доказателства за извършено престъпление още тази вечер Бойко Борисов ще бъде пуснат от ареста, защото МВР не е представило необходимите веществени доказателства, липсват секретни документи, към материалите са приложени сигнали на свидетели по делото на Васил Божков, които не казват нищо съществено за изнудване и рекет от страна на Бойко Борисов. Цялата работа изглежда доста нескопосана, така че заради липсата на такива документи наблюдаващият прокурор не може да вземе решение за повдигане на обвинения и за евентуално задържане за 72 часа. Оказва се, че всъщност цялата акция на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков може би е съшита с бели конци. Какво ще следва от това?
Румен Христов: От това ще следва сплотяване на редиците на опозицията и търсене на възможност да защитим демократичните устои на страната. Днес казах, че никога не съм си представял, ама наистина никога не съм си представял, че 32 години по-късно аз ще говоря на митинг в защита на демокрацията. Къде отидоха усилията, които положихме всички ние, нашето поколение? Като представител на най-старата дясна формация – СДС, аз и всички мои съмишленици, съпартийци, съидейници и приятели минахме през бдения, шествия, митинги, барикади, за да стигнем до приемането на България в Европейския съюз, до налагането на правовия ред.
Не може в ХХІ век вечерта в 22.00 часа пред семейството му да бъде арестуван лидера на опозицията. Това ми напомня за онези мракобесни години след 9 септември, когато Никола Петков е изведен от Народното събрание с белезници и в последствие убит. Вижте, когато управлява БСП,
се случват лоши неща на България. Аз съм много притеснен от участието на БСП в управлението. Не защото те са като индивидуални личности лоши хора, защото тяхната идеология, защото тяхната политика, защото тяхната програма, защото тяхното разбиране за развитието на държавата е грешно според мен. И винаги когато управляват те, идват кризи. Пак ще се върна на 1997 г., в случая след управлението на г-н Виденов – имаше национална катастрофа, вие си спомняте всичко, да не го повтарям, казвал съм го хиляди пъти. Тогава нямаше хляб и решавахме зърнената криза. Не че сега, ако се случи такова нещо, пак няма да решим кризите, които излизат пред България, но защо, защо да си го причиняваме? И като казвам – две думи за набавянето на количества зърно от държавата.
Не знам защо толкова време не се случва това, което беше обявено. Те тези неща се вършат бързо, качествено, пазарно, за да се успокои населението и по отношение на осигурените количества олио, брашно и останалите продукти. Ние разполагаме със запаси, въпросът е те да бъдат осигурени до следващата реколта. И забележете още едно мое притеснение – в момента икономиката, не Министерството на икономиката, не икономическото
министерство, икономиката е в ръцете на БСП и продоволствието е в ръцете на БСП. И това мен ме притеснява.
Водещ: Проф. Христов, арест без реални доказателства на лидера на опозицията не е ли
отчаян политически акт? Какво смятаха, че ще постигнат с него управляващите? Сега в кой век живеем, в кое време? Информацията хвърчи със секунди, всичко се разплита, ученици от телефона си за минути могат да научат цялата история. Кому беше нужно това?
Румен Христов: Така е, живеем в информационен век, всичко се научава за секунди, и то не само в България, а от целия свят. Ние очакваме категорична подкрепа на лидера на опозицията от страна на европейските институции, от Европейската народна партия на първо място, чийто член ГЕРБ и СДС са, и в тоя смисъл да бъде заявено на България, че така просто не може да се действа. Разбира се, че ако има нужда да бъдат взети под внимание не становището, а да бъде разпитан лидера на опозицията, той можеше да бъде поканен, както и друг път е ходил в следствието, да се даде обяснения на това, от което се интересуват службите за сигурност и МВР, и т.н., и въпросът да приключи. А не по този начин – по късна доба, пред семейството му, без заповед на органите, които трябва да извършат всичко това, а само с разпореждане на изпълнителната власт в лицето на МВР. Но не съм адвокат, нека да не коментирам юридическата страна. Аз коментирам политическата страна и отзвука, който ще отекне в Европа и в България.
Водещ: Този цирков спектакъл с арести късно вечерта бе извършен в навечерие на посещението на американския военен министър. И тук има две тези. И за двете той е направен за отклоняване
на общественото мнение и внимание, но едната е, че зад тези арести и за шума, който те предизвикаха, правителството ще предостави противовъздушните системи С-300 на Украйна. А според другата теза, тя е точно обратната – прави се, за да не ги даде правителството, да има достатъчно аргументи да откаже даването на такива ракети. Коя е вярната теза?
