thumb

Борис Кюркчиев: СДС е „велика сила”, изпратена от Бога, за да спаси България

На 9 август се навършват 110 години от рождението на Борис Костадинов Кюркчиев, възстановител, председател /1989- 199...

thumb

Златко Живков, кмет на Монтана: Реализирането на скъпи проекти не трябва да е самоцел, а да се случва с мисъл за гражданите

В ранните години научих, че най-важното е да си местен, честен и известен, и това безспорно има значение

thumb

СДС издига кандидатите си за местния вот в Бургас след електронно вътрешно допитване

Резултатите от анкетата ще бъдат обобщени на следващото събрание на общинската структура

Румен Христов: Грешно е да се битовизират евроизборите, дължим на избирателите ясна визия за развитието на България като член на ЕС

17.04.2019

Председателят на СДС Румен Христов в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-н Христов, датата 16 април остава в историята с няколко важни събития. Едно от тях е атентатът в църквата „Света Неделя“. Освен трагичната част на това събитие, отнело живота общо над 200 души, защо още е важно да помним този ден?

Румен Христов: Първо-това е най-големият атентат в европейската история спрямо цивилни граждани. И трябва да се помни, защото това нещо повече не бива да се случва и допуска. Дори знаете, че през последните години атентатите, които бяха осъществени в Париж и други големи европейски столици от джихадистите, не бяха толкова многобройни. Страшно много хора загиват на 16 април 1925 година. Както вие казахте, над 200 души, по-точно 213 души, 500 са ранени. Това става на Велики четвъртък. Вместо софиянци и политическият елит на България да боядисва яйца във връзка с Великден, каквато е традицията, те са събрани на опелото на убития на 14 април генерал Константин Георгиев, също от БКП до църквата „Свети Седмочисленици“, където е  бил със своята внучка, като това е бил поводът за събиране на политическия и военен елит на страната в църквата „Света Неделя“, където са очаквали да бъде опелото и където е извършен атентатът. БКП е в основата и изцяло е изпълнителят на това зло деяние. Така нареченото „военно крило“ при тях, които се опитват да си отмъстят заради забраната на Комунистическата партия след Септемврийското въстание от 1923 година. За щастие или за нещастие, защото тези, които загиват, разбира се са непрежалими за своите семейства, но предвид на многото хора, които идват на поклонението, правителството и други важни личности от управлението на страната по това време се преместват напред, както и ковчегът. И загиват по-скоро не политици, загиват основно военни-12 генерали, 15 полковници, подполковници, майори, капитани, трима депутати. Много кървав атентат. Цар Борис по това време пък е на опелото на загиналите при опита за атентат и закъснява за това събитие и може би това спасява политическия елит на България. Но това може би е една от най-черните дати в историята на страната. Аз мисля, че този злокобен рекорд не е надминат и той трябва да бъде помнен винаги, защото по този начин не се решават политически противоречия, защото когато имаме несъгласия с управление или с една формация или една партия, която  в момента е на власт, трябва да търсим начин да направим тази промяна през избори, през демократичен път, а не по този начин.

Водещ: Това ли са основните послания, извън емоционалните анализи на датата- по този начин няма как да се решат проблеми?

Румен Христов: Да, в никакъв случай. Говорим за събитие, случило се преди 94 години, но поуките остават. Категорично не бихме могли да говорим за насилствена смяна на властта, ние сме утвърдена демокрация, макар и не толкова успешно работеща предвид на това, че сме млада демокрация, но така или иначе България като член на ЕС, като член на  НАТО, като член на всички важни международни организации не може и не трябва да си позволява по никакъв начин да говори за опити за насилствена смяна на властта. Пак казвам – изборите са тези, които биха дали възможност за промяна в страната, в който и да било момент.

Водещ:  Малко след този 16 април преди близо вече 100 години и последвалите събития- БКП явно се разграничава от извършителите. Обявяват го за недомислено действие, дори се чуват изказвания, че това е действие на „леви сектанти“. Запазва ли се този подход към миналото не само към това конкретно събитие в годината напред – това изкривяване и дори непризнаване на миналото?

