Румен Христов: Автентичната десница има достойни хора и ще намерим достойна кандидатура за президент

03.07.2016

- Г-н Христов, Националният изпълнителен съвет на СДС реши, че партията няма да издига кандидати за президент и вицепрезидент на Реформаторския блок. Защо се получи така?

- Не защото нямаме достатъчно добри кандидати за президент и вицепрезидент. Но заради напрежението, което се създаде в Реформаторския блок е добре партиите да не номинират кандидати за президент и вице, с оглед да запазим целостта на формацията. Аз многократно съм казвал, че независимо от нещата, които се случват между нас, РБ е работеща формула и това го показват резултатите, които получаваме от нашите избиратели. И в този смисъл ние заявихме, че няма да издигаме кандидатури, надяваме се, че колегите от другите партии също няма да го направят. С това даваме възможност на Гражданския съвет да излъчи своя кандидатура, съобразно критериите и профила, които бяха обсъждани от контактната група.

- Идеята на министър Лукарски ли беше като лидер на СДС и защо оставихте на Гражданския съвет толкова важно решение при положение, че те от доста време не работят за целостта на Реформаторския блок?

- Да, г-н Лукарски лансира няколко пъти тази идея и в петък ние препотвърдихме казаното и от него, а и от други колеги от реформаторските среди, с решение на Националния изпълнителен съвет. Смятам, че Гражданския съвет, като част от Реформаторския блок, има право да участва активно в политическия живот на коалицията и основната причина да предложим те да посочат кандидатите, е запазване целостта на блока. Защото разбирате, че ако колегите от ДСБ издигнат кандидатура, може би някои от партиите няма да бъдат съгласни. Същото ще бъде, ако издигнат от ДБГ или другите формации в блока. Затова смятаме, че най-безболезнено ще бъде, ако Гражданският съвет излъчи номинацията и другите партии си кажат мнението.

- Не можехте ли да намерите компромисен вариант с човек, който не е толкова ярко политически отразен, но пък приет добре сред хората?

- Ние мислим върху този вариант. Обединяваща фигура, равно отдалечена, и няма никакъв проблем кандидатът да е такъв.

- Имате ли сондирани имена?

- Все още нямаме такива. Нека първо да изчистим процедурата и дали останалите формации ще издигат свои кандидати. Дори имаше вариант всяка партия да предложи най-много по двама кандидати, но аз на изпълнителния съвет казах, че ако хипотетично приемем, че имаме пет партии и един Граждански съвет и всички дадат по две предложения, стават 12 имена. Затова СДС каза - ние няма да издигаме, с цел да се стесни кръга на хората, които ще бъдат предложени, за да се направи по-добър избор.

- Защо тези президентски избори станаха толкова кървави, още преди изобщо да има обявени евентуални имена? Борбата се очертава много ожесточена.

- Изборите за президент ще бъдат много важни, защото аз виждам невероятно желание и хъс в левицата за реванш. Те се опитват да се върнат във властта по два начина. Единият е чрез дестабилизацията на правителството и излизането на АБВ и постоянните атаки към правителството са точно в тази посока. Но това е нормално и аз го разбирам, защото работата на опозицията е да дестабилизира правителството, за да може и тя да управлява. Но ако това не стане и както виждате то за момента не става, защото стабилността е на лице, другият вариант е да се случи като през 2001 година, когато президентските избори бяха спечелени от опозицията. Тогава вероятно те ще заявят, че обществото има съвсем други нагласи и дневен ред. Моите опасения са, че ако ГЕРБ не издигне много разпознаваема и сигурна фигура и не спечели още на първи тур, на втория битката ще бъде силна и жестока, защото залогът е много голям. Обърне ли се мачът, ще бъде най-вероятно не само по посока президентски избори, но и по посока на управлението на държавата.

- Готови ли сте все пак, ако Реформаторския блок не успее да намери подходяща кандидатура да подкрепите ГЕРБ?

- Не сме мислили в тази посока, защото в крайна сметка се надяваме да намерим кандидатура, която да издигнем. По-скоро ние търсехме формулата ЕНП и когато тази формула не се осъществи, според мен сме длъжни да предложим на нашите избиратели кандидатура. Защото честно казано, когато ги лишаваш от възможността да гласуват за десен кандидат или за ЕНП кандидат, те свикват да гласуват за друг или не отиват до урните, което не е добре. Аз смятам, че имаме много достойни хора в автентичната десница и ще намерим достойна кандидатура - тя може да бъде равно отдалечена от всички партии, с по-граждански профил. Нямам съмнение, че ще изберем най-подходящите имена.

- След издигането на един президент той трябва да стане надпартиен. Възможно ли е според вас човек, който години наред е бил част от една партия да се отцепи от нея и да забрави от къде е тръгнал?

