thumb

Решение на НИС на СДС

НИС на СДС свиква Национален съвет на 23.11.2019 г., събота, в гр. Монтана

thumb

Д-р Антон Койчев: Деструктивна опозиция в СОС и липса на комуникация крият рискове от преповтаряне на стари грешки

Някои от кризисните ситуации можеха да се предотвратят просто с по-добра комуникация и артикулация пред самите гражда...

thumb

СДС към БЛС: Не бъркайте в касичките на децата!

Вероятно за БЛС левчето е нищожна сума, но за родителите, особено след първата година от майчинството, всеки разход е...

thumb

Румен Христов: Отново предлагаме намаляване на данък дивидент

СДС иска втората година от майчинството да бъде в размер на 90% от сумата, на която са се осигурявали майките, преди ...

Цели и приоритети

Проблемът за синия съюз са самите обединители - Иван Сотиров пред в. "24 часа"

30.03.2012

Източник: http://www.24chasa.bg

ИВАН СОТИРОВ, ЧЛЕН НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА СДС

Нека не се заблуждаваме - не романтичната част от историята на СДС, а романтичната вяра в почтеността на лидерите му приключи. И това се видя още през 2001 г., а не през 2003 г.

Защото нашите членове и привърженици разбраха, че насилствено създадената единна централизирана синя партия през 1997 г. е превърната в политическа пирамида, чрез която романтичната вяра на мнозина се превърна в доходен бизнес за малцина. И всякакви коалиции, правени от тези лидери, които първо централизираха съюза, за да си направят единна партия, след това се изпокараха и го разбиха, като си направиха собствени партии, след това се коалираха, водени единствено от стремежа да осигурят личното си оцеляване, ще продължат да обединяват гнева, а не подкрепата на десните избиратели.

Едно време Светослав Лучников казваше: “Няма в света по-голяма ненавист от ненавистта на разочарованите към тези, които са ги разочаровали.” Ако искаме да обединим избирателите, трябва да се освободим от “обединителите”, защото нашите избиратели многократно ни показаха, че са обединени от справедливото желание за поемане на политическа отговорност чрез оттегляне, а не чрез оставане на тези, които искат да ги “обединяват”.

Едни и същи хора от 1999 г. водят десницата от загуба към загуба до пълен провал и заявяват, че поемат отговорността, като остават да работят очевидно за още по-голям провал.

Това сведе нашата подкрепа от 2 200 000 гласа за СДС през 1997 г. до стотина хиляди за СК днес. Демокрацията познава само една оценка и това е оценката на избирателите. И когато си загубил подкрепата на два милиона души, пред които си се клел: “Няма да ви излъжем, няма да ви предадем!”, не е прилично да говориш за предателство, лъжа и изобщо да се правиш на политически ментор, а трябва да се извиниш и оттеглиш незабавно.

Безпринципни обединения, целящи да осигурят присъствието на по 4-5 депутати от партия в парламента могат да въодушевят само тези 4-5 души и техните семейства. Отказът от поемане на политическа отговорност е най-голямото политическо прегрешение, тъй като безотговорността е безнаказаност, безнаказаността е беззаконие, а беззаконието е отказ от справедливост, което води до деморализация и упадък.

Хората подкрепят СДС не заради, а в повечето случаи въпреки лидерите. Заради своите идеи и история, заради самоуважението да не сменят партията си, колкото и да са оскърбени. Нека да престанем да мислим, че светът се върти около нас. Нека да търсим своята изява не чрез постове, а чрез принос към СДС. Нека да пазим името си, а не поста си. В политиката, както и в живота може да редуваш много печалби и загуби, но чест се губи веднъж и завинаги. Защото, както е казал Христос: “Какъв е смисълът да спечелиш целия свят, ако при това си загубил душата си.” А колко е жалко да загубиш душата си, за да ставаш все по-велик председател на все по-малка партия.

Трябва да престанем да се занимаваме с коалиции и да започнем да се занимаваме с проблемите на хората, защото иначе те окончателно ще престанат да се занимават с нас. Коалициите са смокиновият лист, с който не се прикрива мъжкото ни достойнство, а неговото отсъствие.