Румен Христов: Очевидна е реакцията в България и Европа спрямо този атентат и наистина има опит да се разграничи БКП, като упреква атентаторите и по-скоро военното крило, в което към този момент влиза и Вълко Червенков, както знаем. Но тук е и ролята на социнтерна, на Москва, знаете, че преди това се води подривна дейност. Внасят се автомати, картечници, пистолети, гранати и така нататък за въоръжаване, предвид на това, че БКП е забранена със закон. Те обаче не признават тази забрана и продължават своята дейност в нелегалност, като търсят начин да революционизират основно обстановката и да стигнат до идеите, които те споделят. За мен това е фалшиво разграничаване, опит вината да се хвърли само върху няколко души, а това е един дълго готвен атентат. И това е почерк, който остава през годините. Да не говорим за събитията след 9 септември, което е продължение на атентата от 16 април 1925 година.

Водещ: Можем ли днес да говорим за едно национално помирение, ако така можем да го определим, въпреки всички политически борби и скандали?

Румен Христов: Помирение винаги би могло да има и трябва да има, но помирение се случва тогава, когато тези, които са виновни за черните дати в нашата история, за убитите без съд и присъда, за лагерите, които бяха изградени след 9 септември 1944 година, намерят сили да се извинят. Ако бъде поискана прошка, тя ще бъде получена, но такава все още не е поискана и в този смисъл не можем да говорим, че тези неща са загърбени, както се случва в държави например като Испания след Гражданската война. Там имаше опити, даже те постигнаха успех за помирение. При нас социалистическата партия, която отрича, че е наследник на БКП, няма такова намерение. Няма намерение да се извинява за своите злокобни грешки, допуснати през годините. Така че помирението е важно, но то се случва, когато и двете страни имат желание за това, предвид и палачите и жертвите.

Водещ: Знаете, че 16 април е богат на исторически събития. На 16 април преди 140 години се приема и Търновската конституция. Припомняме на нашите слушатели идеята на СДС за промяна в основния закон. Нека първо да разясним защо според вас това е наложително?

Румен Христов: Ние смятаме, че управленският модел в страната има нужда от реформиране, има нужда от промяна. Той е порочен. Той беше наложен след 2001 година и вина за това имат всички мнозинства, всички управляващи през този период. Да не забравяме, че те бяха от страна на НДСВ, Тройна коалиция, управлението на БСП, включително и ГЕРБ. В този смисъл драстична, голяма промяна е необходима, но тя може да се случи с промяна на Конституцията. Конституцията е нещо, което не се променя всеки ден, но когато то е изиграло своята роля, когато животът налага тези промени, няма нищо лошо да се търси консенсус и да се постигне промяна на тази конституция. Очевидно е, че СДС сам по себе си не е в състояние да постигне този консенсус от гледна точка на това, че трябва да имаме съгласие на най-малко на двете големи политически формации, имам предвид вдясно – на ГЕРБ и вляво – на БСП, но рано или късно ще стигнем до тези промени. Ще стигнем до тези промени, които да гарантират, че институциите работят независимо, да гарантират, че съдът работи по-бързо и по-ефективно и правораздава справедливо. Да гарантираме, че няма да могат да бъдат променяни закони толкова бързо и толкова лесно и да поддържат едно постоянно напрежение в бизнеса и фирмите. Законодателството трябва да стане по-стабилно, а за това би било много важно разделянето на парламента на две камари – долна и горна, като горната камара играе ролята на филтър, на цедка, която би могла да осигури едно стабилно законодателство, едно по-рядко променящо се законодателство. Иначе към 16 април преди 140 години ние, ползвайки Белгийската конституция, приехме една от най-модерните конституции на Европа. Неслучайно голяма част от постулатите, заложени в тази конституция, бяха ползвани при последната конституция, която беше приета във Великото народно събрание в началото на Прехода. Но така или иначе животът е много динамичен. Той изисква промени, свързани с очакванията на обществото. До промяна на Конституцията трябва да се стигне.