- Не може да забрави и в края на краищата не трябва да се разграничава от нея, защото поне в новата история на България всеки един е бил издиган от партия. Да разбира се, той става президент на всички българи, чисто политическото в него трябва да бъде притъпено. Но човек, който е проевропейски ориентиран и с демократично мислене, няма как да стане с евро-азиатско мислене. Затова не виждам защо този, който бъде избран за президент трябва да се разграничава. Досега това не се е случвало в някакви големи измерения, но тези, които все пак тръгнаха в подобна посока - загубиха.

-Има много критики към настоящия президент Росен Плевнелиев, след като няколко пъти едва не ни вкара във война. Смятате ли, че отново ще станем свидетели на човек с рязък завой към САЩ или Русия?

- Една от основните функции на президента е външната политика и в по-голямата част от работата си той трябва да бъде дипломат. Човекът, който е с убедено европейско мислене и европейски профил би трябвало да отстоява този профил. Аз не искам да казвам нищо за настоящия президент, в крайна сметка той е държавен глава и се надявам, че всичко, което е правил е било за доброто на България. Президентът има по-обединителна функция, представителна, бащинска дори.

- Европа е в криза след Брекзит. Как според вас ще се отрази това на България и какви са усещанията на народните представители за това, което се случва на стария континент?

 - За мен това, което се случва след Брекзит е много лошо. Първо за Великобритания, естествено и за ЕС и за страните - членки. Де факто, вместо да задълбочим интеграционните процеси, ние говорим все повече и повече за деинтеграция. Чухте какво стана вчера в Австрия, ще има касиране на президентските избори, които може би ще доведат и краен националист начело. Не е добре това, което се случва, защото не бива да забравяме, че Англия е петата икономика в света и втората в ЕС. Аз смятам, освен това, че тя играеше една важна балансираща роля в съюза, най-вече по отношение на еврочиновниците, които постоянно творят регламенти, директиви, регулации, а те до голяма степен убиваха конкурентоспособността и чистите пазарни отношения в ЕС. Те бяха за по-либералните търговски и всякакви икономически връзки. В това отношение малките страни като България може би биха се възползвали от желанието на Великобритания от по-либерално икономическо състояние на ЕС.

Брекзит определено е една звучна плесница на евробюрократите. За мен голяма вина имат трите основни партии - Европейската народна партия, Партията за европейските социалисти и либералите, които са основни в европарламента. Защото тези партии от чисто политически се превърнаха в чиновнически и бюрократични формации. Те по-трудно чуват от Брюксел това, което ежедневно споделят гражданите на европейските държави, доста далеко и доста високо са от тях. И е просто недопустимо това, което прочетох в електронните медии - че голям брой еврочиновници получават по-висока заплата от тази на министър-председателя на Великобритания. Не заради размера на заплатата, а защото един премиер на която и да е държава и на най-бедната, има много повече тегоби на главата си, отколкото един чиновник. Един министър-председател отговаря за пенсиите, заплатите, мигрантите, за това какво се случва в държавата, не дай Боже за природни бедствия, за синдикати, работодатели и куп други неща. И в крайна сметка горе един чиновник си определя дневния ред на обществото, на държавата и на ЕС като цяло, а долу хората кой ги пита, никой. И второ кой ги избира тези чиновници? Така, че Англия има своите основания. Друг е въпросът, че по твърде емоционален нечестен начин подходиха спрямо своите избиратели. Защото им казаха, че ако спрат да внасят тези 12 млрд. в ЕС, от които те получават 6 млрд. обратно, ще ги ползват за здравеопазване, а сега Фараж заяви, че нямало да стане съвсем така. Тези, които бяха за Брекзит не подходиха много почтено, но в крайна сметка те си търсят поле за изява.

- Освен, че не бяха почтени се оказа, че хората не са знаели съвсем за какво гласуват и какво точно е ЕС.

- Англия е една много подредена държава с добре развита икономика, разбира се, че имат и те своите проблеми, но сравнени с други страни са доста по-малки. Гражданите си живеят по-спокойно, нещата не са толкова политизирани, както е в демокрациите, които се утвърждават, най-вече в Източна Европа. И когато не се говори ежедневно за злободневни политически проблеми се появяват така наречените несистемни играчи и те облъчват от сутрин до вечер. Впрочем четох една статистика, че над 80 процента от материалите, които са били публикувани в печатните, електронните издания и излъчени по телевизията, са представяли негативно участието на Англия в ЕС. Тоест, тук ролята на медиите е била много голяма за формиране на обществото мнение.

