Илия Лазаров: Президентът Петър Стоянов осигури политическия климат, за да стъпи България в календара на европейската интеграция

09.10.2019

Илия Лазаров, главен секретар на Съюза на демократичните сили, бивш началник на кабинета на Петър Стоянов, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: Заради приноса му за присъединяването на България към ЕС Петър Стоянов получи наградата на Пан-Европа. Каква е ролята на бившия ни президент в европейското ни членство, към онези години ни връща със спомените си Илия Лазаров, тогава началник на кабинета на държавния глава, днес главен секретар на Съюза на демократичните сили.
Илия Лазаров: Президентът Стоянов още в неговата кампания 1996 г. постави много сериозно въпроса за членството на България в НАТО. Няма да забравя никога неговата среща с Романо Проди, който по това време още не беше председател на Комисията на ЕС, а беше министър-председател на Италия, премиер на Италия, и в една среща Романо Проди, който е и ерудиран университетски професор, постави директно въпроса: ако трябва да избирате между НАТО и ЕС, кое бихте избрали, имате 30 секунди, за да дадете отговор. Президентът Стоянов отговори, без да се замисли, каза: НАТО. Проди отвърна: много правилно. Влезнете ли в НАТО, влизате и в ЕС, защото това е застраховка. Вие сте на Балканите, няма как да ви приемем в ЕС, без да имаме сигурност за вашето развитие. И Президентът Стоянов постави по време на цялата си кампания този въпрос. Да, вярно е, че вече беше поставена кандидатурата на България за членство в ЕС, но тогава големите ръководители на европейските държави не разглеждаха все още сериозно кандидатурата на България. Благодарение на промяната, която се случи 1997 г., политиката, която провеждаше президентът Стоянов, особено по време на правителството, служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, подаването на нашата кандидатура за НАТО, ние успяхме да станем сериозен кандидат и за ЕС. И тогава ние получихме много сериозна подкрепа и от Романо Проди, който беше премиер на Италия впоследствие, както ви казах, и от Жак Ширак. Май месец имаше президентът Стоянов 1997 г. посещение във Франция и срещи с Жак Ширак именно по тази тема, за подкрепа на нашата кандидатура. И от Джефри ван Орден, който тогава бяха излъчили за, така да се каже, наш ментор по кандидатурата ни в ЕС. Беше уникално, за политиката, която се провеждаше, имаше консенсус в цялото правителство и впоследствие в правителството на Съюза на демократичните сили, оглавявано от Иван Костов, за да се работи за това членство. Политиката за присъединяване на България към ЕС се координираше от покойния Александър Божков. Имаше строго разпределение кой министър да отговаря за коя държава или пък от президентската администрация аз примерно отговарях за лобирането на Франция. Изключително важно беше да започнем едновременно преговорите за членство в ЕС заедно с страните от Централна и Източна Европа, а не да останем в някакъв по-заден пакет. Ние бяхме обвързани с Румъния, но се преборихме за равния старт на преговорите и влязохме репеспективно две години по-късно след страните от Централна и Източна Европа. Направихме цялата политика, която провеждаше президентът Петър Стоянов, и правителството, и общественото мнение, беше именно в тази посока – пакетът НАТО-ЕС беше изключително важен за България. Президентът Стоянов осъзна тази взаимна връзка, наложи я като държавна политика, благодарение на това ние днес сме това, което сме.

Водещ: Кои европейски личности лобираха силно за членството на България в ЕС?

Илия Лазаров: Имахме доста привърженици в интерес на истината. Един от тях е също покойният Клаус Кинкел, тогава външен министър на Германия, Романо Проди, за който ви го казах, Тони Блеър ни подкрепяше изключително много. Даже се създаде много близко приятелство между президента Стоянов и премиера на Великобритания Тони Блеър. Жак Ширак отдаде значението на България. Защото Франция, ние знаем, че традиционно тя е свързана с Румъния, но в конкретния случай Ширак осъзна важността за завършеност на този първоначален процес на развитие на ЕС да влязат в пакет България и Румъния заедно, за да може да се оформи това европейско пространство. На фона на тогавашната криза, вие много добре си спомняте проблемите с Косово, с режима на Милошевич и целия този процес на разпад на Югославия, който течеше. Имахме дефакто война, един фронт.
Водещ: Г-н Лазаров, казахте, че вие сте работили за лобирането на Франция, в какво се изразяваше вашата работа и какъв отзвук получи тя в Париж?
Илия Лазаров: Всяка една от държавите трябваше да даде своето съгласие, тъй като решенията се взимаха с консенсус, и всеки един от представителите на администрацията тогава, висшата администрация, беше поел конкретна държава. Като изключим външния министър, който отговаряше за всички държави. Въпросът беше, аз имах тогава организирано посещение във Франция, в което трябваше да изясним, какви са възгледите на Франция за България, какви са техните интереси и респективно да откликнем. Защото Франция е държава, която има вековна традиционна политика и към Балканите, има отношение и към създаването на ЕС. Знаем как стартира ЕС като първоначален договор между Франция и Германия, между Де Гол и Аденауер, и впоследствие се разширява. Така че беше изключително важна Франция. Аз понеже съм франкофон, тогава на мен ми беше възложена тази задача. Имах серия от посещения в различните институции във Франция, с генералния секретар тогава на Елисейския дворец, президентската канцелария, с началника на кабинета на премиера на Франция по това време. Имаше във Франция съвместно съжителство между президента десен в лицето на Жак Ширак и Лионел Жоспен, който беше от социалистите, който беше премиер. В парламента, френския, в комисията по външна политика. Въпросът беше Франция да си каже своите възгледи, своите препоръки към България, ние да откликнем към тези препоръки. Моята задача беше именно тази трансмисия и респективно да ги сведа до знанието чрез вицепремиера тогава Александър Божков до правителството, което да реализира съответните стъпки. Имаше примерно с Франция един много пикантен проблем, който Франция го постави много директно. Сградата на Алианс Франсез на площад „Славейков“, която я знаем всички, по това време в нея, тя беше одържавена по време на комунистически режим и в нея се помещаваше по ирония на съдбата Гьоте институт, а сградата е построена с пари на френските данъкоплатци по време на Втората световна война. Беше един лек нонсенс. Тогава кметът Софиянски откликна, реши се казусът и това беше единственото сериозно препятствие, единствената спънка да го наречем по отношение на Франция.
Водещ: Като погледнете от онези години и вече напред във времето до наши дни, има ли събития, през които минава България, които да се сравнят с емоцията от онези вълнуващи дни?