Водещ: Много обаче ще ви упрекнат, че посягането на основния закон е опасно. Къде е границата между правенето на промени, отговарящи на актуалните нужди и заиграването с основите на държавността ни?

Румен Христов:  Практиката през последните три години показа, че има сфери, в които нямаме тази ефективност, която очакваме, от една страна. От друга страна е много важно предвид на динамиката, която се налага като законодателство, свързано с членството на България в ЕС, пък и невъзможността някои от основните, залегнали идеи да бъдат променяни само от Обикновено народно събрание, независимо от изискванията за 2/3 гласувания. Но тук за мен е важно и да приключим с този анахроничен институт, наречен Велико народно събрание, какъвто в ЕС няма почти никъде, имам предвид в страните-членки на ЕС и да може да става по-лесно промяна при нужда. Конституцията е нещо много стабилно. То не трябва да бъде променяно често, но когато се налага, да може да бъде осъществявана такава промяна, наложена от изискванията на времето. Аз смятам, че няма опасени в гражданите и в политическите сили за това, че Конституцията, ако бъде променен, тя ще бъде променена в посока, която не удовлетворява повелите на времето ни. Напротив. Тя ще стане една по-рационална, по-добре работеща конституция и по отношение на президентска институция, и по отношение на двете камари на парламента, и по отношение на съдебната система. Вечният въпрос къде да бъде прокуратурата. Изобщо въпроси, които се натрупаха през тези 20 години и които очакват отговора на политиците преди всичко.

Водещ: От датата 16 април поглед към събитие и от края на миналата седмица. Ясна е вече платформата за съвместното ви явяване с ГЕРБ на евроизборите. Вие лично я определихте като изключително добра. Кои са основните моменти, върху които се фокусирате в нея?

Румен Христов: Платформата беше изработена и представена по един много професионален начин. И това нямаше как да бъде другояче предвид на това, че досегашните евродепутати на ГЕРБ плюс няколко от техните министри изложиха виждането на СДС и ГЕРБ преди всичко като членове на ЕНП, съобразявайки се с общите послания, които ЕНП изпраща до своите избиратели и заявява като намерение в следващия Европарламент. Така че това беше в един синхрон, изключително професионално подготвен, изключително коректен и позитивен. И аз много се надявам, че битката, която започва за Европарламента, наистина ще бъде сведена до дебат, до дискусии за това какво ще се случи в ЕП. Опитите да се битовизират предстоящите евроизбори и те да се сведат до това коя политическа формация би надделяла във вътрешнополитически план е грешка. Аз смятам, че гражданите очакват да чуят какво ще получат като визия за развитие на България като член на ЕС. И голяма част от тях получиха отговори на въпросите вчера и по отношение на кохезията, и по отношение на икономиката и външната политика, и по отношение на финансите. Беше ясно заявено, че българи очаква около 4,5, близо 5 милиарда повече за следващия програмен период. Не само, че няма да има загуба на средства или спиране на средства за България, както се твърди. Напротив, те се очаква да бъдат с около 5 милиарда повече, което означава, че за следващия програмен период, който касае и участието на България в ЕП и мандата на новия ЕП, означава по 2 500 лева на човек от населението. Всичко това ще бъде използвано за изграждането на нови пътища, на нови детски градини, училища, образование, широколентов интернет, подпомагане на малките и средни фирми, младите фермери. Въобще нещо, което ще допринесе за увеличаване на БВП, което ние от СДС смятаме, че е изключително важно. Ние продължаваме да смятаме, че увеличаването на доходите  и то в двоен размер през следващия програмен период за България е изключително важно, както и удвояване на БВП за България. Тук можем да говорим за екологията, можем да говорим за дигитализацията и цифровизацията на услугите, които ще се предлагат, здравеопазването, охраната на границите. Въобще за всички сфери, които по някакъв начин зависят от ЕС и към които има очаквания България като член на ЕС.

Водещ: Акцентът беше поставен и върху някои важни за страната ни проекти, единият от които този за газова връзка България-Гърция. Да очакваме ли и конкретни действия, вече по-ясни стъпки в някои от тези акценти?

