АПЕЛ
От Освобождението през 1878 г. модерната българска държава постоянно е изправена пред предизвикателството да брани своята независимост, отстоявайки завета на Апостола: „Да бъдем равни с другите европейски народи!“. Съединението и обявяването на Независимостта, устремът в Балканските войни и Първата световна война, победите и провалите, цялата ни нова история е изкована с волята за европейски облик на България.
Съветската окупация на 9 септември 1944 г. постави страната ни за 45 години под тоталитарна комунистическа власт, но след падането на Берлинската стена България свoбодно избра своята съдба. С волята и надеждите, с енергията и неуморните усилия на активната част на обществото, българската десница приобщи страната ни към Европейския съюз и НАТО. Идеалът на няколко поколения строители на нова България се сбъдна в съвременните му политически измерения.
През 2023 г. вярата, че направеният избор е окончателен и гарантиран, е разколебана. Бруталната война, която режимът на Путин води срещу Украйна, е опит за налагане на нов ред и хегемония на Русия в Източна Европа и ясно показва, че широки слоеве на българското общество са подвластни на подплатената с щедри финансови средства руска пета колона, която има за цел да ни отклони от европейския път. Налице е задълбочаваща се политическа криза, както поради липсата на ясно парламентарно мнозинство и ярко политическо лидерство, така и поради разделението в обществото относно войната срещу Украйна. Тази обстановка засилва позициите на чужди на националните ни интереси политически сили.
Без ясна воля на българския парламент, служебните правителства на Румен Радев губят политическия си фокус и поставят под въпрос цивилизационния избор, направен в годините на Прехода.
Убедени сме, че поведението на водещите политически партии трябва да се промени! Защото европейското бъдеще на България е застрашено и трябва да бъде защитено със смелост, решителност и достойнство, както на полето на международната политика, така и в рамките на вътрешния политически дебат.
В тази ситуация ние, подписалите настоящия апел, призоваваме:
Политическите партии, които се определят като проевропейски, да постигнат разбирателство и да формират парламентарно мнозинство около ясни приоритети и безспорен кандидат за премиер, което да поеме отговорност за извеждане на страната от задълбочаващата се политическа и икономическа криза;
Формираното с тази подкрепа правителство да задълбочи политиката на интеграция на България в Европейския съюз и НАТО, да защити приемането ни в Шенген и Еврозоната, да предприеме незабавни мерки за оздравяване на съдебната система и интегритет в управлението;
Парламентът и правителството да окажат реална помощ на Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия, заедно с приемане на национална инвестиционна програма за ускорено модернизиране на нашите въоръжени сили и отбранителнатa индустрия.
Следват подписи:
1. Алек Попов, писател
2. Александър Чобанов, писател и сценарист
3. Ангел Бузалов, адвокат
4. Анита Коларова, музикант
5. Атанас Киряков, режисьор
6. Благой Димитров, народен представител в 37 НС, 38 НС, 39 НС
7. Богдана Карадочева
8. Васко Кръпката, музикант
9. Велизар Шаламанов, експерт по сигурност
10. Веселин Тодоров, основател на рок група Фактор
11. Виолина Бързакова, цигулар
12. Влади Въргала, актьор
13. Владимир Кисьов, председател на СОС 2003-2007, главен преговарящ за присъединяването на България в ЕС
14. Владимир Левчев, писател и преподавател
15. Георги Стефанов, музикален редактор в БНР
16. Георги Ангелов, преводач, журналист в БНТ
17. Георги Липовански, художник
18. Георги Папакочев, журналист
19. Горяна Панайотова, поетеса
20. доц. Александър Геров, БАН
21. доц. д-р Бойко Пенчев, литературовед
22. доц. д-р Горан Стойковски, политолог, ВТУ
23. доц. д-р Дария Карапеткова, филолог
24. доц. д-р Елка Трайкова, литературовед
25. доц. д-р Красен Станчев, икономист и философ
26. доц. д-р Момчил Баджаков, политолог
27. доц. д-р Огнян Минчев, политолог
28. доц. д-р Петко Лалов, преподавател, математик
29. доц. д-р Светослав Живков
30. д-р Любомир Канов, психиатър
31. д-р Мартин Табаков, политолог