Илия Лазаров: В днешно време някак си загубихме тази емоция. Тогава гонехме един път, едно нещо – влизането ни в ЕС, и респективно стъпката първата беше да станем член на НАТО. Защото НАТО се явява един вид застраховка. Тъй като ЕС е икономическа общност, най-вече, културна общност, но преди всичко са свободен пазар на стоки, на хора и някой трябва да гарантира, че утре нямаше да се случи това, което се случваше по това време в бивша Югославия. Именно това прозрение, както го казах, което го осъзна президентът Стоянов, защото до този момент не се говореше много, много сериозно за нашето членство в НАТО, беше ключът, който отключи нашето европейско членство. Неговата роля на президента беше именно да постави тази тема, да я наложи тази тема, да се вземе решението, да се постави кандидатурата на България и да се отвори този целият процес. Самият президент Стоянов имаше изключително близки отношения, както ви казах, с Тони Блеър, с Романо Проди, впоследствие имаше серия от срещи в Брюксел с Романо Проди, частни, официални, най-различни. Много силна подкрепа срещахме в тези европейски лидери. Испания ни подкрепи много, как да го кажа, сърдечно в лицето на премиера тогава Хосе Азнар, което управляваше Испания. В кралския двор срещнахме в Испания много силно подкрепа на нашето желание, тъй като Испания само 10 години по-рано беше станала член на ЕС, беше минала по нашия път и знаеше проблемите много добре, беше излязла от един тоталитарен режим и беше минала стъпките към ЕС, много ни подкрепяха в това ни желание. Както се казва, големите държави в Европа ни разбираха. Германия също ни подкрепяше искрено. Не сме срещнали сериозен отпор. Трябваше да си решим, естествено, проблемите със съседите – това беше едно от условията, ключови. Много често се връщам към онзи момент, когато се взе решението за връщане на История славянобългарска на българския манастир в Света гора в Атон. Много хора бяха против това връщане на Историята.
Водещ: Да поясним за слушателите, които не си спомнят, г-н Лазаров, че въпросната История беше открадната, въпросният ръкопис беше откраднат от Атонския манастир.

Илия Лазаров: Да, много често се мисли, че ние сме си прибрали нещо, което е наше. Не, то не е било в Гърция, то беше в българския манастир, в Зографския манастир в Света гора, Атон. Така че ние го върнахме пак на България де факто, на Българската православна църква в нейния манастир в Света гора. И това беше едно условията, които Гърция постави. Нормализацията на отношенията ни с Македония също, защото бяха обтегнати отношенията известно време. Тогава имахме късмета, както се казва, да имаме едно приятелско правителство в лицето на правителството на премиера Георгиевски, на президента Трайковски впоследствие също помогна за диалога, който се водеше. Много хора са забравили за първоначалните тристранни срещи, които правиха България, Румъния, защото ние бяхме с Румъния, с Турция, със Сюлейман Демирел, с президента. Това бяха все президентски инициативи. Петър Стоянов водеше много активна роля и може да се каже, че имаше на политическо ниво, защото икономическата част от критериите беше работа на правителството. Това не е работа на президентската институция. Но президентът на политическо ниво осигури политическия климат, за да може България да бъде приета насериозно, да се постави сериозно на картата, на календара на европейската интеграция и да не останем за един по-късен етап. Ако ние тогава бяхме проспали нашия шанс, щяхме да бъдем на нивото на сегашна Македония, на сегашна Албания да кандидатстваме за членство по това време сега. И всеки може да направи сравнение, какво сме постигнали ние за тези години на членство и те какво са постигнали за тези години, в които не са членове на тази общност.

Цоня Събчева


Още по темата

thumb 17.11.2019

Участие на Румен Христов в БНР

18 ноември, 12.30 часа

thumb 15.11.2019

СДС не приема за справедли...

Според нас, това е на първо място унизително към огромния брой бълг...

thumb 14.11.2019

Решение на НИС на СДС

НИС на СДС свиква Национален съвет на 23.11.2019 г., събота, в гр....

thumb 14.11.2019

Д-р Антон Койчев: Деструкти...

Някои от кризисните ситуации можеха да се предотвратят просто с по-...

thumb 14.11.2019

СДС към БЛС: Не бъркайте в ...

Вероятно за БЛС левчето е нищожна сума, но за родителите, особено с...

thumb 12.11.2019

Румен Христов: Отново предл...

СДС иска втората година от майчинството да бъде в размер на 90% от ...

thumb 12.11.2019

Антон Койчев: Не може да си...

Изказване на зам.-председателя на групата на ГЕРБ и СДС на тържеств...

thumb 10.11.2019

Участие на Емил Кабаиванов ...

11 ноември, 8 часа

thumb 10.11.2019

Румен Христов: Разочарован ...

Участието на председателя на СДС в БТВ

thumb 10.11.2019

Румен Христов пред ТОПНОВИН...

На 10 ноември се случи един преврат. Част от комунистическата върху...