Румен Христов: Посещението на секретаря по отбрана на САЩ или на министъра на отбраната на САЩ е изключително важна в такъв важен момент за региона, предвид на обстоятелството, че само на няколкостотин километра от нас се води война,
пълномащабна, истинска война, която беше започната от агресора Русия с нападението
над една независима държава, каквато е Украйна. Това от една страна е гаранция, че ние сме в полезрението на НАТО, ние сме в полезрението на колективната сигурност и отбрана, ние сме в полезрението на НАТО и от гледна точка на това, че ние сме външна граница в югоизточната част на блока, но от друга страна е акцент на обстоятелството, че България с колебливите си позиции се явява онази несигурна спойка, оная несигурна брънка във веригата на НАТО, на която се обръща постоянно внимание. И вечният спор
дали да има присъствие на натовски войски в България – ами да, те ще защитават родното небе, разбира се и небето на НАТО. Те ще защитават, ако се наложи – не дай си Боже, надявам се, че до там няма да се стигне – ще защитават нашата територия, която е и натовска територия. Сега къде е истината? Само преди 10-15 дни имаше Консултативен съвет по национална сигурност, на който беше направена констатацията, че България не може да се отбранява ефективно по ред причини. Не съм военен, не искам да ги коментирам – недокомплектовка, недостатъчно добро въоръжение и т.н., и т.н. От една страна заявяваме, че ние не сме в състояние да изпълним ангажиментите си към родината и към нашето население, предвид на тежката ситуация в армията, от друга страна не искаме да получим подкрепа
от нашите партньори в НАТО. Не знам, къде е истината. И разбира се, че появата на министъра на отбраната на САЩ е важно събитие. Що се отнася до това дали трябва да бъдат изнасяни мащабни оръжия или по-тежко въоръжение за Украйна, в крайна сметка това решение ще се вземе от ръководството на НАТО и не толкова от българска страна. Аз не знам, дали са поискани, дали официално е поискано такова нещо, чух, че министър-председателят каза, че не са водени разговори в тази посока. Не знам къде е истината.
Водещ: Министърът на външните работи на Русия вече предупреди, че страната му няма да допусне други държави да предадат на Украйна съветски зенитно-ракетни комплекси С-300. При това положение какво трябва да бъде поведението на България? Какво да поставим като искане към съюзниците?
Румен Христов: „Еър полисингът“, който се осъществява в настоящия момент, може да
бъде усилен. Уязвимата част е източната част на България, която е най-близко до военните действия, които се водят, от една страна. От друга страна, разполагане на допълнителни войници, които биха могли да подсилят нашата брегова охрана. Мисля, че това е, без да бъда военен и военен специалист, мисля, че това е нещото, което можем да поискаме. Разбира се, в дългосрочен план могат да се водят разговори за обновяване на нашето въоръжение с натовско, което е много важно от гледна точка на това на разпознаваемост, на прецизност, на съвременно управление. Но това са неща, които ще се случат вероятно в бъдеще.
Водещ: Проф. Христов, не мога да не ви попитам – в хода на нашия разговор вие го загатнахте, но се налага по подробен отговор. Забелязваме твърде опасен паралел. През 1997-а година кризите с управлението при Жан Виденов започнаха със зърнената криза. В момента ние сме свидетели, макар и под друг знак, също на такава криза. Как свързвате този паралел? Как обвързвате кризите от
времето на Виденов с кризите от времето на Петков?
Румен Христов: Заради нерешителните действия, които взема изпълнителната власт. Зърно в България има достатъчно към настоящия момент. Говорим и за хлебна пшеница, говорим и за фуражна пшеница, в известен смисъл царевица и слънчогледово семе. Предвид на обстоятелството обаче, че в двете държави, където се произвеждат големи, да не кажа огромни количества зърно – и в Русия, която най-вероятно ще може да отгледа
своята реколта, предвид на обстоятелството, че там не се води война, и може да я прибере, но тя пък няма да участва активно на световния пазар и вероятно там ще има по-голямо търсене и повишаване на цените, и от друга страна Украйна, която много трудно при водене на война на нейната територия би могла да прибере реколтата, да не говорим пък за това, че не може да засее нова реколта. Черноморският басейн е изключително важен за нас като държава и като пазар. И предвид на това, че остатъчните количества от старата реколта са налични, макар и в не толкова големи размери в България и Румъния, интерес от външни купувачи има, и то огромен, и цените ежедневно се вдигат. И от тази гледна точка пък продуктите, които се произвеждат от пшеница, царевица и слънчогледово олио, се вдигат и на вътрешния пазар. Идеята, която съобщиха от управляващото мнозинство, беше през стоковата борса на пазарен принцип да бъде закупена пшеница, слънчогледово семе – пшеница като казвам, имам предвид и хлебна и фуражна, – която да бъде достатъчна до следващата реколта 2023 г. Не знам, там с фирма
на Министерство на земеделието нещата не се случиха, не знам, защо тези неща се забавиха. Имаше опити за административна забрана на износ. Трябваше да се осъществи бързата покупка на качествена пшеница, тя да бъде съхранена там, откъдето се купува, за да нямаме излишен транспорт, излишен разход за товарене и разтоварване, и останалите количества, които не са нужни на страната ни, да бъдат реализирани на едни добри цени, за да могат пък земеделските производители да си осигурят приходи, с които да могат да закупят семена, торове, препарати и да извършат пролетните дейности в земеделието.
