thumb

Силна подкрепа получи Йорданка Фандъкова от СДС-София

На събитието присъства и президентът Петър Стоянов

thumb

СДС: Умовете и сърцата на българския научен елит не се предават пред несгодите

Поздравителен адрес във връзка с годишнината от основаването на БАН

thumb

Илия Лазаров: Президентът Петър Стоянов осигури политическия климат, за да стъпи България в календара на европейската интеграция

Заради приноса му за присъединяването на България към ЕС Петър Стоянов получи наградата на Пан-Европа

Ваньо Шарков: Изборът на екип е незаконен, ако е принудителен

06.06.2012

Insert thumbЗа по-висока събираемост на здравно-осигурителните вноски, е по-добре да има стимулиране вместо принуждаване, заяви депутатът от СДС Ваньо Шарков в интервю за Аргументи.бг

- Господин Шарков, появи се идея, че пациентите, които искат конкретен лекар или екип да ги лекуват, трябва да имат още една здравна осигуровка в частен здравен фонд. За Вас това разумно ли е? Не отпадна ли вече избора на екип?

- Въпросът е до колко от доброволните здравно-осигурителни фондове са готови да поемат подобен ангажимент. Това означава договорите, които имат с лечебни заведения и с отделните лекари да имат подобна клауза. Това означава да имат индивидуални договори с отделни лекари. Едва ли това влиза в обхвата на доброволното здравно осигуряване.

- След като бе оспорен избора на екип, как стоят нещата на практика в болниците?

- За мен изборът на екип е незаконен тогава, когато е направен под принуда. Тогава, когато е направен на базата на заявено желание от страна на пациента, защото голямата част от тях си познават лекарите или от някъде научават кой е най-добрия – това тяхно право не трябва да бъде отменяно. Другият вариант е да се намери начин, по който касата да плаща повече на тези, които работят, а не само на тези, които стоят на работа.

- Трябва ли да остане опцията избор на екип?

- Честно казано, трябва да има свобода на избор на екип, но тя трябва да бъде гарантирана за всеки като свобода, а не като задължение. Тази гаранция минава през строг контрол от страна на МЗ. Това, че нещо се е превърнало в порочна практика, е станало и заради занижения контрол.

- Как приемате идеята, приета в здравната комисия – ако искаш да продадеш автомобила или паянтовата къща на село, трябва да си платил здравната си осигуровка?

- Според мен, по-добрият механизъм, по който трябва да се търси по-висока събираемост на здравно-осигурителните вноски, е търсене на стимулиране, а не на принуждаване. Това е механизмът, по който работят, ако щете и ВиК дружествата, които казват, че някой ще получи някаква награда, ако си плати неплатените сметки. Тук въпросът, обаче, опира до здраве. Това, което не се прави от години в МЗ – няма направен свестен анализ защо тези 1,900 млн. български граждани не си плащат здравно-осигурителните вноски. Убеден съм, че една част от тях – най-малката част от тях, никога няма да си ги платят. Те са си надвили на масрафа, надвили са си този проблем, ще отидат един ден и когато имат нужда ще си платят собствената сметка. Те са много далеч от солидарния модел на здравеопазване – този, който искахме да съществува в България, когато всеки си плаща здравните вноски, а ползва този, който има нужда. Има една друга голяма група, които не знаят, че могат да си потърсят правата.

- Кои са те?

- Социално слабите, които са на помощи от държавата. Общините могат да им платят здравните вноски. Тези социално слаби, които са на ръба на оцеляването, са загубили здравно-осигурителните си права, защото не знаят, че по закон някой друг може да им плати здравните вноски.

- Те ако не получават и социални помощи?

- Това е групата. Всъщност, държавата плаща и на безработните, но до времето, до което са на борсата.

- А след това?

- За съжаление, това е най-голямата група, в която влизат хората, които са между двата варианта или са изпаднали от групата на регистрираните в бюрата по труда. Там трябва да се търси механизма, по който да бъде осигурено здравеопазването за тези хора. Ние казваме две неща – държавата в някаква степен им е гарантирала здравното обслужване като е казала, че за спешната помощ – няма значение дали си плащал или не здравните вноски. Второ е гарантирал по някаква начин родилната помощ, защото се отпускат едни средства, които стоят в Министерството на здравеопазването и с тях се плащат клиничните пътеки на родилките, които не са здравно осигурени. Ако сме имали някакъв механизъм с увеличението на здравно-осигурителните вноски от 6 на 8 % да гарантираме здравното обслужване на тези хора, то тогава трябва да кажем честно и на лечебните заведения, които лекуват тези хора. Няма лечебно заведение, което да е върнало пациент за това, че не е здравно осигурен. Всички те след това не получават финансирането от Здравната каса, защото пациентът не е осигурен. Губещи са лечебните заведения.