32. Евгени Петров, журналист
33. Евгений Михайлов, режисьор
34. Евдокия Манева, бивш министър на околната среда и водите и народен представител в 39 НС и 40 НС
35. Емил Андреев, писател
36. Жаклин Толева, председател на Български демократически форум
37. Здравка Евтимова, писател
38. Ивайло Нинов, карикатурист
39. Орлин Павлов, музикант, певец, актьор
40. Ивайло Нойзи Цветков, журналист
41. Иван Сотиров, народен представител в 37 НС и 40 НС
42. Илияна Ескенази, филолог
43. Йордан Лозанов, журналист и дипломат
44. Ириней Константинов, актьор
45. Калин Вельов, музикант
46. Калин Сърменов, актьор
47. Кирил Ефремов, актьор
48. Коста Илиев, директор-развитие на Световната федерация по баскетбол
49. Костадин Костадинов, писател и издател
50. Лилия Абаджиева, режисьор
51. Лило Петров, писател и сценарист
52. Лъчезар Тошев, биолог, народен представител от 36-то до 41-во Народно събрание, вицепрезидент на ПАСЕ
53. Любен Марков, документалист
54. Любомир Яшев
55. Свилен Симеонов, диригент
56. Мариана Мелнишка, преводач и преподавател, НБУ
57. Мартин Пискулийски, художник
58. Мила Искренова, хореограф
59. Милена Фучеджиева, писател
60. Мирела Иванова, драматург
61. Михаил Бояджиев, адвокат
62. Михаил Вешим, писател, гл. редактор на в-к „Стършел“
63. Муравей Радев, бивш министър на финансите, народен представител в 37 НС, 38 НС и 39 НС
64. Надя Розева, скулптор
65. Николай Николов-Зиков, художник
66. Николай Табаков, писател
67. Олег Ковачев, режисьор
68. Петко Дурмана, художник
69. Петър Тишкин, журналист
70. Пламен Асенов, поет, журналист
71. Пламен Борисов, адвокат
72. проф. Аврам Ескенази, БАН
73. проф. Амелия Личева, литератор
74. проф. д-р Андрей Захариев, преподавател
75. проф. д-р Владимир Жобов, литературовед, СУ
76. проф. д-р Евелина Келбечева, историк
77. проф. д-р Ибрахим Карахасан – Чънар, историк
78. проф. д-р Милена Стефанова, преподавател СУ
79. проф. д-р Пламен Павлов, историк
80. проф. д-р Румяна Коларова, политолог
81. проф. д-р Стоян Проданов, финансист
82. проф. дтн Вили Лилков, преподавател
83. проф. дтн Гаро Мардиросян, БАН
84. проф. дфн Боян Биолчев, литературовед
85. проф. дфн Иван Лалов, преподавател
86. проф. дфн Милена Кирова, филолог
87. проф. Тодор Тагарев, експерт по сигурност
88. Проф. Цветан Недков, преподавател в НАТФИЗ
89. Ралица Петкова, цигулар
90. Руси Чанев, актьор
91. Светлозар Дончев, музикант
92. Снежина Петрова, актриса
93. Стойко Стоянов, журналист, главен редактор на сайта „Фактор“
94. Стоян Радев, режисьор
95. Теодора Димова, писател
96. Теодоси Спасов – музикант
97. Тодор Токин, журналист
98. Хелия Чавдарова, журналист
99. Христо Кирчев, кмет на Варна (1991-1999) и народен представител в 39-о и 40-о НС
100. Христо Христов, журналист, писател, изследовател на комунистическото минало
101. Росен Елезов, режисьор
102. Тиха Генова, оперна певица
103. Жечко Койчев, музикант и преводач
104. Бойка Велкова, актриса
105. Марта Танева, цигулар
106. доцент Албена Танева, преподавател СУ
107. професор Тодор Танев, преподавател СУ
108. Йонко Йончев, издател „Рива“
109. Едвин Сугарев, поет
110. Димитър Бочев, писател
111. Росен Барчовски, треньор на националния отбор по баскетбол
112. Николай Василев, политолог
113. Силвия Недкова, журналист „пл. Славейков“
114. Статул Карабашев, журналист
115. Августина Цветкова, журналист и дипломат
116. Николай Ненчев, юрист, бивш министър на отбраната
117. Живко Георгиев, музикант
118. проф. д-р Петър Тивчев, ортопед-травматолог
119. професор по физика дфн Димо Узунов
120. доц. Росица Сарджева, Технически университет
121. Боян Ковачев, звукорежисьор
122. Николета Алексиева, PR на кино „Влайкова“
123. професор д-р Кирил Топалов, преподавател СУ
124. о.р. подп. Димитър Димитров, член на СОР Атлантик
125. доцент д-р д.м. Веселина Съйнова, патолог
126. професор дфзн Симеон Съйнов, БАН
127. професор Теодор Янев, преподавател НАТФИЗ
128. проф. д.н. Милко Палангурски, историк, ВТУ
129. проф. д.н. Веселин Янчев, историк, СУ
130. проф. Надя Манолова-Николова, историк, СУ
131. доц. д-р Борис Стоянов, историк СУ
132. гл. ас. д-р Любомир Кръстев, историк, СУ
133. гл. ас. д-р Кирил Господинов, историк, СУ