Румен Христов: Много се надявам. Наистина енергетиката е изключително важна за България. Какво имаме към настоящия момент? Пълна зависимост от Русия и руските интереси. Ние имаме една нефтена рафинерия, която е 100 % руска, която работи на 100 % с руски петрол, руски нефт. Имаме една атомна електроцентрала, която е изцяло с руско оборудване и работи с руско гориво и имаме газопреносна мрежа и газ, която се ползва от българските предприятия и домакинства, която е 100 % руска. Тоест ние на 100 % сме енергийно зависими от Русия. Да, диверсификацията трябва да я има. Това трябва да се случи час по-скоро и една от критиките, които сме отправили към ГЕРБ, е, че тези интреконекторни връзки се забавиха твърде дълго. Вие знаете за новите газови открития и около Кипър, и около Израел, и около Египет и възможността част от това синьо гориво да достигне до гръцкия бряг по един или друг начин, а оттам и до България. Безспорно ние в бъдеще при положение, че получаваме добри оферти за използване на руски газ, ще използваме руски газ, но когато имаш възможност да купуваш и от друг доставчик, тогава ти си не само независим, но би могъл да договаряш и по-добри цени. Така че това е една изключително важна стъпка, която трябва да бъде завършена час по-скоро. И друг път са ми задавали въпроса как така ще намерим близо 3 милиарда лева за изграждане на новия газопровод, който е отклонение от „Турски поток“. Няколко стотин милиона, даже няма и толкова, около няколко десетки, близо 100 милиона, ако не се лъжа, струва връзката с Гърция. Това трябва да стане час по-скоро. Това е важно за независимостта и икономиката на България.

Водещ: Освен тези акценти, за които говорихме досега, очакваме и реални действия и по друга важна за страната ни тема- приемането ни в еврозоната. Вече е някак по-близки, по-достъпни ни се струват заложените срокове. Какви пътища ще бъдат отворени за България след членство в отбора на единната валута?

Румен Христов: Ние ще си гарантираме, че ще бъдем в центъра на събитията и ще вземаме решения заедно с останалите страни-членки на еврозоната. Това е така да се каже елитната класа на ЕС. Това гарантира, че България няма да бъде в периферията и че България ще бъде в Европа, която се движи на първа скорост. България покри икономическите критерии, които допускат кандидатстване на България в  ERM II, в „чакалнята“ на еврозоната. Въпросът е в момента да ускорим всички процеси, които зависят от нас, от българите, от нашето Министерство на финансите, от нашето правителство, за да можем да приключим този процес час по-скоро. И друг път съм заявявал- да, в момента условията и финансово, и икономическата в страната са благоприятни, но нека да не забравяме, че икономиката винаги се развива циклично и цикълът на възход би могъл да бъде променен по една или друга причина и тогава да не можем да покрием част от критериите, които са необходими за членство в еврозоната. Изключително важно за нашата икономика, изключително важно за стабилността на държавата и инвеститорите като цяло. От една страна достъп до нисколихвени кредити, от друга страна стабилност на държавата и на държавната валута, защото тя ще бъде евро. От трета страна ще се спестят много средства на фирми и на граждани за тези обменни курсове, които сме принудени да правим всеки ден. Нека да не забравяме, че преобладаващата част, близо 70-80 % от износа на България е за ЕС. Какво по-добро от това да имаш единна валута с тези, с които търгуваш основно?

Водещ: Трудно можем да обхванем всички важни акценти, които чухме в неделния ден при представянето на платформата. Усеща ли се обаче тя като единствената може би до този момент, доближена до европейските ценности и разбира се до предизвикателствата, които неизменно ще съществуват?