- Имаше няколко случаи…

- Вероятно е имало. Имаше болница, която беше осъдила пациент, който бил лежал, пък нямал здравни вноски, пък тя го осъдила той да си плати здравните вноски. Както се казва: „На босия цървулите трудно ще му вземат”.

- Мнозина от младите хора без работа – между 20 и 30-годишна възраст нямат възможност да си внасят здравни осигуровки…

- В известна степен, специално за младите хора, при положение, че местата в системата на висшето образование в България за т.г. са повече от завършилите средно образование, а от друга страна държавата плаща на всички студенти… Ако им се учи, точно в този момент няма да имат такъв проблем, защото държавата ще продължи да плаща техните здравно-осигурителни вноски. Безспорно младежката безработица и неплащането на здравно-осигурителните вноски от страна на младежите, е страхотен проблем. За мен по-тревожен е проблемът при възрастните хора, които преди излизане в пенсия са изпаднали в състояние на безработица. Те най-трудно си намират работа, защото в тази възрастова група никой не търси работници – това на първо място. На второ място те при всички случаи имат и хронични заболявания и боледуват по-често от хората, които сега са завършили училище. Усилията трябва да бъдат насочени на две места – в първата група да се търсят варианти, от които разбират хората, занимаващи се със социална политика за подобряване на младежката трудова заетост и вторият вариант е да се търсят механизми, с които да се гарантира здравното обслужване на хората в пред пенсионна възраст и са без работа.

- Какво ще стане със здравните фондове? Доброволните здравни фондове.

- Много сериозен и дискутиран въпрос. С две думи – дали ще продължат да бъдат здравно-осигурителни дружества или ще се превърнат в здравно-застрахователни, в много голяма степен зависи от Европейската комисия, която е стартирала процедура на финансови санкции към България на стойност над 770 млн. евро. Ако ние не променим законодателството, съгласно писмото, което е изпратено, трябва да платим тази сума.

- Те трябва да станат здравно-застрахователни ли?

- Да. Това обаче, създава няколко проблема. Първият проблем е какво ще подобри здравеопазването този факт – по никакъв начин няма да го подобри. Второ – в системата на доброволното здравно осигуряване има между 200 и 300 хил. души от 7 млн. български граждани, това е пренебрежимо малко. От друга страна, вероятно това ще помогне на някои застрахователни компании да нямат конкуренция, но в крайна сметка – те и в момента извършват здравно застраховане. Имат застраховка „Здраве” и застраховка „Живот”, при които обаче, се казва, че за всеки настъпил застрахователен инцидент се заплаща определена сума. При здравното осигуряване е нещо съвсем различно – там има стойност на лечението. Тук има, примерно, не дай си Боже – фрактура на крайник, – еди каква си сума. Нещата са несъпоставими и най-доброто за мен беше застраховането да си бъде застраховане, осигуряването – осигуряване. Дебатът в Европейската комисия ще продължи. Има твърдение, че това изискване на страната може да отпадне в края на годината. До колкото разбрах, в Европарламента правната комисия е отхвърлила законопроекта, здравната комисия го е приела. Ще видим какво ще се случи.

- Трябва ли всички да сме част от тези доброволни здравноосигурителни фондове?

- Те не са задължителни. Участието е съвсем доброволно. Голяма част от клиентите на доброволните здравно-осигурителни дружества до момента бяха корпоративни клиенти. Те не са индивидуални, които да си избират това доброволно здравно-осигурително дружество, защото то му осигурява някакъв по-разширен пакет от страна на държавата. Доброволните здравно-осигурителни фондове предлагаха оферти на големите корпоративни клиенти и икономически предприятия, срещу тези оферти те си избираха един представител, с който сключваха някакъв договор. До колкото си спомням – за 2010 г. огромната болница „Пирогов” е получила между 40-50 хил. лева като приход за една година от доброволните здравно-осигурителни фондове. На фона на получените от Здравната каса над 30 млн. лева, това е нещо пренебрежимо малко.

- Притеснен ли сте за лекарствата за онкоболните?