Водещ: Проф. Христов, тук не разбираме нещо много важно – нали има достатъчно зърно
в България, пшеница, царевица, защо трябва да купуваме ново още?
Румен Христов: Защото ще бъде изнесено, ще бъде експортирано. Защото интересът от международните търговци е изключително голям и в крайна сметка земеделските производители търсят неговата реализация. И когато получат по-добра цена от външен търговец, те няма да се съобразят с нужните на страната. Зърнен баланс е необходим много бързо, много точен и много категоричен, който да гарантира необходимите количества. Вижте, държавата, изкупувайки това зърно, съхранявайки го, тя в последствие ще го пусне на пазара, то ще бъде отново продадено. Държавата няма да загуби, но ще гарантира количествата, които са необходими до следващата реколта. На пръв прочит това беше
добро решение, само че вече 3-4 седмици не се реализира и се получи този смут на пазара, който изнерви земеделските производители и търговците. Това просто можеше да бъде решено по един много бърз и ефективен начин, според мен.
Водещ: Как ще успее правителството да се справи с инфлацията, която е на път да стане галопираща? Засега е 10%, но мнозина експерти са склонни до края на годината да стигне до 30%, дори да ги мине.
Румен Христов: Вероятно ще имаме двуцифрена инфлация – това не е добра новина. 10%
– зависи за какво. Ако погледнем малката потребителска кошница, ще видим, че тя е
доста по-висока. Ако сложим в процентите и продукти и стоки, които се купуват много рядко, тогава може би е 10%. Но основните суровини, основните енергоизточници, основните хранителни продукти, това, без което не можем в ежедневието си, просто цените наистина са галопиращи. И можеха да бъдат овладени, изтърва се моментът. Сега се правят някакви опити за увеличаване на компенсацията за бизнеса по отношение на електроенергията. Защото вижте, тези високи цени са платени, те са платени от българския бизнес. Тези средства – хайде така да го кажем, макар че не е икономически издържано – са незаслужено акумулирани в търговските дружества и в производствените предприятия на държавата: АЕЦ „Белене“, БЕХ, НЕК и т.н. Тези средства са събрани там. Само един пример – ние произвеждаме на цена от 50-60 лева/мегаватчас в АЕЦ „Козлодуй“, а продаваме на 800-900 лева/мегаватчас. Извинявайте, това е в пъти. И тази незаслужено висока печалба, защото горивото, с което разполага АЕЦ „Козлодуй“, е закупено, то е там, там нямаме инфлация, работната ръка е същата, амортизационните отчисления са същите. Т.е. ние имаме една свръхпечалба. И идеята беше тази свръхпечалба да бъде върната като обезщетение на тези, които са заплатили електроенергията. А това са производители, а това са хора, които предлагат услуги, за да не могат да се натоварват крайните цени на продуктите и на услугите, които се предлагат на българските граждани. Това не беше направено или беше направено съвсем частично, до 75% разликата от прогнозните цени, определени от КЕВР, но не повече от 250 лева. При 800-900 лева, имаше и над 1000 лева върхова цена на електроенергията, като извадите това, виждате некомпенсираните разходи. Като бизнесът каза „Ние искаме 75% разлика, другите 25% ги поемаме ние и разбира се, и крайният потребител част от тях ще поеме“. Но нямаше да бъде толкова явна инфлацията, която се залага през електроенергията в продуктите, които отиват на пазара.
Водещ: И на финала, на конференцията си ГЕРБ прие курс към предсрочни избори. Вие сте коалиционен партньор от СДС – споделяте ли това това решение?
Румен Христов: Това е основната цел на всяка опозиция – да търси възможност за провеждане на предсрочни парламентарни избори, за да може да се върне в управлението и да изпълни своята програма. Програмата, заради която получа подкрепата на своите избиратели. Вижте, ние сме в тежък момент за страната. Освен икономическата криза и всички кризи, които изброих, на няколкостотин километра до нас се води истинска война, както вече коментирахме. В такъв момент е добре да има редовно правителство, добре е да има работещ парламент. Но не съм сигурен дали това правителство е добре да продължи да работи и не съм сигурен дали Народно събрание с това мнозинство и с това неразбирателство, и с тази четворна коалиция и карането вътре в тази коалиция е също добро за страната. Така че от една страна е добре да не се ходи на избори, от друга страна като че ли е добре да се иде час по-скоро на избори. В много тежка ситуация са и политиците, и българските граждани от гледна точка на управлението на България.
Цоня Събчева