Страхът от изпадане от парламента е смразил ума и сърцата на нашите предводители. Те се държат като удавници, които в паниката си могат да се удавят и в басейн, напълнен само до 4%. Ако ние не вярваме сами на себе си, как искаме избирателите да ни повярват? Ако генералите са уплашени и са се предали, битката е предварително загубена.

Лишени от идеи, авторитет и кураж, те ни говорят за оцеляване, като очевидно имат предвид собственото си уреждане, което ни се представя като тяхна загриженост за общността, която разбиха със своите семейни скандали, водени от болното си его. Този политически водевил тръгна с битката за джанти, премина през обвинения за гаражи, фондации, прерасна в гражданска война, която разсипа всичко. И днес Надежда ни дава толкова невинно обяснение за всичко това: “Емоционалните ни решения тогава обслужиха нашите политически противници и опитите за подмяна на десницата в България.”

Основната теза на защитниците на СК е “С Костов е ужасно, но без него не можем”. Формулата на това обединение е “Ако искаш единна десница, получаваш Командира, ако не искаш Костов за командир, няма обединение”. Това за мен е откровен политически тероризъм, който ни превръща в заложници на един човек. А срещу тероризма има само един подход - никакъв компромис.

СДС се нуждае от радикална реформа, от рестарт, но това е възможно само ако се еманципира. Синята коалиция е персонален проект за спасението на човека, който разби съюза, който нарече клиентела и тяло без дух хората, които от асистента с тужурката от катедра “Научен комунизъм” на ВМЕИ го направиха министър-председател. Трябва да ни е ясно, че който работи за СК, той работи срещу СДС, за неговото маргинализиране и употреба в чужда полза. СДС трябва бързо да реши дилемата дали ще продължи под натиска на остатъчната командирска администрация от дребни политически келепирджии да е гумената патица на Командира за лов на остатъчния седесарски вот, или ще бъде съюз на свободните десни хора. В тази коалиция на СДС е отредена ролята на жабата от баснята за жабата и скорпиона. Синята коалиция е рожба на безпринципен брак между страха и мързела. Тя е бутилката, в която е затапен духът на българската десница, и от нас зависи дали ще махнем тапата, за да освободим духа. СК е бараката, построена от тези, които събориха къщата и пазейки тази барака, пречат на това прекрасно място отново да се издигне здрава сграда.

Традиционната десница няма проблем с идеите, а с вярата на избирателите в почтеността и компетентността на лидерите и за тяхното отстояване и реализация.

Сега въпросът пред нас е дали ще продължим да бъдем заложници на тези хора, които в своя стремеж да запазят постовете си показаха, че не познават граница на моралния компромис и унижението, до което са готови да ни доведат.

На 15 май Националният съвет трябва да реши дали СДС, който възникна, за да промени България, ще продължи това унизително заложничество, или ще тръгне по собствен път, като се върнем към своите принципи, за да предложим на избирателите отсъстващата дясна алтернатива за България.


Още по темата

thumb 07.10.2019

Участие на Илия Лазаров в р...

7 октомври, 19.40 часа

thumb 06.10.2019

Румен Христов: Софиянци ням...

Видео с участието в "Опорни хора"

thumb 05.10.2019

СДС: Мая Манолова е кандида...

Защо БСП се крие на повечето места в България зад независими, подкр...

thumb 19.09.2019

СДС издигна Елеонора Николо...

В Две могили синята партия издига Драгомир Драганов

thumb 11.09.2019

Емил Кабаиванов: Времето на...

За да бъде една успешна коалиция, тя трябва да бъде от политически ...

thumb 11.09.2019

Калин Костов: Държавата да ...

Свищов заслужава прозрачно компетентно управление, с мисъл и отгово...

thumb 05.09.2019

Илия Лазаров: Докато аз съм...

Интервю за радио "Фокус"

thumb 05.09.2019

7 въпроса от националното р...

Как ще управлявате София без свои съветници и как ще принудите избр...

thumb 31.08.2019

Теодор Петков: Това, което ...

Готови сме да подкрепим Фандъкова, ако тя е кандидатът на ГЕРБ за к...

thumb 26.08.2019

Мария Казакова: Ще дадем но...

Хората, които в момента са в СДС-Нова Загора, са една добра симбиоз...