Пламен Юруков: Консерватизмът е мироглед

31.10.2018

 

Анализ от Пламен Юруков,

Председател на СДС (2007 - 2008)

В последно време се заговори много за български политически консерватизъм. Покрай разговорите за него се пропуска обяснението, което се дължи на гражданите какво точно представлява той, какви проблеми може да реши при сегашното състояние на българската държава и политическа конюктура. За да имаш консервативен мироглед не е нужно да си бакалавър по политически науки. Отношението към света и към обществото в частност определят до голяма степен дали някои хора могат да бъдат наречени консерватори.

Самият консерватизмът има почти тристагодишна история. Макар и да е познат в повечето европейски държави основните му идеи влияят най-много в неговата англо-американска традиция. В тези две държави/САЩ и Великобритания – в едната от двеста, а в другата от триста години не е имало революции. И двете са се радвали на политическа стабилност.

След Славната революция от 1688-1689 година Парламентът става централна част от Британското управление. И двете нации прилагат разделение на властите и независимо правосъдие. Те признават гражданските права и ограничената власт на правителството и изискват от управението да е отговорно пред общественото мнение и прозрачно да отчита своите действия. Влиятелните мислители и политици, писатели и журналисти,  които са допринесли изключително много за създаването и запазването на тези обществени права и в двете страни са познати под общото име консерватори.

 

Консерватизмът е преди всичко отношение към света изразяващо се в това, че приема миналото като най-добрият пътеводител към бъдещето. Приема, че всички важни въпроси, с които се сблъсква човечеството вече са имали отговор, който е изпитан и проверен в миналото. Чертежи и мисловни конструкции за промяна на общесвото според тях не работят, а напротив дори със своите непредвидени доследствия могат да причинят повече зло отколкото добро. Тези социални модели, според консерваторите не отразяват добре природата на човека и непредвидимите страничните ефекти могат да нанесат огромни поражения. Американските неоконсерватори са непримирими антикомунисти и опитите в Съветския съюз и сателитите му доказват тяхнята теза за зловредността на комунизма. Те настояват за внимателно и постепенно предаване на властта на европейските африкански колонии след Втората световна война и предупреждават, че необмислени действия ще доведат до дългогодишни войни и междуплеменен геноцид. Историята ни показа, че те са били прави.

Консерваторите приемат, че хората са както добри така и лоши и не може да разчита на промяна на човешката същност за избавяне от насилие и несправедливост. Независимо дали отделните течения на консерватизъм са секуларни или религиозни той приема първородният грях – а това е, че хората по всяко време са способни както на добро така и на зло. Фрази от типа не може в началото на 21 век да има такива зверства са несъстоятелни според консерватизма. Войните в бивша Югославия, практиките на ислямска държава, жестокостите в Йемен подкрепят тази позиция. Според консерватизма обществото винаги трябва да е готово да се справи със злодеи.

Несъвършенната човешка природа е крайъгълният камък на обществената и политическа реалност. Тя може да изглежда различна в различни културни и социални условия, но никога не променя своята същност.

За разлика от социализма, който чертае нови общества и се опитва насилствено да ги налага, то консерватизмът е по скоро реагиращ. Според него действителността е по сложна от човешкият ум и за това всякакви умозрителни планове се провалят. Тази негова особеност обяснява защо при различни условия и различно време консерваторите защитават различни политики.

Александър Хамилтън, един от бащите основатели на САЩ, защитава протекционъзма и силната централна власт. Подобни идеи има и Уилям Пит във Великобритания. След двеста години Роналд Рейгън в САЩ и Маргарет Тачър във Великобритания се борят за малко правителство и отворена икономика.

Подобни напълно противополжни позиции има и за Демокрацията.Почти всички консератори преди 1850 година са се съмнявали в нейните качества, а в началото на 21 век всички консерватори се борят за универсална либерална демокрация.

Организирането на консерваторите в политически партии е различно на различните места по света. След средата на 19 век Великобритания има своя консервативна партия, докато в САЩ дори и сега политици с консервативни убеждения могат да се намерят из целия политически спектър. В Великобритания Консерватизъм с главно К се отнася за партията, докато с малко к за по общите идеи и в ежедневието.

 

Нека се опитаме да подредим идеите на които се основава Консерватизмът.