- Проблемът беше доста сериозен и когато беше централизирана доставката на препаратите за онкоболните. Проблемът е сериозен и сега. В момента, в който бяха променени условията – да се премине към децентрализирана доставка в различните онкодиспансери сами да провеждат процедурата по доставка на лекарствените препарати за онкоболните. Проблемът дойде от това, че задачата, поставена на онкодиспансерите, беше с много Хиксове, а не само с един. Ако беше казано, че цените не могат да бъдат по-високи от тези, които са договаряни през м.г., независимо от това в кой онкодиспансер се провежда процедурата, ако беше казано, че има правила, по които да се провеждат процедурите, освен тези, които са разписани в закона да има правила, които не могат да допуснат повишаване на цените. Ако беше записано, че има правила, които казват, че заявените количества не могат да бъдат по-малко от доставените през м.г., тогава щеше да има сигурност и гаранция. За съжаление, тогава моментът беше изпуснат. Надявам се, сега да бъдат поправени нещата, защото това са пациенти, изключително чувствителни на тема лекарства. Там е по-лесно изпадането в паника при липса на медикаменти, отколкото във всяка една друга сфера. Това е нормално.

- Очаквате ли да има трусове при снабдяването? По време на петъчния контрол здравният министър Десислава Атанасова говореше за промени в наредбата за реинбурсиране на лекарствата.

- Тя говореше за различните механизми, по които могат да се търсят варианти за намаление на цените на лекарствата. Пакетът от мерки, който ние от Синята коалиция предложихме да бъдат предприети от народното събрание, министерството на здравеопазването, НЗОК и Сметната палата. Една от тези мерки бе търсене на вариант за водене на разговори за намаляване на надценката за търговците на едро и търговците на дребно. Знаете, че в някои случаи разрешената надценка стига до 22%, което е 1/5-та от цената на медикамента. След това, като се сложи 20% ДДС нещата литват в небесата. Другата възможност е диференцираната ставка по ДДС. Аз не разбирам упорството да я има, след като я има навсякъде в Европа. Упорството от страна на Дянков и на всички финансови министри от Милен Велчев до сега. Каквото и да се говори за правителството на СДС, по време на нашето управление имаше 0% ДДС върху лекарствата. НДСВ въведоха 20% ДДС. В цяла Европа данък добавена стойност върху лекарствата е диференцирано и се движи между 5 и 10%. Изключение правят Германия и Норвегия, но ние сме нито Германия, нито Норвегия и за това е редно да го има в България. Има специална директива, която разрешава това нещо да се прави. След като за България е 9% за туризма, не разбирам упорството на разни финансисти да твърдят, че ние сме имали политика на единна ставка на ДДС.

- Приемате ли ограниченията за пушачите, наложени в Закона за здравето?

- Приемам ги, поради простата причина, че така ще пуша по-малко. Смятам, че тази промяна – като лекар и като човек от здравната комисия, смятам, че е от полза за здравето на българските граждани. Друг е въпроса дали нямаше един по-нормален механизъм, по който да бъде въведена промяната, така че да не бъде поставен бизнеса в състояние на стрес. В момента има много хора – собствениците на заведения, част от дребния, средния бизнес, които се притесняват какво ще се случи с тях за бъдеще време. Притесненията им са основателни. За съжаление, като че на бегом бяха приети промените, включително и тази – за мен недомислица, която забранява пушенето на стадионите. Ако стадионите ни са като тези в Англия, съм „за”. Но имаме стадиони, на които нямаме седалки, а забраняваме пушенето. Това е ненормална ситуация. В крайна сметка, така или иначе, промените са факт. Да се надяваме по-бързо да свикнем с тях и поне малко от малко да ги спазваме, защото наистина е свързано със здравето.


Tags: Частни здравни фондове, Онкоболни, Ваньо Шарков

Още по темата

thumb 17.05.2012

Д-р Ваньо Шарков: Повече не...

Парламентарната група на "Синята коалиция" ще се запази, защото н...

thumb 09.05.2012

НС отхвърли предложение на ...

Народните представители отхвърлиха предложението на заместник-предс...

thumb 04.05.2012

Депутатът от СДС д-р Ваньо ...

Да се криминализира нападението над медицински лица, такава промяна...

thumb 17.04.2012

Д-р Ваньо Шарков: Дълговете...

В голяма степен увеличаването на задълженията на болниците в послед...

thumb 02.04.2012 - Велико Търново

От СДС ще настояват да не б...

Помощните училища и учебните заведения за деца със специални нужди ...

thumb 02.04.2012 - Велико Търново

Ваньо Шарков: Прокуратурата...

За изминалите десет години българската държава е похарчила за проек...

thumb 30.03.2012

Ваньо Шарков: Искаме Сметна...

В България трябва да има нова лекарствена политика, която да бъде...

thumb 28.03.2012

Д-р Ваньо Шарков: ГЕРБ упра...

Важно е да се изработят механизми за провеждане на нова лекарствена...

thumb 27.03.2012

Д-р Ваньо Шарков: Буди недо...

Фирма на Моника Янова е спечелила обществена поръчка за информацио...

thumb 21.03.2012

Ваньо Шарков: Липсва кадро...

Интервю на депутата от СДС за сутрешния блок на Радио Пловдив