Румен Христов: Честно казано аз не съм видял толкова широкообхватно и толкова задълбочено представяне на програмите на останалите политически формации. Най-вече БСП, която е основният опонент на СДС още от зората на демокрацията. Знам за тяхната „Визия за България“. Много добре съм запознат с нея. Много сериозно е работено върху нея, но методите и предложенията за решаване на въпросите, които са правилно отразени и правилно откроени, за мен са социалистически, те са неработещи. И аз като представител на автентична дясна формация смятам, че те са сгрешени като начин за решаване на въпросите. В известна степен това важи и за нашите послания към очакванията ни от страна на БСП за ЕП. Да се надяваме, че това ще бъде променено, че дебатът ще бъде за това как и по какъв начин да се случват нещата в ЕС, как и по какъв начин българите и държавата ни като цяло да можем да се възползваме  от това, което предлага общият пазар на ЕС. Възможността за свободно движение на хора, стоки и капитали, което е в основата на ЕС. А това е основата на един по-добър живот, какъвто българите наистина заслужават.

Водещ: Ще успеят ли обаче българските избиратели да осъзнаят тежестта на този избор, който предстои да направят, че не просто изпращат определени политически представители в ЕП, а че всъщност се избира пътят, по който бъдеща Европа ще поеме?

Румен Христов: За съжаление не. Това са изборите с най-ниска активност при гласуване от страна на нашите избиратели. Смята се, че Брюксел е много далеч, а това не е вярно. Още повече, че важността на тези избори идва и от гледна точка на настъпващите крайни националисти, крайнолеви, крайнодесни, евроскептици към ЕП. Забележете колко интересно само – евроскептиците ще имат голямо присъствие в ЕП. Тези, които не искат да продължи съществуването на ЕС отиват в ЕС може би с идеята да играят ролята на троянски кон и да го разрушават. Ние като представители на ЕНП в България смятаме, че трябва да има една пълна мобилизация на всички автентични десни формации, включително и тези, които по една или друга причина не са в този съюз ГЕРБ/СДС, да съберем гласовете на едно място и да изпратим максимален брой депутати в ЕНП. Първо защото ЕНП има заслуги за това, което се случи през последните 10-15 години в България и по отношение на фондовете, които бяха определени за България, и по отношение на напредъка ни за „Шенген“ и еврозоната, и по отношение на по-задълбочената интеграция. Освен това, ние смятаме, че от предложените до този момент шпицен кандидати за председатели на Европейската комисия, г-н Манфред Вебер е най-достойният и най-добре подготвеният. Знаем, че той беше 5 години председател на парламентарната група на ЕП през последните години. Изключително подготвен, баварец, точен, много динамичен. И от тази гледна точка изпращането на повече депутати от страна на България в ЕНП, в Групата на ЕНП би му помогнала. Ние категорично сме заявили и продължаваме да заявяваме, че депутатите, избрани в ЕП и от ГЕРБ, и от СДС ще бъдат категорично в групата на ЕНП, нещо, което не чуваме от другите така наречени десни формации.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Аудио на: http://focus-radio.net/%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2-%d1%81%d0%b4%d1%81-%d0%b3%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%bd%d0%be-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%be%d0%b2/


Още по темата

thumb 10.08.2019

Участие на Румен Христов в ...

Понеделник, 12 август, 19.30 часа.

thumb 09.08.2019

Борис Кюркчиев: СДС е „вели...

На 9 август се навършват 110 години от рождението на Борис Костадин...

thumb 07.08.2019

Златко Живков, кмет на Монт...

В ранните години научих, че най-важното е да си местен, честен и из...

thumb 07.08.2019

СДС издига кандидатите си ...

Резултатите от анкетата ще бъдат обобщени на следващото събрание на...

thumb 06.08.2019

Коалиция „Обединени за наша...

От коалицията представиха най-мащабните проекти в община Карлово

thumb 02.08.2019

Позиция на СДС във връзка с...

С ратификацията на договора от Народното събрание, с актуализацията...

thumb 31.07.2019

Д-р Антон Койчев: Полезна з...

В политиката никога не можеш да имаш успех и да спечелиш доверие, а...

thumb 31.07.2019

СДС-Бургас: Застваме зад Же...

В момента във всички регионални структури на партията текат номинац...

thumb 31.07.2019

Емил Кабаиванов: Аз съм опт...

Ние имаме решение на Националния съвет на СДС, че всяка община спор...

thumb 30.07.2019

Участие на Румен Христов в ...

31 юли, 8.30 часа