 1.Вътрешната природа на хората ги кара да запазят нещата такива, каквито са защото са свикнали с тях и се чувстват по безопасно. Новото ги кара да излезнат от зоната си на комфорт, което причинява стрес. Повечето хора по света през почти цялата човешка история са оставали там, където са били родени. Стремежът да ползваме познатото и вече изпробваното се отнася и за храната, музиката и облеклото.

 2.В света на политиката има непрекъснати промени и Консерватизмът ги приема, но изключителновнимателно внимателно, предпазливо и последователно. Той естественое за промяна, която премахва несправедливост, но иска това да стане постепенно и с търпение. За него обществото е като жив човешки организъм. Ако някой петокласник не е добър по математика не можем да си позволим да го убием и отгледаме отново за да стане отличник. Ако подобен подход бе приложен към Голямата приватизация в края на 90-те години българската индустрия нямаше да бъде разрушена и 20 години по късно да започваме изначално процес не реиндустриализация.

3.Консерватизъмт не приема умозрителни “чертежи” за Ново общество, защото планиращите не могат да обхванат цялата сложност на действителността. Планирано и изкуствено създадените общества на практика стават насилствени, не могат приемат разнообразието на света и водят потисничество.

 4.Когато говорят за икономика консерваторите приемат, че хората се водят изключително от личния си интерес . Според тях около този постулат трябва да се гради и икономиката. Интересен пример за верността му е това, което прави Дън Сяо Пин в Китай през втората половина на миналия век в Китай.  Страната гладува и селското стопанството не може да изхрани населението. Той разрешава на селяните да продадат и вземат парите за цялата продукция, която превишава задължителната държавна норма. За няколко години производството се увеличава неколкократно. Друг пример, но в обратна посока е Съветският съюз след края на Втората световна война. Обогатен с предоставени му технологии от съюзниците и с централно акумулиран капитал той се проваля икономически, заради ниската мотивация на организаторите на производството.

5.Консерватизмът приема, че всички важни въпроси вече са били задавани и решени. Постоянният ни поглед към историята може да реши всички сегашни проблеми. Преди 8 години доцент Митко Палангурски написа есе Забравената модерност. В него той даде примери за отчетност, прозрачност и отговорност на българските институции в края на 19 и началото на 20 век. Преките избори за здравни и училищни инспектори, околийски полицейски началници, съдии и прокурори са явление, което води до силен гражнадски контрол и уважение на общественото мнение. Бюджетите на министерствата са се приемали от Народното събрание и в тях е фигурирал и последния молив и лист хартия, които те са могли да купят.

6.Консерватизмът е реагиращ. Той търси проблема и несправедливостта и реагира търдейки най-доброто решение. За това, когато има заплаха от тирания или диктатутра той е за децентрализация на властта. Когато заплахата е анархия и/или фрагментация на обществото той е за силна ценрална власт.

7.Важно е да имаме предвид, реално консервативно движение в САЩ се появява след 1950 година и, че  много хора, които са приети за консерватори, самите те не са се наричали такива.

8.Много често консерваторите в САЩ приема политики, които са анатема за Великобритания и обратно.

Историята на консерватизма помни битката на Едмънд Бърк с Британската източно индийска компания.  Според него тя действа без да се съобразява с наследените ценности на английското общество и водена само от жажда за печалба въвежда неморални търговски практики. Той я кртикува и защото с големите си печалби тя влияе на парламента, лобира за закони в своя полза и в крайна сметка става заплаха за политическия ред.

По същото време, но в Германия, която тогава е в периферията на капитализма  консерваторът Юстус Мьозер пише, че разпространението на международния капитализъм застрашава съществуващите институции. В този си вид неговите критики представляват далечен предшественик на това, което сега наричаме антиглобализъм.

 

Какво се случва в България?

 

От всичко казано до тук можем да направим извода, че консерватизмът е мироглед. Той може да се носи от интелектуалци, политици и писатели. Може да се намира в гражданските позиции на хора без самите те да го наричат така. Тук е мястото на обществените науки и медиите да го открият и посочат. За да направят това те обаче имат нужда от необходимото ниво на знания от политическата теория, както и от усета да обяснят чрез него отделните политики.