 

Но пак казвам, когато дълго време не си ги занимавал с апокалиптични проблеми и изведнъж им кажеш, тук ще спестим едни 6 млрд, ще се отървем от мигрантите и други подобни, разбира се, че гражданите ще искат да се самосъхранят. Друг е въпросът, че голяма част от гласувалите не знаят какво е ЕС, защото не ги е интересувало. Сега разбирали, че след излизането вместо облаги, ще имат загуби.

- Последното решение е на парламента. Възможно ли е там да се получи обрат?

- Трудно ми е да отговаря, защото англичаните са традиционалисти. Ако говорим в дългосрочна перспектива, вероятно е да има нов референдум. Но сега да не бъде уважен вотът на избирателите, ще е равно на политическо самоубийство.

- Какво трябва да направи от тук насетне България. Много наши сънародници живеят и работят във Великобритания?

- По официални данни в Англия живеят и работят около 65 хиляди българи. И аз се учудвам от това, което заявиха БСП на пресконференция - какво прави българското правителство за запазване статута на тези 250 хиляди българи. Нека да не посочваме такива големи цифри, защото това, което беше казвано от несистемните играчи, че видите ли поляци, румънци и българи едва ли не наводниха Великобритания, те ви заемат работните места, те ви ползват социалните помощи - допълнително налива вода в мелницата на евроскептиците. Българите в Англия са около 65 хиляди, голяма част от тях учат и работят на добри позиция, интегрирали са се в обществото и живеят добре. Проблеми могат да имат една малка част от ромски произход при получаването на социални помощи в бъдеще. Но те така или иначе не им се полагат, и въпреки всичко намират някакви вратички да се възползват от тях. Но повечето от нашите сънародници са добре интегрирани и нямат проблеми.

- Последната седмица беше интересна у нас. На първо четене се гласува Антикорупционният закон на вицепремиера Меглена Кунева. Получи много критики от страна на опозицията в лицето на БСП, но не се чуха конструктивни предложения. Какво е вашето мнение?

- Нужда от Антикорупционен закон има, друг е въпросът, че в него има смущаващи текстове, които обаче и в пленарна зала, и на заседания на парламентарната група получихме уверения, че ще бъдат проверени и изчистени. Всеки народен представител има право на законодателна инициатива, вероятно такава ще има и от страна на депутати от Реформаторския блок, Патриотичен фронт, ГЕРБ и други формации и в крайна сметка ще постигнем нещо, от което има нужда обществото. Притесненията са за така наречените анонимни сигнали, за обратната сила на доказване, тоест вменяваме с този закон на презумпция за виновност, което е противоконституционно, липсата на ясни правила на кого се отчитат и кой ще контролира това бюро и ред други такива въпроси. Те бяха коментирани и срещнаха разбиране от г-жа Кунева и вярвам ще бъдат изчистени и законът ще бъде приет на второ четене в обозримо бъдеще.

- Самата г-жа Кунева каза, че е готова да чуе и приеме всякакви предложения, но не чухме от БСП конструктивни такива.

 - БСП и Атака казаха категорично, че няма да подкрепят закона, а останалите заявиха, че ще го подкрепят с ясната идея, че между първо и второ гласуване ще има корекции. Не мога да кажа, защо така са решили, но една от тезите им беше, че има достатъчно звена и в момента, които могат да борят корупцията. Все пак един интегриран орган до голяма степен би стреснал хората, които участват в корупционни сделки и би удовлетворил очакванията на ЕС за засилване на мерките срещу корупционните практики в България.

 

 


Tags: СДС, Румен Христов, президетски избори

Още по темата

thumb 13.11.2018

Медийни участия на Румен Хр...

Радио "Фокус" от 17.10 часа и в предаването "Денят на живо" по теле...

thumb 11.11.2018

Румен Христов: СДС трябва д...

СДС провежда теоретична Национална конференция

thumb 09.11.2018

Румен Христов и Манфред Веб...

Среща на летището в Хелзинки

thumb 06.11.2018

Румен Христов: На 11 ноемвр...

С този бюджет не може да се говори за реформи, категоричен беше Рум...

thumb 05.11.2018

Участие на Румен Христов в БНТ

Понеделник, 5 ноември, от 18.40 часа

thumb 29.10.2018

Румен Христов в Пазарджик: ...

В Пазарджик се проведе областна отчетно-изборна конференция на парт...

thumb 26.10.2018

Румен Христов в Габрово: Ли...

„Габрово е опразнен град”, разкритикува Румен Христов и допълни, че...

thumb 25.10.2018

Участие на Румен Христов в ...

25 октомври, четвъртък, от 20.00 часа

thumb 25.10.2018

Румен Христов:Държавата тря...

Има предвидени 0,5% дефицит. Тези 500 млн. не трябваше да се залага...

thumb 24.10.2018

Участие на Румен Христов в ...

25 октомври, четвъртък, от 7.15 ч