Преди десет години заявихме нова платформа на СДС, която да трябваше бъде визията за промени в българската политическа система. Нашите приятели,  опитни политолози от САЩ, нарекоха идеите ни  нов, модерен консерватизъм. Изкушавам се да го нарека и български, но по късните ми изследвания в страните от бившия социалистически лагер показаха, че и те имат основни проблеми, които са сходни с нашите и могат да бъдат решени чрез неговата политическа платформа. Тези проблеми са свързани с това, че във всички тези държави при прехода от тоталитарно комунистическо общество и планово стопанство към либерална демокрация и пазарана икономика останаха да си съществуват старите непроменени институции. Гражданското усещане за тази стагнация се изразява във всекидневният израз: “Ааа, там ли? Там си работят като едно време”.

 

 В тяхната промяна, както на устройството им, така и на функционирането им, се състои същността на модерния консерватизъм  в тази част на Европа.

 

Какви са проблемите у нас? Първо, устройството на държавата, заложено в най-новата ни конституция представлява подобие на социалистическата държава, където малка група хора, овладели изпълнителната власт, контролират и законодателната. Тази концентрация на сила подчинява чрез невидими нишки и съдебната власт. Разделението на властите и независимото правосъдие, които споменахме в началото на тази статия са само на хартия. Консерватизмът предлага решение, чрез двукамерен парламент с различни срокове на избор между двете камари. С частична, например една трета, смяна на представителите в долната камара всяка година. С по къса мандатност – например две години.

Второ, продължаващата практика на смесване на партийни и административни функции. При социализма за да бъдеш назначен на дадена длъжност трябваше преди това да си член на комунистическата партия. Тази практика продължава и днес, с малката разлика, че трябва да си член на управляващата партия. По този начин административните служители не се оценяват и развиват за положени усилия и постигнати резултати, а за полтическа вярност и прослужено време. Ниската им мотивация да работят в полза на обществото и гражданите води до неработещи институции, груби служители и административни проблеми.

Трето, прозрачност и лична неприкосновеност. По традиция от времената на Държавна сигурност българската администрация е непрозрачна. Това е презумцията за сигурността на държавата и опазването и от враговете. В същото време службите нахлуват в личното пространство на гражданите и нарушават правата им. За съжаление това вече става и чрез промяна на закони – въвеждане на извънреден съд и прекалени права на правоохранителните органи. Вече стават актуални думите на Томас Джеферсън/цитирам по памет/ – “Това общество, което жертва правата на гражданите в името на сигурностт в най-скоро време ще изгуби и двете.”

 

Четвърто – борба с корупцията, но чрез намаляване на допира между бизнеса и администрацията. Това означава премахване на излишни разрешителни и лицензионни режими, въвеждане на масово електронно обслужване и въвеждане на информационни технологии.

 

След провала на социализма през 1989 година у нас го последва и провалът на либералния модел, който доведе до разрушаване на индустрията, чрез приватизация и източване на държавните предприятия и ни натресе монополи в основни отрасли на икономиката.

Липсата на доверие на гражданите във всички форми на управлението и по-добрите резултати във функционирането на държавата могат да бъдат съответно променение и постигнати чрез идеите на консерватизма. Това обаче изисква неговото добро познаване и точно следване на принципите в консервативния мироглед.


Още по темата

thumb 22.04.2019

СДС: Ако не бъде редактиран...

Не приемаме папагалското налагане на европейски опит. И сме сигурни...

thumb 22.04.2019

Среща в Пловдив на кандидат...

Събитието ще бъде в хотел "Империал" от 18.30 часа

thumb 20.04.2019

Лидерът на СДС: Европа има ...

СДС вече формулира тезата - еврогражданин, с евродоходи. Искаме пов...

thumb 20.04.2019

Среща в Плевен на кандидати...

Понеделник, 22 април, 18.30 часа

thumb 19.04.2019

СДС: Кметът на Добрич смени...

Позиция на СДС

thumb 19.04.2019

Участие на Румен Христов в ...

Петък, 19 април, 19.30 часа

thumb 17.04.2019

Кметът на Добрич Йордан Йор...

Румен Христов даде висока оценка на работата на Йордан Йорданов и з...

thumb 17.04.2019

Румен Христов: Грешно е да ...

Платформата беше изработена и представена по един много професионал...

thumb 17.04.2019

Дончо Златев: Десните в Каз...

Няма да забравя как разби и Младежкия парламент, който по това врем...

thumb 16.04.2019

Участието на Антон Койчев в...

14 април